Изпълнение в България на присъда от държава от ЕС след отказ по ЕЗА

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 291
                                гр. София, 24.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет
и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Мая Цонева
                                  Членове:     Даниел Луков
                                               Бонка Янкова

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора Росица Славова
като разгледа докладваното от Мая Цонева Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20268002200458 по описа за 2026 година
   Производството е по глава тридесет и трета от НПК.
   Образувано е по искане на осъдения К. Д. Г. чрез защитника му адв. Н. Б. за
възобновяване на н. ч. д. № 7484/2025 год. по описа на Софийски градски съд (СГС) и в. н.
ч. д. № 43/2026 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС) и за отмяна на
постановените по тези дела съдебни актове.
   В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, се сочи, че съдът не е бил
надлежно сезиран по реда на чл. 457 от НПК, тъй като производството по чл. 457 и сл. от
НПК е инициирано от лице, което няма качеството на главен прокурор по силата на чл. 173,
ал. 15 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Твърди се, че тъй като Г. е бил осъден от гръцки
съд, производството по приемане за изпълнение на чуждестранната присъда е следвало да се
развие по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за
налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода,
а не по НПК. Поддържа се, че не е налице писмено съгласие на осъдения за изтърпяване на
наказанието, наложено му от осъдилата държава, в Република България. Изложени са и
доводи за липса на мотиви, тъй като не са обсъдени възраженията на защитата.
   Осъденият К. Г., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция и не
изразява лично становище по основателността на искането за възобновяване на
наказателното производство.
   Защитникът му поддържа искането по изложените в него съображения и настоява


                                             1
наказателното производство по делото да бъде възобновено, а постановените актове на
първата и въззивната инстанция да бъдат отменени. Допълнително излага доводи за
неоснователен отказ на съда делото да бъде попълнено с доказателства.
  Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност
на искането и пледира същото да бъде оставено без уважение.
  Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите на
правомощията си, намери следното:
  С протоколно определение от 13. 08. 2025 год. по н. ч. д. № 5408/2025 год. Софийски
градски съд е постановил предаване на гръцкия гражданин К. Д. Г. на гръцките съдебни
власти за изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 05. 09. 2024 год. от
прокуратурата в гр. Лариса с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от
седем години, наложено с решение № 165/17. 11. 2022 год. на петчленния апелативен съд по
наказателни дела в гр. Лариса за престъпление по чл. 386, ал. 1 от гръцкия Наказателен
кодекс.
  С решение № 322/09. 10. 2025 год., постановено по в. н. ч. д. № 1145/2025 год., състав на
САС е отменил определението на първата инстанция и е отказал изпълнение на посочената
ЕЗА, като вместо това е приел наказанието в размер на седем години лишаване от свобода
да бъде изпълнено от Република България по реда на чл. 44, ал. 8 и сл. от Закона за
екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
   По искане на градския прокурор на Софийска градска прокуратура в СГС е образувано н.
ч. д. № 7484/2025 год., по което с определение № 4228/09. 12. 2025 год. на основание чл. 457,
ал.3 от НПК е прието за изпълнение решение № 165/17. 11. 2022 год. на петчленен състав на
Апелативен съд по наказателни дела на гр. Лариса, Република Гърция, влязло в сила на 17.
11.2022 год., с която гръцкият гражданин К. Д. Г. е осъден на седем години лишаване от
свобода за престъпление по чл. 386, ал. 1 от НК на Република Гърция, съставляващо
престъпление „мошеничество“ (измама чрез многократни действия, причиняваща щети над
120 000 евро). Прието е, че престъплението по чл. 386, ал. 1 от гръцкия НК, за което е осъден
Г., съответства на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
на Република България, както и че наказанието, което следва да изтърпи чуждият гражданин
е седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Съдът е приспаднал
предварителното задържане на осъдения с мярка за неотклонение задържане под стража и
домашен арест.
   Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на осъдения и с решение № 78/16.
03. 2026 год., постановено по в. н. ч. д. № 43/2026 год. по описа на Софийски апелативен
съд, е потвърден.
   Искането е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в
установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано
по същество, същото е неоснователно.
   Всички доводи на защитата са изградени върху погрешното разбиране, че производството,
по което са постановени проверяваните съдебни актове, е такова по трансфер на осъдено


                                                2
лице по глава тридесет и шеста, раздел първи от НПК. Ако то действително беше протекло
по този ред, възраженията в искането нямаше да бъдат лишени от основание. В случая обаче
не се касае нито за трансфер на осъдено лице, нито за приемане за изпълнение на присъда от
съд на държава-членка на Европейския съюз по реда на специалния Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС), а за производство
по чл. 44, ал. 11 и сл. от ЗЕЕЗА. Въпреки сходствата между тях, налице са и съществени
различия и именно те предопределят несъстоятелността на защитните аргументи.
   На първо място, в отлика от производството по чл. 453 и сл. от НПК, нито в чл. 44, ал. 1,
нито в чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА е предвидена компетентност на главния прокурор да инициира
производство по изпълнение на ЕЗА. Това е възложено на съответния окръжен прокурор и
именно от ръководителя на Софийска градска прокуратура изхожда искането по чл. 44, ал.
11 от ЗЕЕЗА, въз основа на което е образувано н. ч. д. № 7484/2025 год. по описа на СГС.
Дали и доколко преди внасяне на предложението фактически изпълняващият функциите
главен прокурор е давал указания на градския прокурор във връзка с производството по чл.
44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, в каква насока са били те, както и дали тези указания са били спазени
или не, са вътрешно служебни въпроси, които остават извън предметния обхват на
извънредния способ за проверка на влезли в сила съдебни актове по наказателни дела. Само
за прецизност и пълнота на изложението следва да се посочи, че нито в
първоинстанционното определение, нито в потвърждаващото го решение на САС се
съдържа позоваване на твърдяното в искането за възобновяване постановление на
фактически изпълняващия функциите главен прокурор от 27. 07. 2025 год. Ето защо е
несподеляем упрекът, че долустоящите инстанции не са концентрирали процесуалното
изследване върху компетентността на Б. Сарафов да инициира производство по трансфер на
осъдени лица.
   Неоснователно е и възражението, касаещо процесуалния ред, по който е разгледано
искането. С оглед обстоятелството, че въззивният съд, контролиращ правилността и
законосъобразността на определението за изпълнение на издадената от гръцките власти ЕЗА,
е приел, че Г. не следва да бъде предаван за изтърпяване на наказанието, а същото следва да
бъде изтърпяно в Република България, по-нататъшното развитие на производството е
именно по реда на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, а не по реда на специалния закон. Този извод
произтича и от посоченото в писмо от 27. 10. 2025 год., с което издаващата ЕЗА страна е
уведомила градската прокуратура, че няма да изготви удостоверение по чл. 4, т. 1 от Рамково
Решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за
взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното
изпълнение в Европейския съюз, респ. по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като предоставя на
българската прокуратура да упражни правомощието си по чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА.
  Несъответстващи на закона са и твърденията в искането, че съдилищата са приели за
приложим реда на чл. 453 – 457 от НПК при фактическа хипотеза, която не попада в техния
предметен обхват. Разпоредбата на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА препраща изрично само и


                                             3
единствено към чл. 457, ал. 2-5 от НПК, като по този начин регламентира реда, по който се
приема за изпълнение присъдата на държава-членка на ЕС в случаите на отказ да се изпълни
ЕЗА поради наличие на предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА. В случая значимо е
обстоятелството, че макар и гражданин на издаващата ЕЗА държава, Г. е постоянно
пребиваващ на територията на Република България, поради което с оглед ресоциализацията
му е изцяло в негов интерес да изтърпи наказанието, наложено му от властите на държавата,
чийто гражданин е, в държавата, с която е създал трайни лични, семейни и професионални
връзки.
  Неоснователно е и оплакването, отнасящо се до наличието или отсъствието на съгласие на
исканото лице присъдата на чуждестранния съд да бъде изпълнено в Република България.
Следва да се отбележи, че спецификата на производството поначало изключва възможността
това съгласие да бъде депозирано в момент, предхождащ съдебното заседание, в което се
решават въпросите за изпълнение на ЕЗА. Поради това не е необходимо то да бъде
депозирано в нарочна молба с някакви предварително установени реквизити. Достатъчно е
това да е сторено в съдебно заседание при решаване на въпросите по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕЗА
и да е надлежно документирано в съдебния протокол. Точно такова е процесуалното
развитие по делото. Още пред състава на СГС, постановил решението, с което първоначално
ЕЗА е била приета за изпълнение, осъденият и защитникът му са настоявали за приложение
на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА. В заседанието на 09. 10. 2025 год. пред САС чуждият
гражданин отново ясно и недвусмислено е заявил, че не желае да бъде предаден на гръцките
власти за изтърпяване на наказанието-предмет на ЕЗА, а предпочита да го изтърпи в
Република България. Изявлението му е направено в присъствието на упълномощения му
защитник и то след като последният е пледирал именно в тази насока, позовавайки се на
трайните връзки на Г. с изпълняващата държава. При това положение не съществуват
логични аргументи в подкрепа на тезата, че осъденият не е бил информиран за последиците
от даденото от него съгласие. Ако двамата със защитника му са считали, че протоколите от
съдебни заседания по н. ч. д. № 5408/2025 год. на СГС и по в. н. ч. д. № 1145/2025 год. на
САС не документират точно техните изявления или че съдържат такива, каквито не са
правили, е следвало да поискат поправката им по реда на чл. 312 от НПК. След като не са
предприели действия в тази насока, последващото оспорване на съдържанието им е
недопустимо и тъй като са били съставени по реда на НПК и притежават всички необходими
реквизити, по силата на чл. 131 от НПК те са доказателствено средство за извършване на
съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства,
включително и за даденото съгласие наказанието, наложено от гръцките съдебни власти, да
бъде изтърпяно в Република България.
  Промяната в становището на чуждия гражданин, настъпила в хода на производството по
чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, не води до извод за отсъствие на съгласие. Оттеглянето на същото
според настоящия съдебен състав е възможно само до приключване на съдебните прения в
производството по чл. 44, ал. 1 то НПК. Изявления в подобен смисъл след този момент са
ирелевантни. Обратното би довело до невъзможност да бъде реализирана наказателната
отговорност на осъдения и на територията на издаващата държава, и на тази на


                                            4
изпълняващата ЕЗА страна.
  Не се подкрепя от материалите по делото и възражението, отнасящо се до качеството на
постановените съдебни актове. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са
изложили обстойна и законосъобразна аргументация по въпросите по чл. 457, ал. 3 и 4 от
НПК, като е отделено особено внимание на това съществува ли в българското
законодателство аналог на престъплението, за което Г. е осъден в издалата ЕЗА държава,
какво е наказанието, което НК на Република България предвижда за него и дали
максималният му размер е по-нисък от наложеното от чуждестранния съд. Обсъдени са и
възраженията на защитата, че деянието не съставлява престъпление нито по гръцкия, нито
по българския наказателен закон, както и тези, че то е извършено на територията на
Република България. Обстоен отговор е даден и на настоятелното искане за намаляване на
наказанието.
  На последно място, несподеляем е и доводът за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила във връзка с попълване на делото с доказателства. Действително
решаващият състав на Софийски градски съд първоначално се е ангажирал с изискване на
информация от Евроджъст, като впоследствие е ревизирал становището си и е постановил
своя акт без да получи същата в пълен обем. Това обстоятелство обаче не е довело до липса
на яснота или на безспорна установеност на фактите, значими за правилното решаване на
делото, за да се налага възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за
събиране на нови доказателства, необходими за разкриване на истината. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че и защитата не е правила каквито и да било искания в
тази насока пред двете съдебни инстанции.
  Искането за намаляване на наказанието, направено от осъдения, също не може да бъде
удовлетворено. Както вече беше посочено, то е било поддържано и пред долустоящите
инстанции и е получило законосъобразен отговор. В производството по чл. 44, ал. 11 и сл. от
ЗЕЕЗА съдът не разполага с правомощия да ревизира чуждестранната присъда, редуцирайки
наказанието, наложено от съда на издаващата държава. Единственото основание за това е
свързано с размера на наказанието по българския наказателен закон, но настоящият казус не
попада в посочената хипотеза, тъй като максималният размер на наказанието за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК е осем години лишаване от свобода, а приетото за
изпълнение наказание, наложено от съда в гр. Лариса, е седем години лишаване от свобода.
  Предвид всички изложени съображения настоящият касационен състав намери, че
искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
  Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


                                       РЕШИ:
  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Д. Г. за възобновяване на н. ч. д. №
7484/2025 год. по описа на Софийски градски съд и в. н. ч. д. № 43/2026 год. по описа на
Софийски апелативен съд и за отмяна на постановените по тези дела съдебни актове.

                                            5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                       1. _______________________

                                                       2. _______________________




                                      6