Преди 19 години, в брой 89 на „Държавен вестник“ от 6 ноември 2007 г., е обнародван Законът за почвите. Този нормативен акт продължава да е в сила и днес, като определя рамката за опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите в България.
За много хора земята изглежда като неизчерпаем ресурс, но от правна и екологична гледна точка тя е уязвима система. Законът третира почвата като национално богатство, което изисква специални мерки за съхранение на нейните функции и плодовитост.
Какво урежда този закон
Законът за почвите създава цялостна система от правила, насочени към предотвратяване на увреждането на почвите. Той урежда отношенията между държавата, общините, собствениците и ползвателите на земя.
Основните въпроси, които актът обхваща, включват:
- Защита срещу процесите на увреждане: ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване, свлачища и заблатяване (Закон за почвите, чл. 12).
- Предотвратяване и контрол на замърсяването с вредни вещества, тежки метали и отпадъци.
- Трайно запазване и възстановяване на нарушените функции на почвите (чл. 2 Закон за почвите).
- Поддържане и подобряване на почвеното плодородие при земеделско ползване.
- Мониторинг и контрол върху състоянието на почвените ресурси на национално и регионално ниво.
Девет изменения през годините
От първоначалното си приемане през 2007 г. до днес Законът за почвите е претърпял 9 изменения. Този брой промени показва стремеж законът да се адаптира към развитието на екологичните стандарти, европейското законодателство и промените в органите, които отговарят за контрола.
Всяка корекция през годините цели да прецизира механизмите за наблюдение, да осигури по-добро съгласуване между земеделските и екологичните изисквания и да подобри контролните функции на държавните институции спрямо замърсителите.
За кого важат правилата и какво означават на практика
Законът не засяга единствено държавните институции. Опазването на почвите е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и на физическите и юридическите лица (чл. 1, ал. 2 Закон за почвите). Неговите разпоредби имат пряко значение за широк кръг лица:
- Земеделски производители и арендатори: Опазването, ползването и възстановяването на почвите се основават на принципа за прилагане на добри практики при ползването на почвите (чл. 3, т. 4 Закон за почвите), като собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества (чл. 3 Закон за опазване на земеделските земи).
- Собственици на имоти: Собствеността върху земя носи не само права, но и отговорност за нейното състояние. Собствениците или ползвателите на поземлени имоти са длъжни да не увреждат почвите в собствените и в съседните поземлени имоти и да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения в тях (Закон за почвите, чл. 16). Те са длъжни също така да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата (чл. 41 Закон за опазване на околната среда). Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка състоянието ѝ, предхождащо увреждането (чл. 42, ал. 1 Закон за опазване на околната среда), в съответствие с основополагащия принцип, че замърсителят плаща за причинените вреди (чл. 3, т. 5 Закон за почвите).
- Собственици и оператори на депа и съоръжения: Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци или опасни химични вещества, са длъжни да ги организират и експлоатират по начин, който изключва увреждане на почвите (чл. 18 Закон за почвите).
- Собственици и ползватели на техническа инфраструктура: Те са длъжни да поддържат в техническа изправност подземните, наземните и надземните мрежи и съоръжения и да не допускат увреждане, замърсяване или друго вредно изменение на почвата (чл. 17 Закон за почвите; чл. 42, ал. 2 Закон за опазване на околната среда).
Какво можеш да направиш
- Провери регулаторните изисквания: Ако управляваш или обработваш земя, запознай се с ограниченията и мерките за опазване, приложими за конкретния вид територия.
- Осигури правилно третиране на отпадъците: При извършване на стопанска дейност в имота си следи да не се допуска изтичане на горива, масла или складиране на опасни отпадъци директно върху почвата.
- Бъди информиран за ползите и мерките: Законът се основава на принципа за информираност на обществеността за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите от увреждане и за мерките за тяхната защита (чл. 3, т. 6 Закон за почвите).