Изискване за ясно посочване на начина на придобиване на имот в исковата молба

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 177
                               гр. София, 17.03.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Пламен Стоев
                                 Членове:     Здравка Първанова
                                              Розинела Янчева

при участието на секретаря Славия Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело №
20258002100506 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Е. А., К. Д. А., М. Д. А. и М. Д. А., и четиримата
със съдебен адрес в [населено място], срещу въззивно решение № 226 от 04.11.2024 г. по в.
гр. д. № 277/2024 г. на Смолянския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и
неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2
и т. 3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 142 от 07.05.2024 г. по гр.
д. № 821/2023 г. на Смолянския районен съд, с което по предявения от Х. К. С. против
касаторите иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че
ищцата е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с площ от 70 кв. м,
находящ се в [населено място] дол, общ. С., при граници от северозапад - асфалтов път, от
североизток - пешеходна пътека, от югоизток - имот на Д. А. и от югозапад - имот на С. Ч.,
който имот е оцветен в зелен цвят на скицата проект от м. 11.2022 г., изработена от инж. А.
С., находяща се на л. 20 от първоинстанционното дело, а на комбинирана скица към
заключението на вещото лице оцветен в жълт цвят, като същата е неразделна част от
първоинстанционното решение.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Х. К. С. е наследник по закон на своя

                                            1
съпруг - М. К. С., починал на 12.06.2021 г. Освен ищцата, наследници по закон на
 наследодателя М. С. са и неговите внуци - М. С. Ч., М. С. Ц., К. А. У. и Р. А. М.. С
представени по делото декларации последните са заявили, че нямат претенции относно
правото на собственост на процесния имот. До смъртта си наследодателят М. С. е живял в
къщата си в [населено място], заедно с ищцата Х. С.. В югоизточна посока от жилищната
сграда, от долната страна на изграден асфалтов път, наследодателят на ищцата притежава по
наследство от своя баща М. /К./ С. и обработва малка градина, като преди асфалтирането на
пътя къщата и градинката под пътя са били едно общо цяло. Границите на градинката са от
северозапад - асфалтов път, от североизток - пешеходна пътека, от югоизток - имот на Д. А.
и от югозапад - имот на С. Ч., а площта й е 70 кв. м. От показанията на разпитаните по
делото свидетели е установено, че М. С. допреди две години преди смъртта си е обработвал
процесното място, заедно с ищцата Х. К.. Със заявление вх. № УТ001830/14.07.2022 г.
ответниците са предприели действия за попълване на процесната градина в кадастралния
план на [населено място] като имот тяхна собственост. Срещу това действие ищцата е
възразила. С писмо изх. № УТ001830/03.11.2022 г. Х. С. и К. А. са уведомени, че предвид
възражението й е налице спор за материално право и непълнотата и грешката в
кадастралния план може да се отстрани след решаване на спора по съдебен ред. От
заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е
установено, че за [населено място] няма одобрен никакъв план - нито кадастрален, нито
регулационен, а има само околовръстен полигон от 1970 г. Имотът попада в околовръстния
полигон и е с идентификатор ***. Същият е индивидуализиран на комбинираната скица,
като са нанесени останките от жилищната сграда на М. С.. Вещото лице е посочило, че
имотът с жилищната сграда, собственост на М. С., която е била съборена като опасна, и
процесният имот са представлявали един имот, но при изграждането на асфалтирания път
/улица/ и подпорна стена са се образували два имота на разстояние 8 м един от друг. При
урегулиране на имотите, процесният имот може да съществува като самостоятелен, но не за
жилищно строителство, а например за озеленяване, но не може да бъде придаден към имота
на ищцата Х. С., тъй като ги дели улица. За процесния имот с площ от 70 кв. м не е съставян
акт за общинска собственост. С оглед на това въззивният съд е обосновал извода, че ищцата
Х. К. С. е придобила собствеността на процесния имот не на основание давностно владение,
както е приел първоинстанционният съд, а на основание наследствено правоприемство на
своя съпруг М. С., който е придобил имота си по наследство от неговия баща М. /К./ С..
Решението е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, поради
вероятността същото да е постановено по нередовна искова молба и по неизяснен предмет
на спора (чл. 129, ал. 1, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), досежно твърденията на ищцата за
придобивния способ на процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на обжалваното
решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:
Съгласно константната практика на ВКС по искове за защита на правото на собственост,
какъвто е предявеният по настоящото дело положителен установителен иск, позоваването на
конкретен придобивен способ е изискване за редовност на исковата молба, тъй като

                                            2
придобивното основание на ищеца е от значение за изясняване предмета на делото, както и
за възможността ответникът да изложи своите насрещни твърдения и възражения. При
позоваване на наследствено правоприемство наследникът следва да посочи конкретен
придобивен способ, чрез който неговият наследодател е придобил правото, предмет на
спора, а при позоваване на придобивна давност е необходимо да бъде посочен конкретният
период на осъществяваното владение върху вещта. Между изложените в исковата молба
обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си, и отправеното до съда искане не
трябва да съществува неяснота. Когото исковата молба не отговаря на посочените
изисквания, съдът (вкл. въззивният) следва да ги констатира и да процедира по указания в
чл. 129, ал. 2 ГПК начин, като да даде възможност на ищеца да ги отстрани.
В случая в исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е наследник на своя съпруг М.
К. С., починал на 12.06.2021 г., който го е получил от своя баща и го е владял повече от 50 г.,
като последните повече от 12 г. владението е осъществявано съвместно с ищцата, а и след
неговата смърт същата е продължила да го владее чрез трети лица, на които имотът е бил
предоставен за ползване. Посочено е, че освен ищцата, наследници на М. С. са и негови
внуци - деца на починали негови дъщери от предходен брак, които нямат претенции към
имота. Отправеното до съда искане е да бъде признато по отношение на ответника, че
ищцата е собственик на имота.
При тези фактически твърдения и петитум на исковата молба следва да се приеме, че в
случая липсва яснота относно конкретния придобивен способ на правото на собственост по
смисъла на чл. 77 ЗС, поради което изводът на въззивния съд, че собственик на процесния
имот е бил бащата на починалия съпруг на ищцата, е направен при наличие на нередовна
искова молба, доколкото в нея не е посочено основанието, на което същият е придобил
собствеността, евентуално за конкретен период на осъществено давностно владение.
Като не е извършил дължимите процесуални действия по отстраняване нередовностите на
исковата молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение – основание по чл. 281,
т.2 ГПК за касиране на същото. Съгласно т. 5 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 4 от
ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС въззивното решение подлежи на обезсилване, като делото
следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,
Р   Е Ш И:
О б е з с и л в а въззивно решение № 226 от 04.11.2024 г. по в. гр. д. № 277/2024 г. на
Смолянския окръжен съд.
В р ъ щ а делото на Смолянския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.


                                                    Председател: _______________________

                                                         Членове:


                                              3
    1. _______________________

    2. _______________________




4