Инцидент по време на работа може да се случи във всяка професия. Когато това стане, законът предвижда специален ред за защита, по-високи обезщетения и конкретни задължения за работодателя. За да се възползваш от правата си обаче, е важно да познаваш процедурата и сроковете.
Какво се счита за трудова злополука
Според чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което е станало по време, във връзка или по повод на извършваната работа, както и при дейност в интерес на предприятието, стига да е довело до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Законът защитава работника не само на работното му място. По силата на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване за трудова злополука се признава и инцидент, който е настъпил по време на обичайния път при отиване или връщане от дома до работното място, както и до мястото за хранене през работния ден или до касата за получаване на възнаграждение. Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си (чл. 55, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване).
Срокове за уведомяване и деклариране
Когато настъпи такъв инцидент, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира всяка трудова злополука пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт (чл. 57, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване).
Понякога работодателите се опитват да прикрият инцидента или отказват да го оформят официално. В такива случаи, ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, законът дава право на пострадалия работник или неговите наследници да подадат декларацията самостоятелно в срок до 1 година от настъпването на злополуката (чл. 57, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване). След подаването НОИ разследва задължително смъртните трудови злополуки, тези, причинили увреждане на повече от трима работещи, и злополуките, за които се предполага, че ще доведат до инвалидност, съвместно с Инспекцията по труда и представители на работниците, а останалите се разследват по преценка на поделението (чл. 58, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване). Екземпляр от протокола от разследването задължително се връчва на пострадалия или на неговите наследници (чл. 58, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване). При разследване на трудовата злополука пострадалият има право да присъства лично или да посочи представител - колега от същата професия, член на семейството или синдикален представител (чл. 58, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване).
Обезщетения и отговорност
Признаването на злополуката за трудова има съществени финансови последици за пострадалия:
- По-високо обезщетение за болничен: Докато при общо заболяване обезщетението е 80 на сто от осигурителния доход и се изисква минимум 6 месеца осигурителен стаж (чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване), според чл. 41, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука е в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход. Дневното обезщетение се изчислява върху дохода за период от 18 календарни месеца преди месеца на злополуката, като сумата, от която се изчисляват обезщетенията, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 41, ал. 1 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване). Освен това правото на обезщетение при трудова злополука възниква независимо от продължителността на осигурителния стаж (чл. 40, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване). За първите два работни дни от временната неработоспособност осигурителят изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а НОИ изплаща обезщетението от третия работен ден (чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване).
- Имуществена отговорност на работодателя: Чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда задължава работодателя да отговаря имуществено за вредите, причинени от трудова злополука, довели до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт. Тази отговорност е безвиновна - тя съществува дори когато ръководството или друг служител нямат лична вина за настъпилия инцидент. Работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила при или по повод работата, както и по време на почивка в предприятието (чл. 200, ал. 2 от Кодекса на труда). От сумата за вреди се приспадат получените обезщетения или пенсии от общественото осигуряване, както и сумите по сключени договори за застраховане на работниците и служителите (чл. 200, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда). Получаването на обезщетение от страна на наследниците на починал при трудова злополука работник не се счита за приемане на наследство (чл. 200, ал. 5 от Кодекса на труда).
Какво можеш да направиш
- Провери дали в рамките на 5 работни дни работодателят е декларирал злополуката пред НОИ, а при отказ или забавяне подай декларацията лично в териториалното поделение на института.