На 11 ноември 1998 г. в брой 133 на „Държавен вестник“ е обнародван Законът за защитените територии. Днес, 28 години по-късно, този нормативен акт остава действащ и е основният стълб в българското законодателство, що се отнася до опазването на природната среда.
За тези близо три десетилетия законът е претърпял 32 изменения. Този значителен брой корекции отразява променящите се обществени нужди, стремежа към хармонизиране с европейските екологични стандарти и постоянния натиск от страна на инвестиционни и туристически проекти.
Какво представлява и какво урежда законът
Законът за защитените територии определя кои ценни части от страната получават специален статут на закрила. Това обхваща територии с редки растителни и животински видове, специфични екосистеми, както и забележителни природни ландшафти.
Нормативният акт поставя рамката между икономическото развитие и съхранението на дивата природа. Опазването на природата в защитените територии има изрично предимство пред другите дейности в тях (чл. 2, ал. 2 Закон за защитените територии). В закона се съдържат основните правила за:
- Разпределянето на защитените територии по категории и определянето на техния статут.
- Начините за управление, охрана и контрол върху тези зони.
- Изискванията при строителство, поддържане и ползване на обекти (чл. 13 Закон за защитените територии).
- Ползването на природните ресурси и условията за туризъм и отдих.
Какво означава законът за собствениците на имоти
Един от най-съществените практически въпроси е свързан с вещните права на гражданите. Парковете с национално значение, посочени в приложение № 1, и природните резервати, посочени в приложение № 2, са изключителна държавна собственост (чл. 8, ал. 1 Закон за защитените територии). При увеличаване на тяхната площ или при включване на нови защитени територии в посочените приложения, имотите се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост (чл. 9, ал. 1 Закон за защитените територии), докато извън тези случаи обявяването на защитени територии не променя собствеността върху горите, земите и водните площи (чл. 9, ал. 2 Закон за защитените територии). Мерки за опазване, укрепване и възстановяване на природните забележителности се допускат с разрешение на Министерството на околната среда и водите, съгласувано със собствениците им и други заинтересовани институции (чл. 25 Закон за защитените територии).
На практика това означава следните неща:
- Не можете свободно да застроявате или да променяте предназначението на имота си без задължителни съгласувания и разрешения.
- Строителството, поддържането и ползването на обекти се извършват съобразно установения режим на дейностите, заповедта за обявяване, плана за управление и устройствените планове (чл. 13, ал. 1 Закон за защитените територии).
- В някои по-строги категории дейностите могат да бъдат силно ограничени или напълно забранени в името на общия интерес за съхраняване на биоразнообразието.
Защо законът е важен за всеки гражданин
Законът не засяга единствено собствениците на земи и инвеститорите. Той осигурява правната защита на националните и природните паркове, резерватите и природните забележителности, които са достъпни за всички нас.
Когато посещавате планината или защитени природни обекти, правилата за поведение произтичат именно от този нормативен акт. Фактът, че за 28 години законът е изменян 32 пъти, доказва, че балансът между ползването на природните блага и тяхното съхранение изисква постоянно внимание и обновяване на правилата.
Какво можеш да направиш
- Провери статута на имота си: Ако притежаваш земя или възнамеряваш да закупиш терен извън населените места, провери предварително дали той не попада в защитена територия и какви ограничения действат там. При разпоредителни сделки в такива землища прехвърлителят представя писмена декларация дали имотът попада в защитена територия (чл. 12, ал. 1 Закон за защитените територии), приобретателят декларира, че е запознат с действащия режим (чл. 12, ал. 2 Закон за защитените територии), като образците на декларациите се утвърждават от министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на правосъдието (чл. 12, ал. 3 Закон за защитените територии), и в 14-дневен срок от придобиването уведомява писмено регионалния орган на МОСВ за промяната на собствеността (чл. 12, ал. 4 Закон за защитените територии).
- Спазвай правилата при туризъм: Информирай се за режима на зоната, която посещаваш - къде е разрешено паленето на огън, къмпингуването и преминаването с моторни превозни средства.
- Подавай сигнали при нарушения: Ако забележиш нерегламентирано строителство, замърсяване или унищожаване на природата в защитена територия, уведоми регионалните органи по околната среда.