Дължимост на преизчислена сметка за ток при софтуерна намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№123
ГР. София,14 юли 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 26.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря Валентина Илиева
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2978/20 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „Енерго – про продажби” АД, гр. Варна срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №278/20 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС по правните въпроси от предмета на спора: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? 2. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл. 56 ПИККЕ с решение на ВАС, петчленен състав от 6.02.17 г. по адм.д. №2385/16 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до 51, включително? 3. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
В касационната жалба се излагат и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба Д. Я. я оспорва като неоснователна.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
В практиката на ВКС – цитираното от касатора р. по гр.д. №505/17 г. на второ т.о. на ВКС, се приема, че за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото. В посочените от касатора решение № 150 по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., и решение № 21 по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС се приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г./ПИКЕЕ/, е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Източникът на задължението на крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Подчертано е, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В същия смисъл е произнасянето и на други съдебни състави на ВКС по поставения правен въпрос ( Решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., Решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 989/2020 г. ВКС, ІV ГО, Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ ГО, и др.) В тях се приема и това, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба ( чл. 183 и сл. ЗЗД ), респ. на договора за търговска продажба ( чл. 318 и сл. ТЗ ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС ), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД , респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ . Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са приети специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които ( чл. 120 ЗЕ ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период.
Изложеното тълкуване на закона по поставените правни въпроси се споделя напълно от настоящия съдебен състав.
По същество на касационната жалба: Въззивният съд е уважил предявеният от Д. Я. срещу касатора иск по чл.55, ал.1,т.1 ЗЗД – за сумата 6412,25 лв., представляваща заплатена на 17.05.19 г. при първоначална липса на основание стойност на допълнително начислена електроенергия за периода 18.04.17 – 17.04.18 г., при извършена корекция на сметката на абоната за посочения в решението и по делото обект в [населено място], като за сумата е издадена фактура №../13.05.19 г. Приел е, че ищецът е потребител на ел. енергия и страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия. От доказателствата по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно. Разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточно измерване и последиците от констатирането му са отменени с решение на ВАС, петчленен състав, по адм. д. №2385/16 г., обн. в ДВ бр.15/14.02.17 г. На осн. чл.195, ал.1 и чл.194 АПК подзаконовият акт се счита отменен от деня на обнародване на съдебното решение. В конкретния случай проверката в обекта на ищеца е извършена на 27.11.18 г. Към този момент липсва нормативна уредба, регламентираща както процедурата по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури. Затова следва да се приеме, че ответникът не е доказал валидно правно основание за получаване на процесната сума.
Тези изводи на въззивния съд противоречат на цитираната при отговора на въпросите, по които е допуснато обжалването, практика на ВКС по тълкуване и прилагане на закона. Въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно, следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага събирането на нови доказателства за пълното изясняване на спора откъм фактическа и правна страна - чл.293, ал.3 ГПК. В тази връзка е необходимо да се ползват специализирани знания за момента и начина на осъществяване на установената в протокола на БИМ №708/23.04.19 г. след софтуерно четене външна намеса в тарифната схема на електромера, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. От техническата експертиза, изготвена от вещо лице – ел. инженер се установява неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация и по -точно в тарифната схема на СТИ, поради което са налични данни в регистър 1.8.3. Тази констатация и оплакванията във въззивната жалба налагат назначаването на нова разширена експертиза с участието и на софтуерен специалист – ТР №1/2013 г. ОСГТК. Експертизата следва да даде отговор на въпросите: Кога и как/ по какъв начин/ са възникнали показанията в регистър Т З на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа и може ли да не се дължи на човешка намеса? Кога, по какъв начин и с каква цел е извършено констатираното неправомерно въздействие върху тарифната схема на процесното средство за търговско измерване; какъв е механизма на действие на използваната софтуерната програма върху записите на електромера; какво представлява тя като софтуерен продукт; каква техника позволява нейното активиране; как програмата въздейства, за да препараметризира записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин? В какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата? Ако е така, от редовния периодичен отчет на тарифи 1.8.1 и 1.8.2 в количествено отношение, да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър (като част) за исковия период (като време). При съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена сумата по издадената от ответника фактура?
С оглед изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Затова ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №278/20 г. от 15.06.20 г.
ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: