Всеки дълг има срок, в рамките на който кредиторът може да потърси парите си по съдебен ред. Когато този срок изтече, настъпва така наречената погасителна давност. В практиката обаче съществуват сериозни заблуди за това какво точно означава давността и как действа тя.
Статията разглежда частни граждански и търговски задължения - към банки, кредитори, доставчици на ток, вода и телефон, наемодатели и фирми за събиране на вземания. Публичните вземания (данъци, осигуровки, глоби) имат свои срокове и свой ред по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и тук не се разглеждат.
Какво представлява погасителната давност
Погасителната давност е период от време, определен в закона, след изтичането на който кредиторът губи правото да събере вземането си принудително. Важно е да се разбере същината на този механизъм: изтичането на срока не унищожава самия дълг. Задължението продължава да съществува като т.нар. естествено задължение.
Това означава, че ако длъжникът плати доброволно след изтичане на давността, той няма право след това да иска парите си обратно с аргумента, че дългът е бил погасен. Плащането е напълно валидно, защото дългът реално съществува, макар и лишен от съдебна защита (чл. 118 ЗЗД).
Колко време е давността
В българското право съществуват два основни вида давност за парични задължения:
- Обща давност: Срокът е пет години. Той се прилага за всички случаи, за които законът не предвижда друг срок (чл. 110 ЗЗД).
- Кратка давност: Срокът е три години. Тази съкратена давност важи за точно определени вземания: вземания за възнаграждение за труд, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Периодични са задълженията, които възникват през определени интервали от време - например сметки за ток, вода, парно, телефон или наем (чл. 111 ЗЗД).
Внимание при кредитите: месечните вноски по банков или потребителски кредит не са „периодични плащания“ - те са части от едно задължение. Затова главницата се погасява с общата петгодишна давност, а тригодишната важи за лихвите (Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - тоест от момента, в който е трябвало да се плати, но не е платено (чл. 114 ЗЗД).
Давността не се прилага служебно
Най-честата грешка на гражданите е очакването, че съдът, частният съдебен изпълнител или фирмата за събиране на вземания сами ще отчетат изтеклата давност. Съдът не прилага давността служебно (чл. 120 ЗЗД).
За да се възползва от изтеклия срок, длъжникът трябва изрично да се позове на давността - и то навреме, докато делото за вземането още тече. Кога точно, зависи от това какво си получил:
- Заповед за изпълнение (заповедно производство): възражението срещу нея се подава в едномесечен срок от връчването (чл. 414 ГПК). Ако не възразиш, заповедта влиза в сила.
- Искова молба: давността се противопоставя в писмения отговор, който се подава в едномесечен срок от връчването (чл. 131 ГПК). Ако не я направиш в този срок, по правило губиш възможността да я направиш по-късно в делото (чл. 133 ГПК).
- Покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител: на този етап вече има изпълнително основание. Давност, изтекла преди него, не може да се противопостави; длъжникът може да оспорва изпълнението с иск само въз основа на факти, настъпили след приключването на делото (чл. 439 ГПК) - например давност, изтекла след влизането в сила на решението или заповедта. На този етап има още две възможности:
- Ненадлежно връчена заповед: ако заповедта за изпълнение не ти е била връчена надлежно и затова не си могъл да възразиш, можеш да подадеш възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаването за нея - например от поканата на съдебния изпълнител (чл. 423 ГПК).
- Бездействие на кредитора: ако взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) - освен по делата за издръжка. Прекратяването настъпва по силата на закона, а новата давност тече от последното поискано или извършено валидно изпълнително действие (Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10).
И в двата случая сроковете са кратки - потърси съвет веднага.
Спиране и прекъсване на давността
Давностният срок не винаги тече непрекъснато. Законът предвижда хипотези, при които той спира или се прекъсва:
- Прекъсване: Давността се прекъсва, когато длъжникът признае задължението (например подпише споразумение) или когато кредиторът предяви иск или предприеме действия за принудително изпълнение (чл. 116 ЗЗД). С прекъсването изтеклият до момента срок се заличава и започва да тече нова давност (чл. 117 ЗЗД). Ако вземането е установено със съдебно решение, новата давност е винаги пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
- Спиране: При определени обстоятелства - например докато трае съдебният процес относно вземането - давността спира да тече, а след отпадане на обстоятелството продължава оттам, докъдето е стигнала (чл. 115 ЗЗД).
- Десетгодишна давност за физически лица: Паричните вземания срещу физически лица се погасяват с изтичането на десет години, независимо от прекъсването на давността - освен когато задължението е отсрочено или разсрочено (чл. 112 ЗЗД, в сила от 2 юни 2021 г.). Тази давност не важи за някои вземания - например за издръжка, трудово възнаграждение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или от търговската дейност на едноличен търговец. Спирането по чл. 115 ЗЗД важи и за нея.
Какво можеш да направиш
- Провери датата на падежа: Установи кога точно задължението е станало изискуемо и какъв е характерът му - периодично плащане (3 години) или общ дълг (5 години) - и дали от падежа не са минали десет години, ако дългът е твой като физическо лице.
- Внимавай с контактите с кредитора: Не подписвай признания на дълга или споразумения за разсрочване, преди да си проверил дали давността вече не е изтекла, тъй като признаването прекъсва срока, а отсрочването или разсрочването изключва и десетгодишната давност (чл. 112 ЗЗД).
- Не пропускай срока: Ако получиш заповед за изпълнение или искова молба, позови се на давността в срока за възражение или отговор. Ако вече имаш покана за доброволно изпълнение, давността отпреди делото по правило е късно да се противопоставя - освен ако заповедта не ти е била връчена надлежно (чл. 423 ГПК, едномесечен срок от узнаването). Потърси съвет, преди да плащаш или да подписваш нещо.