Завещанието е правен способ, с който според чл. 13 от Закона за наследството всяко лице, навършило 18 години, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпореди с имуществото си за след своята смърт. За да породи действие обаче, документът трябва да отговаря точно на изискванията, които законът поставя за неговата форма и съдържание. Пропускането дори на едно формално условие може да доведе до неговата недействителност.
Двете форми на завещание според закона
Съгласно чл. 23 от Закона за наследството завещанието може да бъде два вида: нотариално или саморъчно. Законът не допуска други форми. Завещание, написано на компютър, разпечатано на принтер и подписано от лицето, е нищожно, независимо дали подписът е положен пред свидетели или заверен.
Правилата за саморъчното завещание: чести грешки
Саморъчното завещание е предпочитан избор заради своята достъпност. Въпреки това при него често се допускат пропуски, които водят до спорове в съда.
Изискванията на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството определят следните задължителни реквизити:
- Изцяло ръкописен текст: Цялото съдържание трябва да бъде написано собственоръчно от завещателя. Намесването на чужд почерк или използването на печатни средства лишава документа от правна сила.
- Означение на датата: Актът задължително трябва да съдържа означение на датата, когато е съставено (чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството). Неспазването на това изискване води до нищожност на завещателното разпореждане (чл. 42, б. „б“ от Закона за наследството).
- Място на подписа: Завещателят поставя подписа си лично. Законът изисква подписът да се намира след завещателните разпореждания (чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството), като липсата му или поставянето му в противоречие с това правило води до нищожност на разпореждането (чл. 42, б. „б“ от Закона за наследството).
След като бъде съставено, саморъчното завещание може да се съхранява в дома, да се предаде на близък човек или да се остави на съхранение при нотариус в запечатан плик. Когато саморъчното завещание се предава за пазене на нотариуса в затворен плик, нотариусът съставя протокол върху самия плик, който се подписва от представилия завещанието и нотариуса и се завежда в специален регистър (чл. 25, ал. 2 от Закона за наследството). Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно само лично от завещателя (чл. 26, ал. 1 от Закона за наследството), като за връщането му се прави бележка в специалния регистър, подписана от завещателя, двама свидетели и нотариуса (чл. 26, ал. 2 от Закона за наследството). Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса (чл. 27, ал. 1 от Закона за наследството). Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса (чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството). Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието му и отбелязва за неговото разпечатване, като протоколът се подписва от представилото завещанието лице и нотариуса, а към него се прилага книгата със завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица (чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството).
Нотариално завещание: ред и особености
Нотариалното завещание се извършва лично пред нотариус. Според чл. 24, ал. 1 от Закона за наследството за процедурата е необходимо присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно волята си на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му, след което то се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса, като за съставянето му нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството). Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието (чл. 24, ал. 3 от Закона за наследството).
Тази форма дава по-висока степен на сигурност срещу твърдения за подправяне или за неспособност на лицето да разбира действията си към момента на съставянето.
Ограничението на запазената част
Правото на разпореждане с имуществото има законова граница. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за наследството, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Такива са низходящите, включително и осиновените (чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството), съпругът и родителите на починалия.
Ако завещанието засяга тяхната запазена част, законът постановява, че частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя (чл. 28, ал. 2 от Закона за наследството). Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е 1/2 при едно дете и 2/3 при две и повече деца (чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството), а на родителите или на преживелия от тях е 1/3 (чл. 29, ал. 2 от Закона за наследството). Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3 при съвместно наследяване с родители, а при наличие на низходящи и съпруг тя е равна на частта на всяко дете, като разполагаемата част е съответно 1/3 при едно дете, 1/4 при две деца и 1/6 от наследството при три и повече деца (чл. 29, ал. 3 от Закона за наследството).
Отмяна на завещанието
Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания (чл. 38 от Закона за наследството). Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание (чл. 42, б. „а“ от Закона за наследството), както и когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, или когато условието или тежестта са невъзможни (чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството). Завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, или поради грешка, насилие или измама (чл. 43, ал. 1 от Закона за наследството). Грешката в мотива също е причина за унищожение, ако мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането (чл. 43, ал. 2 от Закона за наследството).
Какво можеш да направиш
- Избери точната форма: При саморъчно завещание изпиши целия текст на ръка, посочи дата и сложи подпис след разпорежданията, а не в началото или в полето.
- Съобрази запазената част: Провери дали разпорежданията не нарушават правата на преките наследници - низходящи (включително осиновени), съпруг или родители.
- Осигури надеждно съхранение: За да предпазиш саморъчното завещание от загубване или унищожаване, предай го за пазене при нотариус.