Отговорност на водач при блъснат пешеходец на пътното платно

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 114
                                гр. София, 26.02.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:


                                  Председател: Биляна Чочева
                                  Членове:     Теодора Стамболова
                                               Петя Шишкова

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров
като разгледа докладваното от Биляна Чочева Касационно наказателно дело
от общ характер № 20248002200452 по описа за 2024 година


       Касационното производство е образувано по жалба, ведно с допълнение, на адвокат
М. Р. - защитник на подсъдимия А. К. А., против въззивно решение № 14/13.02.2024 г. на
Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 217/2023 г., с което е била
частично изменена и потвърдена присъда № 33/31.05.2022 г. на Варненския окръжен съд по
НОХД № 10/2022 г.
       С тази присъда Варненският окръжен съд е признал подсъдимия А. К. А. за виновен
в това, че на 28.07.2016 г., в гр. Варна, на бул. „О. п. п.“, при управление на мотоциклет
„Хонда“ с ДР № * *** *, в посока гр. Варна – кв. Виница, нарушил правилото за движение
по чл. 20 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Н., като
след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради
което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „”в” и чл. 54 от НК го е
осъдил на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 ал. 1 от НК
за срок от 3 години. Оправдал е подсъдимия по първоначалното обвинение да е извършил
деянието във връзка с допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
       На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимият от право да управлява МПС за
срок от 1 година. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото.


                                             1
      С атакуваното въззивно решение Варненският апелативен съд е изменил
първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода от 1 година на 6 месеца и е потвърдил същата в останалата й част.
       В жалбата на подсъдимия са изложени аргументи за допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Те са
се изразили в липсата на фактическо изясняване на въпросите с какви действия пострадалата
е демонстрирала намерението си да пресече пътното платно и с какъв ход е извършвала това,
на какво отстояние се е намирал мотористът към този момент и в момента на удара, както и
каква е била дистанцията между велосипедиста – св. С. и моториста в момента, когато Н. е
започнала пресичането на пътното платно. Според защитата, поради пълното сходство на
приетата за установена фактическа обстановка, тези пороци не са били поправени въпреки
констатирането им от ВКС в отменителното му решение.
      Твърди се още, че поради противоречия в мотивите не била ясна волята на съда
относно момента на възникване на опасността на движение – дали това е станало докато
пострадалата е била в статично положение върху решетката или е демонстрирала готовност
да навлезе на пътя, или в момента, когато тя е могла да бъде възприета от моториста на 56,
17 м., или когато тя е предприела пресичане.
       Оспорват се фактическите положения, основани върху показанията на св. С., че след
като той е могъл да възприеме пострадалата и нейното движение, то и движещият се след
него моторист е могъл да стори същото, тъй като по делото не било установено
местоположението на велосипедиста по платното за движение, неговото отстояние до
мястото, където Н. е започнала пресичане и дистанцията между велосипеда и мотоциклета,
управляван от подсъдимия.
       Защитата е застъпила и становище за основаване на съдебния акт върху
предположения и приемане на фактически положения, невключени в обвинителния акт. За
предположение се счита приемането, че опасността е възникнала със стъпването на
пострадалата върху решетката, тъй като навлизането на пътното платно е била единствената
и логична възможност за продължаване на нейното движение, предвид целта й да достигне
до спирката на градския транспорт, намираща се на срещуположната страна, както и това,
че за нея не е съществувала друга безопасна алтернатива за движение. Съдът не изложил
съображения кои са били външно проявените признаци, въз основа на които да се счита, че
навлизането в пътното платно е било „явно и очевидно“, като такива не били отразени и в
обвинителния акт.
       Материалният закон се счита за нарушен поради приемането, че подсъдимият е
допуснал нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, в причинна връзка със съставомерния
резултат.
      Според защитата неправилно е прието, че със стъпването на Н. на отводнителната
решетка тя се е превърнала в опасност за движението, доколкото макар същата да е в обхвата
на пътя, то не имало навлизане в пътното платно, а когато тя е сторила това (когато


                                            2
мотоциклетът е бил на на 27. 11 ч.) ударът е бил непредотвратим както при 54, 6 км./ч., така
и при 50 км./ч. - с оглед величината на опасната зона за спиране от 33. 62 м. Поради липсата
на отразени факти кои са били външно проявените признаци на обективирано поведение на
пострадалата да пресече пътното платно – като единствена и логична възможност за
продължаване на нейното движение, се счита, че тази хипотеза не е била налице.
Самостоятелно и в съвкупност тези нарушения са довели до незаконосъобразно осъждане.
      Явната несправедливост на наложеното основно и кумулативно наказание е
аргументирана с недостатъчно отчитане на съпричиняването на резултата от пострадалата и
неоправданото забавяне на наказателното производство, продължило близо 8 години, които
заедно с останалите данни за личността на подсъдимия са формирали изводи за
многобройност и изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства и
прилагане на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК.
       Претендира се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново
разглеждане на въззивния съд или намаляване на наказание с прилагане на чл. 55 от НК.
           В с. з. пред ВКС изложените в жалбата оплаквания и направени искания се
поддържат лично от подсъдимия и двамата му защитници – адв. Р. и адв. Г..
      Прокурорът от ВКП отчита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена
без уважение. Развива подробни съображения за правилно разрешаване на централния
спорен въпрос по делото за момента на възникване на опасността на движението, когато
подсъдимият е бил длъжен да реагира с намаляване на скоростта, а именно в момента на
възприемането й върху отводнителната решетка. Намира материалният закон за правилно
приложен, а наложените наказания за справедливи.
      В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.


          Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:


      Касационната жалба е неоснователна:
      Проверявайки материалите по делото и извършената от въззивната инстанция
процесуална работа, вкл.. мотивите, ВКС намира, че фактическите обстоятелства от значение
за обективното и пълно изясняване на пътната обстановка и механизма на произшествието
са били правилно изяснени и не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените по чл. 348 ал. 3, т. 1, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК.
      Доводите за допуснати процесуални нарушения, съотносими към правилното
изясняване на момента на възникване на опасността за движение, не се споделят от ВКС.
При правилно установени факти и възприемане на най-благоприятния вариант от
множеството АТЕ (допълнително заключение на вещото лице Р. Д. – л. 75-87 от НОХД №
10/2022 г.), по делото е било установено, че след завой в района на ПТП за подсъдимия се е


                                             3
откривала видимост от 56, 17 м., като той обективно е имал възможност да възприеме
пострадалата и да предприеме мерки за безопасност извън опасната му зона от 33, 62 м. при
движение със скорост от 54, 5 км./ч. Нейното специфично разположение в обхвата на пътя е
от съществено значение за възникване на опасността за движението – непосредствено до
дясната ограничителна линия на пътното платно, върху отводнителна решетка, поставена на
мястото на отстранена на това конкретно място мантинела (при преустройство на пътя, за
да могат собствениците на имоти в съседство да преминават). Въззивният съд е изложил
подробни съображения по въпроса, че това е било единственото възможно място за
пресичане на пътното платно, както и че със стъпването си върху отводнителната решетка и
с насоченост към пътното платно, пострадалата е демонстрирала готовност да навлезе в
него, което и практически е сторила – извървяла е с бавен ход (предвид нейната възраст и
физически затруднения) около две крачки до мястото на удара, разположен на 1.20 м. от
дясната линия на платното за движение. При това навлизане мотоциклетът е отстоял от
мястото на удара на 27, 11 м., като съобразно експертното изследване, ако се е движил със
скорост от 40 или 45 км/ч. (с опасна зона 25, 64 м. и респ. 21.80 м.) същият е бил
предотвратим. По делото е установено, че подсъдимият въобще не е намалявал скоростта си
на движение и дори не е възприел изменението на пътната обстановка, за която е
свидетелствал св. С. (навлизането на пострадалата на пътното платно и опита на колоездачът
да я заобиколи). Вярно е, че точното разстояние между моториста и колоездача не е могло
да бъде измерено, но с оглед данните за мястото на удара, отстоянието до него и видимостта
в района на ПТП за подсъдимия не е съществувала пречка обективно да стори това.
        Поради изложените в мотивите същностни съображения за момента на възникване на
опасността за движение липсва основание да се възприемат възраженията за неясна съдебна
воля или базиране на изводите по този въпрос върху предположения. Не е налице и
неизпълнение на указанията на ВКС в отменителното му решение. Съдържанието на
въпросния момент за възникване на опасността за движението, когато за подсъдимия е
възникнало задължение да реагира с намаляване на скоростта, е разкрито по недвусмислен
начин и няма причини то да бъде разширявано.. Външно проявените признаци в
поведението на пострадалата възрастна жена (застанала почти на ръба на пътното платно и с
насоченост към него, на нивото на отрязаната мантинела върху поставена на това място
отводнителна решетка, без друга възможност за движение) са били достатъчни за
ориентиране на водача на мотоциклета, който добре е познавал района, че непосредственото
навлизане в пътното платно е очаквано и то фактически се е случило секунди по-късно. Той
не е изпълнил задължението си да снижи скоростта на движение съобразно правилото по чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, което ако беше сторил своевременно, ударът би бил предотвратим.
Затова ВКС намира, че с осъждането му за съставомерно деяние по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, материалният закон е бил приложен правилно.
      Не е допуснато нарушение на закона и поради неприлагане на чл. 55 от НК, което да е
довело до явна несправедливост на наложените на подсъдимия основно и кумулативно
наказания. Съпричиняването на резултата от пострадалата, която без да се огледа е


                                             4
предприела пресичане на пътното платно, е било отчетено в достатъчна степен. Придадена е
и нужната тежест на голямата продължителност на наказателното производство, поради
което и наказанието лишаване от свобода е редуцирано до размера от 6 месеца, като е
приложен чл. 66 от НК.. Дори да се приеме, че то е изключително по своя характер, не е
налице другата предвидена в чл. 55, ал. 1 от НК предпоставка – най-лекото, предвиденото в
закона наказание да е несъразмерно тежко, което да налага замяна на лишаването от свобода
с пробация (когато не е предвиден най-ниският предел, какъвто е случая по чл. 343а, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК). При потвърждаване на кумулативното наказание
лишаване от правоуправление за срок от 1 година, което е част от комплексната санкция за
поведението на подсъдимия, са съобразени данните за многократното му санкциониране
като водач за нарушения на правилата за движение, поради което не се налага намаляването
му. В посочените размери основното и кумулативното наказание са достатъчни за постигане
на целите по чл. 36 от НК.


       С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен
съд, второ наказателно отделение




                                        РЕШИ:
      ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 14/13.02.2024 г. на Варненския апелативен
съд, НО, постановено по ВНОХД № 217/2023 г.,
      Решението не подлежи на обжалване и протестиране.


                                                   Председател: _______________________

                                                        Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________




                                             5