Неприложимост на преобразуването на нощен труд в дневен за служители на МВР

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
Гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 24.01.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Цветанка Найденова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1066/23 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“/ГД/ срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №749/22 г. С въззивното решение е уважен в размер от 1685,56 лв. предявеният от И. Д. срещу касатора иск по чл.178, ал.1,т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, за присъждане на възнаграждение за положен от ищеца, като държавен служител по см. на чл.142, ал.1 ЗМВР, извънреден труд от 257 часа, за периода 19.12.16 – 19.12.19 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – ТР №1/15.03.23 г. по т.д. №1/20 г. ОСГК, по правния въпрос от предмета на спора: При отчитане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на КТ и НСОРЗ / в частност чл.9, ал.2 от наредбата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него нормативни актове?
Касаторът ГД поддържа касационната жалба по изложените в нея и в съдебното заседание съображения и моли да бъде уважена като след отмяна на обжалваното решение, да се постанови ново за отхвърляне на иска.
Ответникът по жалба И. Д. не е изразил становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, сега касатор, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, са предвидени редица други компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време / чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /, размер на основния платен годишен отпуск / чл. 189 от ЗМВР /, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск / чл. 234, ал. 1 от ЗМВР /, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение / чл. 234, ал. 1 от ЗМВР /, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност / чл. 187, ал. 5 , 6 и 7 от ЗМВР / и др. Според въззивния съд, тези компенсаторни механизми са дължими само на посочените правни основания, предвидени за тази категория служители, и са напълно различни от правното основание на процесната претенция. Това се потвърждава и от решение на СЕС С-262/20 г., в т. 51, 54 и 55 на което многократно се подчертава, че макар намаляването на нормалната продължителност на нощния спрямо тази на дневния труд да не е единственото възможно решение за гарантирането на защитата на здравето и безопасността на полагащите нощен труд работници, предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня, то при всички случаи в полза на полагащите нощен труд работници трябва да има и други мерки за защита.
Въззивното решение е подписано с особено мнение от член на съдебния състав, в което е застъпено противоположното становище – че поради специфичния статут на държавните служители, работещи по ЗМВР, е създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии заради и в съответствие със специфичния труд, който полагат, поради което и работното им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове. Очевидно е, че специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест на полагания извънреден труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари.
С цитираното при допускане на обжалването ТР №1/23 г. ОСГК е уеднаквена противоречивата практика по поставения правен въпрос, като е прието, че: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“
Въззивното решение е неправилно – противоречи на закона, при даденото му задължително тълкуване в посоченото ТР №1/23 г. ОСГК. Затова следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на иска изцяло. На касатора следва да се присъдят поисканите деловодни разноски за тази инстанция в размер на 150 лв. , юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №749/22 г. от 3.11.22 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Д. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, [населено място] иск по чл.178, ал.1,т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за сумата от 1685,56 лв., възнаграждение за положен извънреден труд от 257 часа, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за периода 19.12.16 г. -19.12.19 г.
ОСЪЖДА И. А. Д. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ деловодни разноски за производството пред ВКС в размер на 150 лв., за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: