Отмяна на влязло в сила съдебно решение по иск за имот на неучаствал съпруг

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 417
                               гр. София, 23.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Пламен Стоев
                                 Членове:     Здравка Първанова
                                              Розинела Янчева

при участието на секретаря Славия Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело №
20268002100467 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 307, вр. с чл. 304 ГПК.
Образувано е по молба на М. В. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение
№ 1049 от 22.10.2024 г. по в. гр. д. № 1720/2024 г. на Софийския апелативен съд.
Молителката навежда като основание за отмяна чл. 304 ГПК, като твърди, че е съпруга на В.
Д. М., за което прилага удостоверение за сключен граждански брак, както и че процесният
имот е придобит по време на брака й с ответника по давност.
Ответникът по молбата за отмяна И. Д. М. счита същата за неоснователна, а ответникът В.
Д. М. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и
доводите на страните, приема следното:
С посоченото решение е потвърдено решение № 2129 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 13594/2022
г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. М. против И. Д. М.
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът е
собственик на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****, представляващ апартамент № 1 в [населено място], [улица].
Със същото решение е признато за установено по отношение на В. Д. М., че И. Д. М. е
собственик на горепосочения имот и на основание чл. 108 ЗС ответникът е осъден да
предаде на ищеца владението на имота, както и на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД да му заплати

                                           1
сумата от 10 354 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от
19.07.2021 г. до 06.10.2022 г.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е
принадлежал на Д. И. М., както и че след неговата смърт на 18.07.2021 г. правото му на
собственост е преминало върху наследника му по закон И. Д. М.. Прието е също, че
жилището е било предоставено от наследодателя за ползване на Д. М., който първоначално е
живял в жилището сам, а от 2014 г. – 2015 г. заедно със съпругата си, както и че през
годините същият е бил негов държател, а не владелец, респ., че понастоящем държането е
без основание.
Видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение, молителката е сключила
граждански брак с В. Д. М. на 28.11.2019 г., като по делото лисват твърдения и данни
същият да е прекратяван, нито съпрузите да са избрали помежду си имуществен режим на
разделност, поради което следва да се приеме, че действащ режим на имуществени
отношения между тях е този на съпружеската имуществена общност.
Молбата за отмяна е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.
Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо
което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК).
Тази отмяна дава защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се
разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в
което са и те. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат
право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които, ако бяха
конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими
другари.
Съгласно дадените с ППВС № 8/1980 г. задължителни разяснения, когато давността е
изтекла по време на брака при приложим режим на общност, имотът се придобива в
условията на съпружеска имуществена общност, независимо на какво основание е
установено владението. В този случай съпрузите са необходими другари и поради това те са
обвързани от силата на пресъдено нещо, независимо дали и двамата са участвали в
производството като страна.
Макар да не е задължително, поради което не е необходима задължителна съвместна
процесуална легитимация, по искове за собственост на имоти, за които се твърди
придобиване в условията на съпружеска имуществена общност, другарството и за двете
страни е необходимо /ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай установителният иск за собственост е основан на владение,
упражнявано от 31.12.2010 г., и ищецът е в брак към момента на изтичане на срока на
придобивната давност, поради което в производството по делото като необходим
факултативен другар следва да участва и молителката.
Без значение е обстоятелството, че в исковата си молба /също и в отговора на исковата молба
на И. М./ В. М. не е твърдял съвместно владение, тъй като при това придобивно основание и
при приложим режим на общност, ако спорният имот е владян и давностният срок е изтекъл
по време на брака, имотът се придобива в режим на съпружеска имуществена общност. В

                                            2
този случай другият съпруг придобива права по силата на закона и факта на съществуващ
граждански брак към момента на изтичане на придобивната давност, в какъвто смисъл е
задължителната съдебна практика – ППВС № 8/80 г.
С оглед изложеното решението на Софийския апелативен съд и потвърдено с него решение
на Софийския градски съд следва да бъдат отменени изцяло, а делото да се върне на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Съобразно изхода от спора и правилата на чл. 78 ГПК при новото разглеждане съдът следва
да се произнесе и за разноските в настоящото производство, съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,
Р   Е    Ш     И :


О т м е н я влязлото в сила решение № 1049 от 22.10.2024 г. по в. гр. д. № 1720/2024 г. на
Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение № 2129 от 11.04.2024 г. по гр. д.
№ 13594/2022 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 304 ГПК.
В р ъ щ а делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав с участието
на молителката М. В. М..
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            3