Отмяна на влязло в сила решение за сградна инсталация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 229

гр. София, 07.04.2026 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2714/2025 година.

Производството е по чл. 303, ал.1 т.3 ГПК

Образувано е по молба на Е. С. Т. от [населено място] , чрез пълномощника С. С. Т., постъпила на 12.05.2025г за отмяна на решение № 489659/18.09.2018г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд, влязло в сила след потвърждаването му в обжалваната част с решение №250 от 10.01.2020г по в гр.д №10180/2019 на Софийски градски съд .Молбата за отмяна е допусната до разглеждане съгласно чл. 307, ал.1 ГПК с определение №3907 от 04.08.2025г на настоящия състав на ВКС. В една част е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД,че молителката,ответница по иска,дължи плащане в размер сумата 249.13лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва,считано от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 5.16 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., съгласно заповед от 13.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 46552/2016 г. на СРС, както и молителката да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 358.62 лв. разноски по делото и сумата 34.26 лв. разноски в заповедното производство със законната лихва

При наведеното в молбата основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК се изтъква ,че с Решение №3037 от 10.12.2025г по касационно.адм.д №85/2024г петчленен състав на ВАС,е оставено в сила решение №7276/03.07.2023г на тричленен състав на ВАС по адм.д №746/2021г, с което са отменени т.6.1.1 от Методиката –приложение към чл.61,ал.1 от Наредба №Е-РД-1 от 12.03.2020 за топлоснабдяването,§2 и §3 от ПЗР на същата наредба на министъра на енергетиката, по която формула е пресмятан размера на сумата за сградна инсталация в атакуваното за отмяна решение,като никакви други суми не са били претендирани от ищеца. Изтъква се , че атакуваните за отмяна съдебни решения са основани изцяло на прилагането на формулата по т.6.1.1 от Методиката,въз основа на която е изчислен единственият претендиран компонент – т. нар. „сградна инсталация”.Решение 1037/10.02.2025г на ВАС е обнародвано в ДВ бр.16/2025г и е в сила от 25.02.2025г ,на която дата е обявена отмяна на формулата по т.6.1.1 от Методиката, което обстоятелство се изтъква първо с оглед срока, в който е допустимо да се иска отмяна на влязлото в сила решение и на следващо място като се поддържа ,че отмяната на формулата по т.6.1.1 от Методиката –приложение към чл.61,ал.1 от Наредба №Е-РД-1 от 12.03.2020 за топлоснабдяването има задно,обратно действие (ex tung) от момента на нейното приемане, което следва от практика на Съда на ЕС в решения по дела 22/70- Комисия срещу Съвет(ERTA) и дело С-289/21, предвид първата алинея на чл.264 ДФЕС.Поради това отмяната на национална разпоредба по съдебен ред като посочената има обратно действие, по принцип от датата на нейното приемане, така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат. Молителката и нейната защита считат, че предвид решение на СЕС от 24 ноември 2022г по дело 289/2021, следва Върховен административен съд да се произнесе по адм.д №1372/2016г с валиден окончателен съдебен акт,имащ обратно действие. Също така, защитата на молителката се позовава на вече постановеното към датата на проведеното по настоящето дело открито съдебно заседание Решение от 23 октомври 2025 г. дело С-730/23 на Съда на ЕС ,с което решение изцяло е отменена формулата по т.6.1.1. за изчисляване на сградна инсталация от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването.Иска се отмяна на решението в осъдителната част и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като е основано на отменената формула, която не следва да се прилага от съда поради нейната отмяна с обратно действие.Представена е и писмена защита.

От ответника по молбата„Топлофикация София” ЕАД не е постъпил отговор в срока по чл. 306, ал.3 ГПК. С молба от 27.10.2025г дружеството,чрез упълномощен юрисконсулт заявява становище за отхвърляне на молбата,с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2026г,в което е даден ход за разглеждане на молбата по същество, ответникът не е изпратил представител.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното:

При постановяване на решение № 489659/18.09.2018г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд по основателността на главния иск до установения в решението размер е прието ,че по силата на възникнало съгласно чл.150, чл.153 ЗЕ облигационно отношение, за процесния период по отношение на сградата ,в която се намира имотът,на молителката е доставена и начислена топлоенергия ,отдадена от сградната инсталация ,като в жилището няма отоплителни тела. В сградата е въведена система за дялово разпределение , като според заключение на приета СТЕ реален отчет е извършен ,като след всеки отоплителен сезон са издавани изравнителни сметки и топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект ,съгласно Наредба №16-334.Изчислена е по формула съгласно т.6.1.1. от Методиката към чл.61, ал.1 от цитираната наредба, която към момента на изчисленията, а и към момента на постановяване на решението,е действащ нормативен акт. Поради това съдът е приел,че за ответницата по иска Е. С. Т. е възникнало задължение да плати стойността на отдадена от сградната инсталация топлинна енергия/ТЕ/ ,изчислена по нормативно установения ред. С въззивното решение на Софийски градски съд №250 от 10.01.2020г по в гр.д №10180/2019г ,по отношение на което именно съдебно решение се изследват предпоставките за отмяна по чл. 303 , ал.1 т.3 ГПК , съдът е приел ,че отношенията по разпределението на ТЕ в сграда – етажна собственост се регулират от ЗЕ/чл.139-148/ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването /ДВ бр.34/2007г/ по система за дялово разпределение ,като основателността на исковете следва да бъде преценявана въз основа на заключението на съдебно техническата експертиза ,базирано върху данните за реално потребена и отчетена ТЕ при наличие на общ топломер в абонатната станция , отчитан ежемесечно и е извършено разпределение в блока след отчет на уредите , което според приетата СТЕ е отразено коректно. Количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация е изчислено по формулата съгласно приложението към чл.61,т.6.1.1от Наредба №16-334 , извършено е разпределение на отчетените стойности пропорционално на отопляемия обем . ТЕ за общи части не е начислявана.Изтъкнато е ,че по решение на общото събрание на етажната собственост е бил валидно сключен договор с фирма за дялово разпределение ,че съдът взема предвид решение на СЕС по дело С-708/17,не намира за нарушени чл.9, чл.10 от Директива 27/2012 ЕС ,предвид условността им. Оставил е без уважение искане на отправяне на преюдициално запитване за съответствието на чл.150, чл.153 ЗЕ с Директива 2011/83/ЕС в периода на нейното задължително транспониране.

Отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на някое от изчерпателно посочените в разпоредбата причини, стриктно регламентирани като основания за отмяна. Навеждането им с молбата за отмяна в предвидения в закона срок определя предмета на извънинстанционното производство пред Върховен касационен съд, предпоставка за което е положителното твърдение за тяхното осъществяване. Обхватът на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се ограничава до преценка дали наведеното основание за отмяна на влязло в сила решение е налице.

Основанието по чл.303, ал.1,т.3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Според разясненията в т.13 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк .д. № 7/2014 на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителна сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт,като с отмяната им се установява различно правно положение от това,от което е обусловено решението.Когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд – както в случая ,единствено неговото решение, а не това на първоинстанциония съд, ще подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК/ т. т.13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/

Трите условия на първата хипотеза,визирана в чл.303 , ал.1 т.3 ГПК – да е налице постановление на съд, впоследствие отменено,чиято задължителна сила е обусловила постановеното от съда по атакуваното за отмяна решение / по преюдициален въпрос/, съвкупно не са налице. Въззивният СГС не е основал решението си на производна от друг съдебен акт задължителност относно процесната формула, тя е приложена от съдилищата като правна уредба за установяване размера на вземането съгласно действащ подзаконов нормативен акт,от който същата е била част,съгласно т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г.за топлоснабдяването /Обн. ДВ. бр.34 от 24 Април 2007г/. Приетата съдебно техническа експертиза е имала възложена от първоинстанционния съд само спомагателната задача и е проверила прилагането на методиката по наредбата,от съда не е изисквано заключение от СТЕ по нейното нормативно съответствие /последното е от компетентност на съда/.Изтъкнатото от молителя Решение от 23 октомври 2025г. по дело С-730/23 на Съда на ЕС е в отговор на преюдициално запитване и не отменя никое „постановление на съд” по смисъла на чл.303 , ал.1 т.3 ГПК. Негов диспозитив е задължителното тълкуване на чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО в смисъл, че допуска национална правна уредба,съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Съдът на ЕС е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие ,Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (в този смисъл решение от 5 декември 2019 г.,ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C-708/17 и C-725/17, EU:C:2019:1049, т. 90-92).Съществено е посоченото в диспозитива на решението условие, отнасящо се до математическата формула посочена в точка 6.1.1 от методиката ,въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите -етажна собственост. Същата е била предмет на запитването, разглеждана е от Съда на ЕС като част от вътрешни норми на държава членка (в частност, разпоредбата /формулата/ по т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, представляваща Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, /Обн. ДВ. бр.34 от 24 Април 2007г., попр. ДВ. бр.39 от 15 Май 2007г., изм. ДВ. бр.58 от 17 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.45 от 16 Юни 2009г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 29 Октомври 2013г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2019г) , анализирана от СЕС в редакция, действала до нейната отмяна с § 5 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването ( ДВ, бр. 25 от 20 март 2020 г., в сила от 24.03.2020 г, изм. с Решение № 11603 от 31.07.2019 г. и Решение № 8294 от 26.26.2020 г. на ВАС - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г ). Съдът на ЕС приема, че за процесната формула изискването за прозрачност и точност следва да се прилага включително/т.58-т.61/. В съответствие с целта на член 9, параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27,въведените от държавите членки правила да са с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление, Съдът на ЕС приема, че математическата формула,посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите - етажна собственост, доколкото следва от данните по преписката /дело С-730/23/и доколкото запитващата юрисдикция не установи друго, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 / т .61- т.65/

Както вече се изтъкна ,посоченото решение на съда на ЕС по дело С-730/23 не опредметява предпоставките за отмяна на влязло в сила съдебно решение съгласно чл.303 ал.1 т.3 ГПК дори за случаите,в които съдът по атакуваното решение е приложил вътрешноправна норма,която противоречи на общностното право.Решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания,не са въздигнати от закона в основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения /виж. чл.303, ал.1 т.7 ГПК, нова ДВ бр.42/2009г/

При втората хипотеза на чл.303,ал.1т.3 ГПК предпоставката е решението да е основано на постановление на друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено. Под „постановление на друго държавно учреждение“ законът няма предвид нормативните актове,издадени от органите на държавна власт в изпълнение на нормотворческа компетентност, а административни актове, чието действие отпада с обратна сила. Когато се касае за административен акт, на който е основано решението, този акт трябва да е индивидуален, а не нормативен. В тази насока са както мотивите по т.13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС в които се посочва,че основанието се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на индивидуален административен акт,така и трайно установената практика на ВКС по прилагане на отменителното основание(решение №518/2009 по гр.д №5018/2008т 2-ро г.о, решение №916/2020г по гр.д №818/2010г на 1-во г.о, решение №207/2010г по гр.д №301/2010г на 2-ро г.о,решение №290/2025г по гр.д №361/2025г на 3-то г.о и др. )

За да обоснове прилагане на чл.303, ал.1 т.3 ГПК във връзка с приложен от съда по атакуваното решение подзаконов нормативен акт,какъвто е разпоредбата (формулата) по т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, представляваща Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. на министъра на енергетиката /Обн. ДВ. бр.34 от 24 април 2007г/, молителката Т. и нейната защита,чрез пълномощника С. Т. се позовават на Решение № 7276 на ВАС и Решение № 1037 на ВАС (ДВ, бр. 16 от 2025 г.,в сила от 25.02.2025 г.),с което са отменени разпоредби от Наредба Е-РД-04-01 от 12.03.2020 година , включително (формулата) по т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, доколкото тази разпоредба е идентична с действалата като приложение по предходната Наредба формула по т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение и е възприета в последващата наредба без промяна.

Дори това да е така, процесният период, за който при постановяване на атакуваното за отмяна съдебно решение на Софийски градски съд е приложена т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, представляваща Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, /Обн. ДВ. бр.34 от 24 Април 2007г/ предхожда обнародването на посоченото решение на ВАС

Съгласно чл.195,ал.1АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му,с оглед което и има действие занапред.С Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт,няма обратно действие. С Тълкувателно

решение №2/14 ноември 2014г по тълк. дело № 2 /2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че съдът по висящ граждански спор също следва да съобрази специалния характер на чл. 190, ал.1, във вр. чл. 195 АПК като правила , регулиращи действието на правен източник. Нищожните актове поначало не пораждат правни последици,но законодателното разрешение е разглеждано като съобразено с характера на оспорвания акт като нормативен. За разлика от последиците при отмяна на индивидуални,/или общи/административни актове, ефектът на решението на административния съд в контролно-отменителното производство по чл.185 и сл. АПК е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Законът изрично в чл.195, ал.2 АПК е определил правните последици от акта като „възникнали” и на следващо място е посочил,че административният орган,а не съдът е компетентен за преуреждането на регулираните с отменения акт отношения, както е разяснено в двете последователно приети тълкувателни решения на ВКС и ВАС. В правомощията на административния орган, издал порочния нормативен акт, а не на съда е да преуреди последиците и да възстанови реда в правните източници. Когато органът не изпълни делегираните задължения за регулиране на обществените отношения - съобразно основанието, на което Върховен административен съд е отменил съответния нормативен акт или норма, за да се осигури ефективно средство при защита на накърнени права с изменението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 2019 г./ бе предвиден ред за отговорност на държавата за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, по този специален закон.След като е предвиден исков ред за защита,отмяната на влезли в сила решения по извънреден способ въз основа на същите факти се изключва. Предвиденият ред за защита е ясно законодателно указание да не се разширява по тълкувателен път приложното поле на отменителното основание в чл. 303 ,ал1 т.3 ГПК, да не се отменят по извънреден способ вече влезли в сила съдебни решения,основани на отменен нормативен/подзаконов/ администранивен акт, или на отменена норма от такъв акт.

Не следва обратен извод по основанието за отмяна на влязло в сила решение предвид изтъкваната в молбата практика на Съда на Европейски съюз .В отговор на преюдициално запитване относно принципа на ефективност закрепен в чл.47от Хартата ,с решение от 24 ноември 2022г по дело С-289/21г /т.41,т42/, Съдът на ЕС е сметнал ,че отмяна на оспорвана пред Върховен административен съд разпоредба от подзаконов административен акт /посочената/ с последваща норма има действие само за в бъдеще, докато отмяна на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие,по принцип от датата на нейното приемане – така че породените от нея последици за съществуващите положения отпадат,считано от същата дата. Доколкото тези изводи на Съда пряко се отнасят до националната уредба по АПК и са във връзка с оспорването на Наредба№16-334 пред ВАС, те не съответстват на действащата национална уредба.Същевременно приетото от Съда на ЕС в тази насока /виж.т.42,т.49,т.50/ не би могло да означава,че по този начин се дава обвързващото и дължимо коригиращо тълкуване на национална уредба. В т.24 от решението по дело С-289/21г, както и в цялата своя практика СЕС съобразява рамката по чл.267ДФЕС,че само националният съд е компетентен да тълкува и прилага националното право.В дискреция на Съда на ЕС при отговора на преюдициалното запитване е да посочи, както и в случая,че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка,съгласно което -когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне,без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. Процесуалното правило, конкретно визирано в решението по дело С-289/21 като нарушаващо принципа на ефективност, може да се разглежда като причина да липсва решение на Върховен административен съд, съответстващо на принципа на ефективност. Липсата на решение от този съд, постановено за отмяна на подзаконовия нормативен акт с обратно действие, или за обявяване на недействителност /нищожност /на процесната норма, съдържаща формулата за дялото разпередение обаче не може да бъде фингирана и да се счита,че Решение № 7276 на ВАС и Решение № 1037 на ВАС (ДВ, бр. 16 от 2025 г.,в сила от 25.02.2025 г.) отменят нормата, съдържаща процесната формула назад във времето,като отменят еx tung, от датата на нейното приемане и предходната, вече отменена от издателя/не от съда/ Наредба№16-334 в същата част. Посоченото в молбата за отмяна адм. дело №1372/2016г по описа на Трето отд. на ВАС е приключило с постановяване на Решение №4777от 13.04.2018г, произнесено от състав на ВАС по оспорването на формулата в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение в редакцията на Наредба № 16-334 ,приетата с ДВ, бр.94 от 2013г. в сила от 1.06.2014 година. Отменена е зависимостта (формулата), в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г.за топлоснабдяването, обн.ДВ,бр.94 от 2013г., Отмяната съгласно решението на ВАС е на процесуални основания и засяга само обжалваното изменение, а не валидността или съответствието на акта ,като исканията за допълвнане на решението за оставени без разглеждане. Отмяната не е произвела обрато действие.

Молителката Е. Т.,чрез пълномощника С. Т. неотносимо навежда доводи,основани и на прилагането на чл.264, ал.1 ДФЕС, т.е когато Съда на ЕС обявява за недействителни актове на органите по чл.263 от Договора ,след като намери за основателни исковете срещу актовете им на основание некомпетентност,съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договорите или на всякаква правна норма, свързана с тяхното изпълнение,или злоупотреба с власт. Тази процесуална уредба с нейните последици не е съпоставима с приложното поле на националната уредба в АПК при обжалване на подзаконовите нормативни актове. Освен това , не е налице влязло в сила решение на Върховен административен съд,с което да се приема и констатира недействителност на акта в разглеждания смисъл.При отмяната ,обнародвана в ДВ бр.16/2025г., в сила от 25.02.2025г, Върховен административен съд се е ограничил до процедурни причини за отмяната, с решението не е обявявал нищожност, нито е проверявал материалноправно съответствие на норма от наредбата.

Предвид гореизложеното, молбата за отмяна на влязло в сила решение е неоснователна.За случаите при които съдът постановил влязлото в сила решение по граждански спор е приложил норма на вътрешното право и същата е отменена впоследствие, за което - също впоследствие, Съда на ЕС е приел притиворечие на вътрешноправната норма с норма от общостното право, е предвиден исков ред за защита в случай, че съществено са нарушени права които правните субекти черпят от правото на ЕС.

Не е предвидена отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1 т.3 ГПК за тези случаи .

На ответника по молбата за отмяна не следва да се присъждат разноски по чл 78,ал.8 ГПК ., тъй като защита от юрисконсулт не е осъществена нито с подаване на отговор, нито с участие на процесуален представител в проведеното по делото съдебно заседание. .

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд състав на ІІІ гражданско отделение

Р Е Ш И:

Оставя без уважение молбата на Е. С. Т. от [населено място],кв.Л., [улица],ап.№..., подадена чрез пълномощника С. С. Т. за отмяна на решение №250 от 10.01.2020г по в гр.д №10180/2019 на Софийски градски съд, с което в обжалваната част е потвърдено решение № 489659/18.09.2018г. по гр.дело №11979/2017 г. на Софийски районен съд ,на основание чл. 303 , ал.1 т.1 т.3 ГПК .

Решението не подлежи на обжалване

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: