Изисквания при уволнение на служител с повече от една предварителна закрила

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е №37
София, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия О решарова гр. д. № 1879 по описа за 2021 г., като намира следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. В.-Г., чрез адв. И. А. от АК Плевен, срещу въззивно решение № 260014 от 26.01.2021г., постановено по гр. д. № 909/2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение № 260012 от 02.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1131/2019г. по описа на Районен съд – Червен бряг, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, признато е за незаконно и е отменено уволнението на М. И. В.-Г., извършено със заповед № РД–15-02/16.09.2019г. на директора на основно училище /ОУ/ „Христо Ботев“ – [населено място], за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; осъдено е ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], да заплати на М. И. В.-Г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 6899,70 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.09.2019г. до 16.04.2020г., като вместо това въззивният съд е постановил друго решение, с което е отхвърлил изцяло предявените искове.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост — касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска да се отмени въззивното решение и да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация – ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. З. от АК Шумен, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60826 от 25.11.2021 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора правен въпрос: „Допустимо ли е с последващо тълкуване/разяснение/ на Инспекцията по труда, изготвено след прекратяването на трудовото правоотношение да се пояснява, че вече е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение за преодоляване на специална защита, непосочена в предварителното разрешение на инспекцията по труда и допустимо ли е такова последващо саниране на вече дадено предварително разрешение на инспекцията по труда, след като трудовото правоотношение е прекратено?“, при твърдяното от касатора противоречие с решение № 83 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1784/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 93 от 31.05.2013 г. по гр. д. № 519/2012 г. на ВКС, IV г. о.

В решение № 83 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1784/2009 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че в изброените в разпоредбата на чл.333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган. Органът, който дава разрешението, в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ е съответната областна инспекция по труда. Процедурата включва писмено искане индивидуално за всеки работник или служител с посочване на основанието, на което предстои да бъде уволнен. Разрешението за уволнение на инспекцията по труда не подлежи на съдебен контрол. Не се изискват мотиви, защото такива изисквания не са законово установени. Липсата на мнение на ТЕЛК в случаите по чл. 333, ал. 2 КТ – за трудоустроени работници или такива, боледуващи от болести, определени в Наредба №5/87 г., а именно исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване, захарна болест, означава, че закрилата не е преодоляла. Задължението за поискване на това мнение е на работодателя. Прието е, че когато един работник или служител се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодолявана поотделно.

В решение № 93 от 31.05.2013 г. по гр. д. № 519/2012 г. на ВКС, IV г. о. е обобщена практиката на ВКС, обективирана в решения № 208 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 738/2011 г., IV г. о.; решение № 559 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г., IV г. о.; решение № 608 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1139/2009 г., IV г. о. и решение № 615 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 852/2009 г. на, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която практика моментът, към който следва да е налице предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това, т.е. моментът, към който правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигането на писменото изявление до адресата. Това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението – моментът, към който следва да се извършва преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Работодателят може да упражни законно правото си на уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, т.3, т.5 и т. 11 КТ и по чл. 330 ал.2, т.6 КТ, в хипотезите на чл. 333, ал.1, т.1 - т. 6 КТ само с предварително разрешение на инспекцията по труда. Даденото от инспекцията разрешение за уволнение или отказ са задължителни за работодателя, но те са оттегляеми от инспекцията, която може да измени становището си (при представяне на нови доказателства, промяна във мнението на ТЕЛК, констатация за грешка или опущение и пр. възможности) и тази и преценка не подлежи на контрол от гражданския съд, нито законът въвежда изискване за мотивиране на становището и. Работодателят е обвързан от последното и становище за всеки конкретен случай, което следва да бъде съобразено преди извършване на уволнението.

Разрешенията, дадени в цитираната практика на ВКС се споделят напълно от настоящия му състав. В тази връзка по посочения въпрос по който е допуснато касационното обжалване следва да се посочи, че когато един работник или служител се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодолявана поотделно и в разрешението на инспекцията по труда следва да е налице ясно формирана волята на органа с посочване на разгледаните конкретни основания за закрила, в случай, че такива са налице. Относно поправка на очевидна фактическа грешка, тълкуване или допълване на разрешението на инспекция по труда при наличие на предварителна закрила за уволнение по смисъла на чл. 333 КТ, приложим е редът по чл. 62 АПК при наличие на предпоставките за това. В тази връзка обаче се дължи преценка дали волята на органа е била надлежно формирана и е налице единствено порок при нейното изразяване. В случаите, когато органът поначало не е формирал надлежно волята си, редът по чл. 62 АПК не намира приложение. Отстраняването на очевидна фактическа грешка и тълкуването на акта целят привеждане на съответствие на формираната воля на органа с изразената такава, но този ред не може да бъде приложим тогава, когато воля не е формирана. Предвид изложеното, налице е противоречие на обжалваното решение с посочената по-горе практика на ВКС. Въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че надлежно формирана воля на административния орган не е била налице по отношение на едно от основанията за предварителна закрила, поради което е недопустимо по реда на чл. 62 АПК формирането й за първи път и то след като трудовото правоотношение е прекратено. Следвало е да приложи посочените по-горе разрешения от практиката на ВКС.

По основателността на касационната жалба:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника на длъжност „старши учител подготвителна група“ и че между страните не е било спорно, че с утвърденото ново щатно разписание за учебната 2019/2020 г. длъжността на ищцата не фигурира и е налице реално съкращаване на щата, като не е извършван подбор от ответника, тъй като съкратената длъжност е единствена, а ищцата не е навела аргументи за липса на съществено различие между съкращаваната длъжност и други учителски длъжности в училището. По наведените доводи от ищцата за незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на чл. 333, ал. 1 КТ, а именно че работодателят не е получил разрешение от инспекцията по труда и не е съобразил чл. 333, ал. 4 КТ, като не е поискал предварително съгласие от съответния синдикален орган, в който членувала ищцата – Национален учителски синдикат, въззивният съд е приел, че ищцата не е установила членството си в посочения от нея синдикат към момента на уволнението. Освен това ищцата е твърдяла, че не е била приета за член на Съюза на българските учители, поради което не е било нужно да се вземе съгласието на тази синдикална организация. Въззивният съд е приел, че ищцата не е член и на Националния учителски синдикат и не се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. По отношение на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ на която ищцата се е позовала е изтъкнал, че са налице доказателства, че работодателят е поискал и е получил с писмо от 12.09.2019г. предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с работник, който се ползва с особена закрила по чл. 333 КТ от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен към Главна инспекция по труда, а също и автентично тълкуване на това разрешение, дадено с писмо от 13.12.2019г., но след завеждане на исковата молба от ищцата за отмяна на уволнението й, и в което писмо е посочено, че са имали предвид и двете основания за закрила по отношение на ищцата – като трудоустроен работник и като работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Според въззивния съд не се касае за липса на воля, а за непълното й отразяване в разрешението. По делото не е било спорно, че ищцата страда от онкологично заболяване и също, че е трудоустроена, за което е представено решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД от 11.04.2019 г. със срок до 01.04.2022 г., поради което ответникът е поискал мнението на ТЕЛК на основание чл.333, ал.2 КТ и разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата поради съкращаване на щата. Въззивният съд е изложил съображения, че пропускът в първото писмо от 12.09.2019г., с което е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата и за трудостроен работник, изрично посочено в него не означава, че инспекцията по труда не е разгледала и двете основания за закрила, както и приложеното мнение на ТЕЛК, преди да даде разрешението. Това се доказвало от даденото тълкуване /разяснение/ с писмо от 13.12.2019 г. от инспекцията по труда, която в противен случай би посочила, че предварителното разрешение се отнася само за трудоустроен работник, не и за работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването. Предвид отхвърлянето на главния иск е отхвърлен и обусловеният от него иск за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от шест месеца.

С оглед на дадения отговор на въпроса, по които е допуснато обжалването, изводите на въззивния съд за предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ са формирани в нарушение на материалния закон. С писмо изх. № 19080205/12.09.2019 г. Инспекция по труда – Плевен изрично е дала разрешение за уволнението на ищцата М. В.-Г. само на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – като трудоустроен работник или служител, изрично посочено и в текста на същото писмо. Не е дадено разрешение във връзка със защитата, с която тя се ползва по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – като работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването (в конкретният случай – онкологично заболяване). Такова искане от работодателя до инспекцията по труда с оглед приложения текст на искането му с посочване на основанието по чл.333, ал.1,т.2 КТ не е и направено. Както е посочено в цитираната по-горе практика на ВКС, при наличие на повече от едно основание за закрила по чл. 344, ал. 1 КТ, разрешението на инспекцията е нужно да бъде за всяко едно от основанията. Разрешението може да бъде дадено едновременно или в отделни документи за всяко от основанията. Неправилно е становището, че поради факта, че работодателят е поискал разрешение за преодоляване на закрилата по чл.333, ал.1,т.2 КТ и е представил доказателства от които е видно, че са налице и двете основания, то инспекцията по труда е дала разрешение и относно основанието по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Такъв извод не може да се направи от съдържанието на текста на писмото с изх. № 19080205/12.09.2019г. на инспекцията по труда. Разрешението по чл. 333, ал. 1 КТ следва задължително да съдържа основанието, за което се дава разрешение, като не е задължително да се посочи цифрово някоя от точките на чл. 333, ал. 1 КТ, но е нужно да става ясно точното основание или основания, като се обективира волята на органа изрично с конкретно и изрично волеизявление в акта му.

В настоящия случай с писмо изх. № 19096653/13.12.2019 г. на Инспекция по труда – Плевен е дадено изрично отделно разрешение за уволнение и на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, като работник страдащ от онкологично заболяване, а не е извършено автентично тълкуване или поправка на очевидна фактическа грешка след като такава обективирана ясна воля на органа, изразена в първото писмо не е налице. Това разрешение е дадено на 13.12.2019 г., след уволнението на служителя със заповедта от 16.09.2019г., връчена на същата дата. Съобразно цитираната по-горе съдебна практика на ВКС законността на уволнението винаги се преценява към момента на извършването му и разршението на инспекцията по труда за всяко едно основание на закрила при уволнението на работника или служителя, който се ползва с такава закрила следва да е налице към този момент. Съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Поради изложеното въззивното решение е неправилно и подлежи на отмяна, като следва да бъде уважен искът за признаване на уволнението за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Налице са и материалноправните предпоставки за уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Ищцата, вследствие незаконното уволнение, е останала без работа в течение на целия процесен период 16.09.2019 г. – 16.04.2020 г., което се установява от приложеното по делото копие от трудова книжка. С приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че размерът на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за посочения процесен период, съобразно последното брутно трудово възнаграждение възлиза на процесната сума от 6899,70 лева, която следва да се присъди на ищцата.

Предвид крайния изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по касация дължи и следва да бъде осъден да заплати на касаторката и претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата й пред трите инстанции, като не е направено възражение за прекомерност на същите, съответно 1325 лв. – за първа инстанция, 1325лв. – за въззивна инстанция, и 1325 лв. – за касационна инстанция, или общо 3975лв.

Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите се държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за производството пред двете съдебни инстанции по делото, а именно: по сметка на Районен съд – Червен бряг сумата от 465,99 лв. (от които: 275,99 лв. – държавна такса по оценяемия иск, 40 лв. по неоценяемия иск и 150 лв. – разноски за възнаграждение за вещото лице, заплатени от бюджета на съда ), и по сметка на ВКС сумата от 187,99лв-държавна такса/ от която 30лв. за допускане на касационно обжалване и 157,99 лв.-държавна такса за разглеждане на касационната жалба/.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260014 от 26.01.2021 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по гр. д. № 909/2020 г. по описа на ПОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ като незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на М. И. В.-Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] бряг, [улица], вх. *, ап. *, извършено на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ със заповед № РД-15-02/16.09.2019г. на директора на ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], с ЕИК 000182154.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], ЕИК000182154 да заплати на М. И. В.-Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] бряг, [улица], вх. В, ап. 9, сумата от 6899,70 лв. /шест хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставането й без работа, поради незаконното уволнение, през периода 16.09.2019 г. – 16.04.2020 г.

ОСЪЖДА ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], ЕИК000182154, да заплати на М. И. В.-Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 3975лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], ЕИК000182154 да заплати дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за производството по делото, а именно: по сметка на Районен съд – Червен бряг сумата от 465,99 лв. и по сметка на ВКС сумата от 187,99 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: