Частична отмяна на констативен нотариален акт при уважен иск за собственост

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 284
                               гр. София, 11.05.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Снежанка Николова
                                 Членове:     Гергана Никова
                                              Соня Найденова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело
№ 20248002101668 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290-293 ГПК, образувано по касационната жалба на М. З. Д.-
ответник в производството, чрез пълномощник адв. В. К. от АК – П., с която се обжалва
въззивно решение № 102/19.01.2024 г. по в. гр. д. № 2187/2023 г. на ОС – Пловдив, в частта,
в която предявеният срещу нея положителен установителен иск за собственост е бил уважен
за 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***** по КККР на
[населено място], и обусловеното от изхода на спора по иска за собственост, произнасяне по
искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №158/2015 г. на
нотариус С. К.. Претендира разноски.
Ответницата по касация- ищец в производството, Й. Ц. Д., не е взела становище по жалбата
в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
С определение № 4350 от 26.09.2025 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която съдът се е произнесъл
по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК досежно констативен нотариален акт № 158, том 4,
дело № 719/2015 г. на нотариус С. К. с рег.№ 234 на НК с район на действие РС-Асеновград.
Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради съмнение за
очевидна неправилност в посочената част.
Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по
делото и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

                                            1
С определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, въззивното решение № 102/19.01.2024
г. по в. гр. д. № 2187/2023 г. на ОС – Пловдив не е допуснато до касационно обжалване, и
съответно е влязло в сила на 26.09.2025 г. при условията на чл. 296, т. 3 ГПК, в обжалваната
част, в която която правото на собственост на ищцата Й. Ц. Д. върху 5/6 ид.ч. от процесния
имот с идентификатор ***** по КК на [населено място], е прието за установено. Липсата на
изричен диспозитив за потвърждаване първоинстанционното решение в тази част, при
наличие на мотиви за това, сочи на допусната очевидна фактическа грешка, поправима по
предвидения в чл.247 от ГПК от въззивния съд, и след отстраняването й, основното решение
ще важи с поправеното съдържание, при това от деня на постановяването му, а не от деня на
поправката. В останалата част, в която въззивният съд е отхвърли иска за за разликата над
5/6 ид.части до пълния предявен размер на установителния иск за собственост (т.е. за 1/6
ид.ч.), въззивното решение не е обжалвано и също е влязло в сила, съгласно чл.296, т.2 ГПК.

В мотивите си по предявения положителен установителени иск за собственост, въззивният е
приел, че ищцата Й. Д. е собственик само на 5/6 ид.ч. от процесното жилище (по наследство
от баща си и по дарение от майка си), а ответницата М. З. Д. е собственик на останалата 1/6
ид.ч. по наследство от баща си. Произнасянето обаче на въззивния съд по реда на чл. 537,
ал. 2 ГПК не е логична последица от извода на същия съд, че искът за собственост е
основателен само за 5/6 ид.ч. от правото на собственост, и неоснователен за останалата 1/6
ид.ч., и сочи на очевидната му неправилност в тази част. Събораженията за това са следните
:
С ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че лице, което
претендира правото на собственост на имот, за който е издаден на друго лице констативен
нотариален акт за собственост, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право, като с постановяването на съдебно решение,
което със сила на присъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Искът за собственост може да е както осъдителен иск по
чл.108 ЗС, така и положителен или отрицателен установителен иск за собственост по чл.124,
ал.1 ГПК, също и иск за делба. Следователно при уважаване на разгледан от съда
положителен иск за собственост, за съда възниква правомощието по реда на чл. 537, ал. 2
ГПК да се пристъпи към отменяване на издадения в полза на ответника констативен
нотариален акт, като отменяването следва да съответства на признатите от съда права на
ищеца по отношение имота, предмет на констативния нотариален акт, т.е. изцяло- ако искът
е уважен изцяло, или частично- ако искът е уважен частично.
Отчитайки тези принципни положения, настоящият състав на ВКС намира, че в случая е
налице несъответствие между произнасянето на въззивния съд по иска за собственост, и
постановената от него последица по чл. 537, ал. 2 ГПК, с което като краен резултат е
отменен съставеният в полза на ответницата констативен нотариален акт в частта за
признатото на ответницата право на собственост върху процесния имот, за 1/6 ид.ч. Този
резултат е постигнат с отхвърляне искането на ищцата по чл.537, ал.2 ГПК за отменяне на

                                             2
нотариален акт № 158, том 4, дело №719/2015 г. само в частта му, с която М. З. Д. е била
призната за собственик на призема с ИД ***** по КККР за разликата над 1/6 ид.ч. до 1/2
ид.ч., за което първоинстанционното решение е било отменено частично в същата част, респ.
е потвърдено в останалата част, в която констативният нотариален акт е потвърден, макар да
липсва изричен диспозитив за това. Тъй като отменяването на констативния нотариален акт
не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването
на предявен иск за собственост, то произнасянето на съда по него не е обвързано от обхвата
на подадената жалба, а е обусловено само от изхода на спора по иска за собственост.
Предвид изхода на спора по иска за собственост, според който искът е основателен за 5/6
ид.ч., и е отхвърлен за разликата над 5/6 ид.ч. до пълния предявен размер, т.е. отхвърлен е за
1/6 ид.ч. от правото на собственост (притежавана от ответницата М. Д. по наследяване), то
отменяването на констативния нотариален акт № 158/2015 г. в частта относно процесния
имот с ИД ***** (в която част е признато на ответницата М. Д. правото на собственост
върху 1/2 ид.ч. от него, равна на 3/6 ) може да се постанови само за горницата над 1/6 ид.ч. до
1/2 ид.ч., т.е. за 2/6 ид.ч. от признатото с акта право на собстевеност, така че, актът да се
запази в частта за признатото право на собственост на М. Д. върху 1/ 6 ид.ч. от този имот.
Въззивният съд обаче е постановил обратното, което логическо несъответствие обуславя
отменяне на въззивното решение изцяло в частта по произнасянето по последицата по
чл.537, ал.2 ГПК, както се постанови отменяне на констативния нотариален акт само за
разликата над 1/ 6 ид.ч. до 1/ 2 ид. ч. от признатото на ответницата право на собственост на
процесния недвижим имот с с ИД *****, и се отхвърли искането за отмяна на акта за 1/6
ид.ч.
Отговорността за разноските по делото се разпределя в зависимост от изхода по иска за
собственост, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл. 537, ал. 2
ГПК (така: Решение № 69 от 16.07.2020 г. по гр.д.№ 3841/2019 г. на ВКС, І г.о.), т.е. по
произнасянето по чл.537, ал.2 ГПК не се следват други разноски. По тази причина не е
налице основание за присъждане на разноски в полза на касатора, срещу когото е налице
влязло в сила решение с уважен установителен иск за собственост за 5/6 ид.ч., предмет на
касационната жалба, в която част не е допуснато касационното обжлаване с определението
по чл.288 ГПК. Насрещната страна по касация не е направила искане за възстановяване на
разноски, нито има данни да е направила такива в касациноното производство.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 102/19.01.2024 г. по в. гр. д. № 2187/2023 г. на ОС-Пловдив,
В ЧАСТИТЕ по произнасяне по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК досежно констативен
нотариален акт № 158, том 4, дело № 719/2015 г. на нотариус С. К. с рег.№ * на НК с район
на действие РС-Асеновград, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 158, том 4, рег. № 3818, дело № 719/2015 г. на нотариус С. К. с рег.№ * на
НК с район на действие РС-Асеновград, В ЧАСТТА, с която М. З. Д. е призната за


                                              3
собственик по писмени доказателства, за разликата над 1/6 ид.част до 1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***** по КККР на [населено място],
описан в акта така : адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, намиращ се на етаж
1/първи/ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1/едно/, посочена в
документа площ: 65,00 кв.м., ниво: 1/едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж няма, под обекта няма, над обекта *****.
ОТХВЪРЛЯ искането на Й. Ц. Д. по чл.537, ал.2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 158, том 4, дело № 719/2015 г., В ЧАСТТА, с която
М. З. Д. е призната за собственик по писмени доказателства, на 1/6 ид.част от самостоятелен
обект на собственост с идентификатор ***** по КККР на [населено място], подробно
описан в акта.
Решението е окончателно.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            4