Принуда срещу полицейски служители за осуетяване на задържане

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 269 НК * орган на власт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

гр. София, 02 април 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 209 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Г. К., в качеството му на защитник на подсъдимия А. А. А. М., против въззивна присъда № 71/07.12.2023 г., постановена по внохд № 20233100601254/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

В жалбата са ангажирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. В допълнението се твърди, че в нарушение на чл.14 от НПК, при оценката на събраните доказателства не е извършен необходимия обстоен анализ, тъй като не са изложени достатъчно убедителни мотиви за некредитиране показанията на свидетелите Н. и И., като единствено е прието, че те се явяват в противоречие със заявеното от останалите свидетели, тъй като са приятели на подсъдимия и се стремят по-скоро да го оневинят. Посочено е, че за защитата не ставало ясно на база на кои доказателства е прието наличието на специална цел за субективната съставомерност на вмененото във вина на подсъдимия престъпление, като е изложено единствено неподкрепеното по никакъв начин твърдение, че действията били извършени, за да повлияят на полицейските служители да пропуснат да изпълнят задълженията си по служба. Твърди се, че в мотивите е налице и вътрешно противоречие, тъй като при индивидуализацията на наказанието като отегчаващо вината обстоятелство е посочено, че извършените от подсъдимия действия са били насочени спрямо четирима полицейски служители, докато във възприетата фактическа обстановка не е описан такъв факт, а с диспозитива на присъдата подсъдимият е осъден, че е извършил деянието по отношение само на двама полицаи. Незаконосъобразни, неправилни и необосновани се явявали и правните изводи на въззивния съд, тъй като внесеното обвинение е несъставомерно от обективна и субективна страна. С осъществените действия било невъзможно А. А. М. да попречи на служителите на МВР да изпълнят правомощията си по закон, а именно - да задържат св.И. Х., тъй като те били реализирани след поставянето на белезници на приятеля му, т.е. след като вече фактически е преустановено гарантираното му от закона право на свободно предвижване. Според защитника наложеното наказание като завишено по размер е явно несправедливо, въпреки че е налице значителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. Претендира да се отмени атакуваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подсъдимият А. А. А. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Защитникът адв. К. поддържа жалбата и пледира тя да се уважи по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Върховна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 206/07.08.2023 г. по нохд № 4570/2022 г. по описа на Районен съд - Варна подсъдимият А. А. А. М. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнато му обвинение по чл.269, ал.1 от НК.

По протест на прокурор от РП - Варна е образувано внохд № 20233100601254/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна. С постановената въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменен изцяло първоинстанционният съдебен акт и постановен нов, с който подсъдимият А. А. А. М. е признат за виновен в това, че на 13.02.2022 г. в гр. Варна, е употребил сила с цел да принуди орган на властта - младши инспектор З. Н. и младши инспектор Ж. Х., двамата на длъжност - ****** в сектор „Охранителна полиция“ към четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, до пропуснат нещо по служба - да задържат на основание чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР И. Х. и свързаното с това ползване на помощни средства - белезници, като многократно избутвал и блъскал с ръце в областта на тялото всеки един от тях, поради което и на основание чл.269, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 149,10 лв. по сметка на ОД на МВР - Варна и 45,48 лв. по сметка на РС - Варна.

При извършената касационна проверка на атакувания съдебен акт не се констатира да са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения. Следва да се посочи, че въззивният съд е възприел идентична с установената от първоинстанционния състав фактическа обстановка, като са изложени убедителни съображения защо не кредитира като достоверни част от показанията на св.К. Н. и Б. И.. При установяване на фактите, включени в предмета на доказване, очертан в разпоредбата на чл.102 от НПК , заявеното от двамата е съпоставено с показанията на свидетелите очевидци - П., Ц. и Е. Б., включително и със съдържанието на показанията на четиримата полицейски служители, като е отчетено, че последните биха могли да бъдат косвено заинтересовани от изхода на делото. На тази основа настоящият състав счита, че преценката за достоверността на визираните гласни доказателствени средства е извършена съобразно общите правила, като се отчетена вътрешната им изчерпателност и корелацията, както по между им, така и с други доказателствени източници, като са изложени достатъчно и убедителни съображения за това. От така визираните по-горе гласни доказателства са изведени и фактически изводи относно наличието на специалната цел по отношение субективната съставомерност на вмененото във вина на подсъдимия престъпление, като изложените съображения, макар и лаконични, са достатъчни. Не може да се сподели и тезата на защитата за вътрешно противоречие в мотивите при индивидуализация на наказанието. В случая изразеното в жалбата недоволство се основава по-скоро на признаването за виновен на оправдания от първоинстанционния съд подсъдим, а не за необективен или превратен анализ на доказателствата. В тази връзка следва да се посочи, че преценката относно достоверността и достатъчността на доказателствените източници за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е суверенно правомощие на инстанциите по фактите и касационният състав няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в настоящия случай.

В рамките на възприетите за установени фактически положения, извършеното от подсъдимия правилно е квалифицирано по чл.269, ал.1 от НК, поради което не е допуснато нарушение на материалния закон. Осъществените от А. М., наред с отправените вербално множество обидни изрази /„кавали“/ и псувни, многократни блъскания с ръцете в областта на тялото и избутване на двамата полицейски служители при опита им да изпълнят служебните си задължения, определено представлява употреба на сила, с цел да принуди органите на властта да пропуснат да осъществят своите функции по задържане приятеля на подсъдимия - св.И. Х., който е управлявал МПС след употреба на алкохол и е станал участник в ПТП с материални щети. Предприетите от страна на А. М. активни физически действия са реализирани след отказа на св.Х. да изпълни дадените му разпореждания - да бъде отведен със служебния автомобил до поделението на МВР, както преди, така и непосредствено след поставяното на използваните помощни средства - белезници по отношение на него, т.е. потърпевшите не са били изпълнили задълженията си по служба. Именно недопустимото противоправно поведение на подсъдимия, изразяващо се в употреба на физическа сила, е принудило двамата полицейски служители да поискат съдействие от оперативния дежурен, в резултат, на което на мястото повторно пристигнали други двама полицаи св.Ч. и И., които вече са били напуснали района. Едва след тяхното повторно идване първоначално св.Х., а в последствие и самия подсъдим са били задържани. В този смисъл несъстоятелно се явява основното възражение в жалбата, че извършеното е обективно несъставомерно, тъй като действията са осъществени от подсъдимия, след като вече полицейските служители са изпълнили функциите си по задържането на Х. чрез поставянето му на белезници, с което е преустановено гарантираното му от закона право на свободно придвижване.

Неоснователна е и декларативно заявената претенция за явна несправедливост на наказанието. По делото няма данни за продължителността на употребената спрямо полицейските служители принуда под формата на сила, но по отношение на нейния интензитет е достатъчно да се подчертае, че тя е преодоляна, едва след озоваването на мястото на още двама полицейски служители. Същевременно отправянето на обидни думи и псувни, а и самата проява на физическа агресия в ранния следобед, на публично място, в присъствието и на трети лица, би могло да се квалифицира като хулиганство по чл.325, ал.2 от НК, реализирано при условията на идеална съвкупност, за каквото престъпление прокуратурата е спестила повдигането на обвинение спрямо подсъдимия, т.е. той е достатъчно премиран и не се налага проявата на по-голямо снизхождение спрямо него. В този смисъл определеното при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, наказание от една година лишаване от свобода се явява съответно както на обществената опасност на деянието, така и на конкретната обществена опасност на дееца. При наличието на всички необходими предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК правилно е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода, при това в минималния предвиден в закона изпитателен срок от три години.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 71/07.12.2023 г., постановена по внохд № 20233100601254/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: