Обезщетение за неверни данни в документи на служители на МВР

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50112

гр. София, 11.10.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4949 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Ж. И. против решение №146/17.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 291/2021 г. от състав на ОС – Сливен.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50253/01.06.2023 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при липса на изрична правна разпоредба, аналогична на чл.226, ал.1, т.2 КТ, в специалния закон – ЗМВР, може ли държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР да търси обезщетение за вреди, регламентирани в КТ /чл.226, ал.1, т.2 КТ/. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поради значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:

С постановено тълкувателно решение по т.д.№ 1/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС, е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Горното тълкуване е дадено във връзка с поставен правен въпрос, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Прието е, че е налице уредба на правоотношенията в специален закон, поради което не следва за случаите да се прилага по аналогия общите разпоредби, уреждащи трудовите правоотношения.

Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими няколко предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. В случая на поставения правен въпрос, в ЗМВР не се съдържа изрична правна разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.226, ал.1, т.2 КТ, поради което е налице празнота в закона. Следващите предпоставки за да се приложи по аналогия правна разпоредба е, тя да се отнася за сходни случаи, както и приложението й да отговаря на целите на закона. И в изпълнение на служебните задължения на МВР по ЗМВР и на работодателя по трудово правоотношение е възложено да издава документи, удостоверяващи факти и обстоятелства в интерес на работника, респ. служителя – удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и др.п., поради което е налице сходство в случаите, уредени в разпоредбата на чл.226, ал.1 , т.2 ГПК и липсващата уредба в специалния закон, касаеща отговорност за вписани неверни данни при горната дейност.

Да се приеме, че липсва правна уредба в ЗМВР относно отговорността за вписване на неверни данни в необходими документи, удостоверяващи факти, свързани със служебното правоотношение и невъзможност да се носи отговорност в тези случаи, означава да се поставят в неравноправно положение работещите по служебно правоотношение, в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение, което води до извод, че приложението в тези случаи по аналогия на разпоредбата на чл.226, ал.1, т.2 ГПК отговаря на целите на закона и е правно допустимо.

По касационната жалба, съдът приема следното:

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР бил държавен служител- полицейски орган, чийто статут се урежда със специалния ЗМВР /чл.142, ал.2 ЗМВР/. Прието е, че в този специален закон обезщетенията за служителите са регламентирани в глава единадесета и сред тях не е посочено обезщетение, аналогично на това, предвидено в чл.226 КТ. ЗМВР не съдържа препращане нито към разпоредбите на КТ, нито към тези на ЗДСл за подобен вид обезщетение, още повече, че такъв текст липсва в ЗДСл. Съдът е приел, че прилагане на КТ субсидиарно или по аналогия по смисъла на чл.46, ал.2 ЗНА не може да има в случая, тъй като не се касае за непълнота в ЗМВР, а за изрично законодателно разрешение.

С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, изводите на въззивния съд са неправилни, тъй като е следвало да приложи разпоредбата на чл.226, ал.1, т.2 КТ по аналогия.

Съдът е отхвърлил предявените искове, като е приел, че липсата на изрично препращане към разпоредбите на КТ води до неоснователност на исковете, без да разгледа по същество претенциите. Това води до извод за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на предявените обективно съединени искове, като се приложи разпоредбата на чл.226, ал.1, т.2 КТ, по горните съображения.

Разноски за производството не следва да се присъждат, като същите следва да се определят при новото разглеждане на спора от въззивния съд, с оглед изхода на спора по същество, като се включат и разноските пред ВКС.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №146/17.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 291/2021 г. от състав на ОС – Сливен.

Връща делото на ОС – Сливен за ново разглеждане, от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.