Отговорност на съда за вреди след отмяна на незаконосъобразен съдебен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50058
гр. София, 07.07.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3192 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 97 от 01.04.2022г. по гр.д. № 723/2021г. на Пернишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 190 от 20.01.2020г. по гр.д. № 1120/2017г. на Радомирски районен съд и е прекратено поради недопустимост производството по иска на И. Й. И. против Върховния административен съд за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10406,20 лева, представляващи паричната равностойност на имотите, предмет на Решение № 254 от 05.07.2004г. по адм.гр.д. № 673/2002г. на Пернишки окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от момента на непозволеното увреждане и пропуснатите ползи от лишаването му от ползване на тези имоти.

Касационната жалба е подадена от ищеца И. Й. И. чрез пълномощника адв. А. К.. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, тъй като е преграден пътят му за защита.

Ответникът по касационната жалба Върховен административен съд я оспорва.

С определение № 50078 от 06.03.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: дали функционалният имунитет на съдиите по чл. 132 от Конституцията обуславя недопустимост да се реализира отговорността по чл. 49 ЗЗД на съдилищата за вреди, причинени от незаконосъобразни съдебни актове, извън тези по чл.2 и 2б ЗОДОВ.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Въззивното производство се е развило след като с решение № 60272/08.12.2021г. постановено по гр.д. № 953/2021г. на Върховния касационен съд, IV г.о., е отменено предходното въззивно решение по делото, с което е била прогласена нищожността на първоинстанционния акт и спорът е върнат за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прието е в отменителното касационно решение, че липсата на мотиви към първоинстанционното решение не обосновава нищожност на постановения съдебен акт, а съставлява нарушение на съдопроизводствените правила; дали това нарушение е довело до неправилност на съдебното решение следва да се установи от въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от И. Й. И. искове са изначално недопустими. Претендират се вреди от неправилен, според ищеца, съдебен акт на Върховния административен съд по административноправен спор. Решаващият съд е посочил, че е допустимо да се търсят вреди, причинени от правораздавателната дейност на съда, като отговорността на държавата по чл. 7 от Конституцията на РБ, е развита в ЗОДОВ. Случаите, в които съдът като представител на държавата, отговаря по искове за обезщетяване за вреди по ЗОДОВ, са ограничени до няколко хипотези, посочени в чл. 2 от закона. Отговорност от съдебен орган може да се търси: за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 2б от ЗОДОВ, както и за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 2в от ЗОДОВ. В случая липсват оплаквания от ищеца делата да са разгледани в неразумен срок, т.е. съдебното производство да е продължило твърде дълго. Липсват и твърдения решението на ВАС да нарушава правото на Европейския съюз. Правилата, уреждащи режима на правото на собственост върху недвижими имоти, придобиването им и реституирането им, са от компетентността на всяка държава членка и правото на Европейския съюз не засяга тази компетентност. Правилата за придобиване на имот по реституция не са уредени в правото на Съюза и в този смисъл постановените от Пернишки окръжен съд и от Върховния административен съд решения не биха могли да се разглеждат като нарушаващи правото на ЕС - чл. 4, §3 от Договора на ЕС, откъдето следва, че търсената от ищеца отговорност не може да бъде осъществена по реда на ЗОДОВ.

По-нататък Пернишки окръжен съд е посочил, че отговорност на съд за вреди може да се търси и по реда на чл. 49 от ЗЗД, която отговорност е за чужди действия. Именно по този ред отговаря възложителят, когато този, на когото е възложил извършването на определена работа, е причинил вреди при и по повод изпълнението на тази работа. Гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД се осъществява при предпоставките на чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно поведение на работник или служител, изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му работа; причинени вреди; причинна връзка между поведението и вредите; вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на противното. Следователно, за да носи съдът отговорност за вреди, причинени от неправомерните действия на съдии, необходимо условие е неправомерността на тези действия да бъде установена по съответния ред. Постановяването на неправилен акт от съда не е неправомерно действие по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тъй като е предвиден специален инстанционен контрол за поправка на този неправилен съдебен акт по реда на обжалването. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. За да се ангажира отговорността на съдия, прокурор или следовател на основание чл. 49 ЗЗД в исковата молба следва да се твърди, че е извършено престъпление по служба, установено с влязла в сила присъда. В случая съдиите, постановили Решение № 1953/02.03.2005г. по адм.д. № 9705/2004г. на ВАС, IV отд., не са признати за виновни в извършването на умишлено престъпление при осъществяване на съдебната власт с влязла в сила присъда. Втората възможност да се ангажира отговорността на съдия, прокурор или следовател е с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Такава хипотеза в случая също не е налице, тъй като не са изложени твърдения за престъпление по служба, установено с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. След като не е установено противоправно поведение у съдиите постановили Решение № 1953/02.03.2005г. по адм.д. № 9705/2004 г. на ВАС, IV отд., то отговорност за вреди от съда по реда на чл. 49 ЗЗД не може да се търси. Затова, тъй като няма деликвент, предявените искове при посочените обстоятелства са изначално недопустими, което налага обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството.

По основанието за касационно обжалване .

Приема се в практиката на Върховния касационен съд (решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на IV г. о. (постановено по чл. 274, ал.3 ГПК), решение №348 от 08.01.2018г. по гр.д. № 495/2017г. на ІV г.о., определение №189 от 17.08.2022г. по ч.гр.д. № 2246/2022г. на І г.о. (постановено по чл. 274, ал.3 ГПК), че установеният с разпоредбата на чл.132 от Конституцията функционален имунитет на магистратите (съдии, прокурори и следователи) изключва възможността от тях да се търси наказателна и гражданска отговорност при осъществяването на съдебната власт - за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Поради това искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим. Наличието на този функционален имунитет, изключващ гражданската (деликтна, имуществена) отговорност на магистратите, обаче не изключва изобщо отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са при разглеждане на делата в неразумен срок по чл.2б ЗОДОВ и при нарушаване правото на Европейския съюз по чл.2в ЗОДОВ. Следва да се приеме, че и извън уредените в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността (неправилността) на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - по реда на извънинстанционните производства за отмяна на влезли в сила решения, каквито са уредени както в ГПК, така и в АПК.

По касационната жалба .

При горните разяснения следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал отклонение от горепосочената практика на Върховния касационен съд и е постановил акта си при неправилно приложение на закона.

Претендираните от ищеца вреди са от решение на Върховния административен съд - Решение № 1953/02.03.2005г. по адм.д. № 9705/2004г. на ВАС, IV отд. Установено е, че с решение на ЕСПЧ от 21.06.2011г. по дело И. срещу България по жалба № 33681/05 е установено нарушение на чл.6, §1 КЗПЧОС при постановяване на горепосоченото решение на ВАС, тъй като жалбата на Общинска служба „Земеделие и гори“-Радомир е била просрочена. С Решение № 9064 от 25.06.2012г. по адм.д.№ 2907/2012г. на Петчленен състав на ВАС е отменено на основание чл. 239, т.6 АПК влязлото в сила Решение № 1953/02.03.2005г. по адм.д. № 9705/2004г. на ВАС, IV отд. и делото е върнато за ново разглеждане на тричленен състав. (Посоченото основание по чл. 239, т.6 АПК е приложимо когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на КЗПЧОС.) След отмяната, с определение № 15144 от 29.11.2012г. по адм.д. № 8361/2012г. на ВАС, ІV отд. жалбата на Общинската служба по земеделие е оставена без разглеждане и е прекратено производството. Видно от тази хронология, че неправилността на решението от 02.03.2005г. е установена в производството по отмяна; актът е отменен и и след отмяната му е допустимо търсенето на отговорност за вреди, ако такива са причинени от него.

На основание изложеното следва да бъде отменено обжалваното решение на Пернишки окръжен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на иска и делото да бъде върнато на същия съд за разглеждане на иска по същество.

Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 97 от 01.04.2022г. по гр.д. № 723/2021г. на Пернишки окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Пернишки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: