Неприложимост на преизчисляването на нощен труд в дневен за служители на МВР

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 282

гр. София, 09.05.2024 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ:ДРАГОМИРДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 866/2023г

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ [населено място], юридическо лице по ЗМВР представлявано от главен комисар Ал.Джартов,чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.М. срещу решение № 589 от 03.11.2022г по в.гр.дело № 752/2022г. на Окръжен съд –Благоевград , с което е потвърдено решение от 01.06.2022г по гр.д. № 3384/2019г на Благоевградски РС в частта,с която частично е уважен иска на А. А. Н. за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд от 232,92 часа за периода 12.12.2016г.-12.12.2019г.,като е присъдена сумата 1668,83лв в резултат на преизчисление с коефициент 1.143, приложен след като положения от ищеца нощен труд не е преобразуван в дневен при задължение на ответника да го заплати, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и на свой ред е приел ,че след като ищецът е полагал нощен труд от 22.00 ч. до 6.00 ч.на смени по график ,за отработените часове ответникът му дължи допълнително исковата сума,тъй като не е извършил приравняване със съответния коефициент (преизчисляване на дневния труд ,увеличен с 0.143 поради различната нормална продължителност на работното време през нощта и през деняпо Кодекса на труда ,независимо че съгласно специалния закон и наредбите по чл.187, ал.9 ЗМВР,за системата в този публичен сектор дневния и нощния труд са с еднаква продържителност.Изтъкнато е,че Кодексът на труда се прилага ,за да не е по-неблагоприятно положението на държавните служите по ЗМВР спрямо положението на наетите по трудово правоотношение и по-специално,приложение като уредба касателно механизма на преобразуване и преизчисление за изплащането на положен при същите условия труд,като извънреден , по аналогия съдът е намерил чл.9,ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ),.Тълкуван е чл.188,ал.2 ЗМВР , въззивният съд се е позовал и на Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС .
В касационната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Не са взети предвид релевантни факти - ищецът има качеството на държавен служител. Различно е уреден въпроса на нормалната продълителност на нощния труд ,ЗМВР е специален закон и КТ не намира субсидиално приложение по спорния въпрос ,нито чл.9, ал.2 от Наредбта за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ при сумарно изчисляване на отработеното време за нощните часове , както неправилно приемат съдилищата .
Ответникът по жалбата А. А. Н. е заявил отговор чрез адв Г.Ч..Не се спори ,че ищецът е държаван сружител ,а има ли основание за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие приравняването на нощен труд към дневен със съответния коефициент ,за исковия период .Макар да не е уредено в ЗМВР,това преизчисление следва да се извърши, за да се спази равенството пред закона и дискриминационна уредба да не се прилага , в която насока са изложени подробни съображения

С определение №3571 от 16.11.2023г касационно обжалване е допуснато по критерия на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос,при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР,приложими ли са разпоредбите на КТ и на Наредбта за структурата и организацията на работната заплата/в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата Наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

На въпроса е даден отговор с постановяването на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по т.д.№ 1/2020г.на ОСГК на ВКС,съгласно което„при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбта за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР,изразено в брой часове и няма предпоставки за се прилага по аналогия друг закон,съответно друга делегирана подзаконова уредба.Нормалната продължителност на работното време на служителните по този закон е 8 часа, дефинирана в чл.187 ЗМВР независимо от частта на денонощието,в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187,ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва,че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по- голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР/чл. 2, ал. 1 ЗМВР/. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал.9 са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед.Със заповед министърът на вътрешните работи се определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата не е празнота в закона ,тя е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни,както е разяснено в тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми, по- съществените от които са: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО.
Прилагането на Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР,обн.ДВ бр.53/2014г/ в точния му смисъл , съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по т.д.№ 1/2020г.на ОСГК на ВКС не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,заплащане ,обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.Според решение по дело С-262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл.12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл,че не се налага да се приема национална правна уредба,която да предвижда,че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. По- конкретно, допуска се определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор,както е по действащия Кодекс на труда , да не се прилага за работниците в публичния сектор,вкл.за полицаите и пожарникарите / със статут по действащия ЗМВР /,ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел.
Предвид отговора на въпроса , обусловил решаващите съображения на въззивната инстнация , касационната жалба е основателна.Ищецът е държавен служител в РД „Пожарна безопастност и защита на населението“-Благоевград и за исковия период е работел като комендир на екип на смени по график ,като безпорно за исковия период е полагал нощен труд при сборно посоченото в обжалваното решение времетраене. За тези отработени часове трудът на ищеца не е преизчисляван /преобразуван в дневен / с коефициент 1,143 при заплащането,но и ответникът не дължи това преизчисляване , претендирано от ищеца и свързвано със задължение за заплащане на извънреден труд.В случая извънреден труд не е полаган , полаган е нощен труд съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР ,чиято нормална продължителност е 8 часа,каквато е тя и за труда, полаган през деня и съответно , този труд е заплатен . При сумарно отчитане на работното време в системата извънреден труд би бил налице , ако има отработени часове извън месечната норма,което не се твръди от ищеца и не се установява. Съгласно чл.186,ал.6 ЗМВР ,при действието на Наредба №8121з776/2016г /отм/,както и при действието на последващата Наредба №8121з-36/07.01.2020г/ДВ бр.32020г за отчитането на работното време на държавните служители в в МВР, исканото от ищеца преизчисление не се предвижда и същото е неоснователно.Наредбата, приета с ПМС №4/17.01.2007г /НСОРЗ/ е издадена на основание 244,чл.261 КТ /ЗИДКТ-ДВ бр.25/2001г/и е неприложима по отношение на държавните служители в МВР ,включително по отношение механизма на преизчисление на нощния труд в дневен със съответен коефициент при неговото заплащане/чл.9 , ал.2 НСОРЗ/ .Като е приел обратното , въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение , което следва да бъде отменено , а искът в уважената от първоинстанционния съд негова част, или за сумата 1668,83 представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 232,92часа в резултат на преизчисление / с коефициент 1.143/ и законната лихва , считано от 12.12.2019г до погасяване , следва да се отхвърли .В частта,с която е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 5001лв, решение от 01.06.2022г по гр.д.№ 3384/2019г на Благоевградски РС е влязло в сила .
При този изход на спора ищецът А. А. Н. дължи разноски съгласно чл. 78, ал.3 ГПК .Ответникът по иска е установил разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид характера на спора - по 100лева за всяка инстанция .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И :

Отменява решение № 589 от 03.11.2022г по в.гр.дело № 752/2022г. на Окръжен съд –Благоевград , с което е потвърдено решение от 01.06.2022г по гр.д. № 3384/2019г на Благоевградски РС в частта,с която частично е уважен иска на А. А. Н. за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд от 232,92 часа за периода 12.12.2016г.-12.12.2019г.,като е присъдена сумата 1668,83лв със законната лихва върху тази сума , считано от 12.12.2019г до погасяване на главницата и в частта за разноските , като вмето това постановява :
Отхвърля иска, предявен от А. А. Н., ЕГН7610290067срещу Главна Дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“, юридическо лице по ЗМВР със седалище [населено място] , в частта за сумата 1668,83лв представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 232,92 часа от ищеца за периода 12.12.2016г.-12.12.2019г.
Осъжда А. А. Н., ЕГН [ЕГН] да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“гр.София сумата 300лева разноски за всички инстанции .
Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: