Когато търсиш законов текст в интернет, лесно може да попаднеш на разпоредба, която вече не съществува или е с променено съдържание. Законите в България се променят редовно, а откриването на точния текст към днешния ден изисква разбиране на няколко основни понятия.
Какво представлява консолидираният текст
При приемането на нов закон той се публикува в официалното издание на държавата - „Държавен вестник“. Когато след време парламентът реши да промени отделна дума, цял член или цяла глава, той не преиздава целия закон отначало. Вместо това се приема и обнародва закон за изменение и допълнение.
Консолидираният текст е версия на нормативния акт, в която всички последващи промени са събрани и подредени на едно място. Вместо да четеш първоначалния закон и десет отделни изменения едно по едно, консолидираният вариант ти дава пълния вид на текстовете към даден момент. Ако четеш акт, който не е консолидиран, съществува сериозен риск да се позовеш на текст, чиято формулировка отдавна е различна.
Консолидираният текст обаче е работен инструмент, не официален. Официалното издание е „Държавен вестник“ (чл. 1 от Закона за „Държавен вестник“) - при спор или съмнение провери текста в съответния брой.
Как се чете редакцията на конкретен член
Когато отвориш актуален нормативен акт, около самите членове и алинеи обикновено има бележки в скоби или под линия. Те посочват правния статус на съответната част от текста:
- Изм. (изменен): смисълът или думите в текста са били променени с по-нов закон.
- Доп. (допълнен): към досегашния текст са добавени нови думи, изречения или цели алинеи.
- Отм. (отменен): този член или алинея вече няма юридическа сила и не поражда права или задължения занапред.
- Нов: разпоредбата не е съществувала при първоначалното приемане на закона, а е въведена допълнително.
- Обявен за противоконституционен: текстът не е отменен от парламента, но Конституционният съд го е обявил за противоконституционен. Той остава в закона, но не се прилага от деня, в който решението на съда влезе в сила (чл. 151, ал. 2 от Конституцията).
- Попр. (поправка): отстранено е несъответствие между обнародвания текст и текста, който е бил приет (чл. 42 от Закона за нормативните актове).
Тези бележки ти показват дали членът действа и кога за последно е редактиран. Внимание: датата на броя на „Държавен вестник“ не е непременно датата, от която текстът се прилага. Нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването, освен ако в тях е определен друг срок (чл. 5, ал. 5 от Конституцията) - а изменящите закони често определят друг срок в заключителните си разпоредби. Денят на обнародването не се брои (чл. 41, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Проследяване на историята по „Държавен вестник“
Всяко изменение в нормативната уредба съдържа препратка към конкретния брой и година на „Държавен вестник“, в който е обнародвано. Тази информация представлява историята на промените.
Проследяването на историята е важно, защото законите по правило действат занапред. Обратна сила може да се даде само по изключение и с изрична разпоредба (чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Ако спорът или събитието, което те интересува, се е случило преди една година, за него може да е приложима редакцията, която е действала тогава, а не настоящата. Чрез хронологията на обнародванията можеш да видиш как е звучал текстът във всеки отделен период назад във времето.
Какво можеш да направиш
- Увери се, че четеш консолидиран текст: Избягвай да разчиташ на първоначалното обнародване на закона, освен ако не търсиш точно историческото му съдържание към датата на приемане.
- Прегледай бележките около текста: Провери дали след номера на члена или алинеята има отбелязване за отмяна, изменение или допълнение.
- Съпостави датите: Сравни датата на влизане в сила на последното изменение с датата на твоя казус, за да си сигурен коя точно редакция трябва да се приложи.
- Прочети преходните разпоредби: Изменящият закон често урежда в преходните и заключителните си разпоредби какво става с вече започнали отношения, процедури и дела. Без тях може да приложиш грешната редакция.
Същите правила важат за законите и за актовете, обнародвани в „Държавен вестник“. Наредбите на общинските съвети се разгласяват на територията на общината, а регламентите на ЕС - в „Официален вестник“ на Европейския съюз (чл. 37, ал. 2 и 3 от Закона за нормативните актове).