Допускане на промяна на пол, имена и ЕГН в регистрите за гражданско състояние

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 504
                           гр. София, 21.07.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Мария Иванова
                             Членове:     Даниела Стоянова
                                          Бисера Максимова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело
№ 20238002100840 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


           Производството е по чл.290 ГПК.


ВКС разглежда касационната жалба на *** срещу въззивното решение на ***
по гр.д. №*** г. , с което е отхвърлена като неоснователна молбата й по чл.73,
вр. с чл.45 и чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация / ЗГР/, с която
се иска да бъде допусната промяна в данните за гражданско състояние в
регистрите ЕСГРАОН относно пола на молителя от *** на ***, относно ЕГН,
който да съответства на лице от *** пол и относно собственото, бащиното и
фамилното име на молителя – от *** на ***. Касационното обжалване е
допуснато за проверка на допустимостта на производството, след ТР
№2/20.02.23 г. по т.д. №2/20 г. г. ОСГК , на което се е позовала ответната
община *** и с оглед направеното от прокуратурата на РБ възражение за
недопустимост на производството в отговора на молбата пред районния съд.


                                      1
         В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат
оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на
материалния закон, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за
уважаване на молбата. Направено е и искане за преюдициално запитване, във
връзка с което с определението си от 24.01.24 г. ВКС е констатирал, че
преюдициално запитване е направено по друго сходно дело и е спрял
производството по настоящото дело до приключване на производството пред
СЕС по отправеното преюдициално запитване. След постановяване на
решението на СЕС от 12.03.2026 г. г. по дело С-43/24 г. /Шипова/
производството по настоящото дело е възобновено.
                  Ответникът по молбата *** я оспорва като неоснователна с
позоваване на ТР №2/20.02.23 г. по т.д. №2/20 г. ОСГК и решение на КС
№7/2.06.92 г. г. по к.д. №6/92 г..
                  Прокурорът също оспорва молбата като неоснователна с
позоваване на р. на КС №6/21 г. относно тълкуването на понятието „пол“ в
българското право. Евентуално намира, че производството по делото следва да
се спре и да се отправи преюдициално запитване до СЕС във връзка с
приложимостта на правото на ЕС за молби с подобен предмет.
           ВКС като разгледа жалбата, намира следното:
            За допустимостта на производството по чл.73, вр. с чл.45 и чл.19,
ал.1 ЗГР след ТР №2/23.02.23 г. отговор е даден с опр. по ч.гр.д. №2886/23 г. г.
на трето г.о. на ВКС. Там е прието, че от изложеното с тълкувателното
решение не се приема, че въобще разглеждането на подобна молба е
недопустимо – напротив, сочи се, че тя се разглежда по реда на охранително
производство, което може да бъде прекратено само в изрично предвидените в
закона случаи /съгласно чл.539 ал.1 ГПК – при оттегляне на молбата и ако
молителят не бъде намерен на посочения от него адрес; това разбиране е
възприето и в постановените след тълкувателното решение актове на ВКС, с
които съставите на касационния съд са се произнасяли по съществото на
спора, а не са обезсилвали постановените актове и прекратявали
производствата като недопустими/. Делото е върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по съществото
на молбата, в това число като се има предвид, че с тълкувателно решение на
ОСГК не може да се ограничи приложното поле на чл.8 от ЕКЗПЧОС /която е

                                       2
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.92 (ДВ
бр.66/92), и е в сила за Република България от 7.09.92, станала е част от
вътрешното право, прилага се пряко и с предимство пред националните
законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните
съдилища и органите на публичната власт/ като се изключи прилагането й по
отношение на транссексуалните лица в България поради биологичното
обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията. Съгласно чл.46 ал.1
ЕКЗПЧОС решенията на ЕСПЧОС /в това число по относимите към
разглежданата хипотеза дела срещу РБългария – П.Х. срещу България и Я.Т.
срещу България/ обвързват българския съд и са задължителни за изпълнение
по бъдещи производства за промяна на пола, включително на
жалбоподателите по двете дела на ЕСПЧОС, и установената от последния
практика изисква при разглеждане на молби във връзка с допускане на правна
промяна на пола на транссексуален човек да се съобразят характерните
особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между
обществените и личните интереси.
           По направеното за подобен случай преюдициално запитване, с р. на
СЕС от 12.03.2026 г. г. по дело С-43/24 г./ Шипова/ е посочено, че правото на
ЕС не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява промяна
на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и
фамилно име и ЕГН, които са вписани в гражданските регистри на тази
държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е
упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава
членка. Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на
държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна
уредба от КС на тази държава членка, което може да представлява юридическа
пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско
състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от съда
тълкуване на правото на Съюза.
            В р. №7/17.07.18 г. г. по к.д. №7/17 г. на КС на РБ е посочено, че на
осн. чл.5, ал.4 и чл.4, ал.3 от Конституцията на РБ международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страна и имат
предимство пред тези норми от вътрешното законодателство, които им
противоречат. Това се отнася и за всички актове на общностното право, а не

                                       3
само за регламентите (чл. 249, § 2 ДЕО и чл. 288, § 2 ДФЕС). Предимството
действа автоматично и не е необходим какъвто и да е било специален
механизъм за установяване или обявяване. Може да се обобщи, че съдът
приема, че конституционната норма, управляваща този процес, е нормата на
чл. 5, ал. 4 от Конституцията – учредителните договори стават част от
правната система на страната при условията, предвидени в цитираната
конституционна разпоредба, и, което е съществено, имат предимство пред
вътрешното право именно защото така е предписано от същата. Предимството
на общностното/съюзното право обаче произтича от и е проявление на
специфичната природа на съюзния правен ред и не се нуждае от "признаваща"
го конституционна разпоредба. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 е основанието за
отварянето на националната правна система за действието на правото на
Съюза, на което предимството е вътрешно присъщо като особен правен
порядък, основан на предоставянето на правомощия от държавите членки. В
Конституцията е въведена специална норма, явяваща се фундамент на този
процес на обвързване с правните достижения на Съюза – чл. 4, ал. 3 от
Конституцията – с всички произтичащи от това последици. В Решение на
Конституционния съд № 3 от 2004 г. като основна характеристика на актовете
на вторичното право е отбелязано обстоятелството, че те не са международни
договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и не подлежат на
ратификация след приемането им. "Те имат пряко действие и не се нуждаят от
изрично въвеждане в националното законодателство. Това е така, защото
институциите на Европейския съюз действат в рамките на техните
компетенции с пряко обвързващ правен ефект спрямо институциите и
гражданите в държавите членки."
             По тези принципни съображения за предимство на европейското
право / вкл. съдебната практика на СЕС/ над националното, ВКС намира, че
молбата по настоящото дело следва да се разреши въз основа на практиката на
СЕС - решение на СЕС от 12.03.26 г. г. по дело С-43/24 г. г. за тълкуването и
приложимостта на правото на Съюза за подобни с процесния случаи, което
следва и от пар.60-63 на решението.
               По същество на спора: За да отхвърли иска въззивният съд е
посочил, че с р. №15/26.10.21 г. по к.д. №6/21 г. КС е дал задължително
тълкуване на понятието „пол“ в българската Конституция, като е приел, че то


                                     4
следва да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл. Половата
идентификация като осъзната принадлежност на едно лице към другия
биологичен пол е без значение за гражданската регистрация на българските
граждани и не представлява материалноправна предпоставка по ЗГР за
промяна в съставените актове за гражданско състояние. След като на
конституционно ниво понятието „пол“ се свързва единствено с биологичния
пол на индивида, то не съществува правна възможност в актовете за
гражданско състояние полът на българския гражданин да бъде определян по
критерий, различен от биологическия. Затова искането е отхвърлено и в трите
му части като неоснователно.
           Тези изводи на въззивния съд са формирани в противоречие с чл.8
ЕКЗПЧ при събраните по делото доказателства за половото самоопределяне
на молителя. Както е посочил и въззивният съд от събраните по делото
доказателства се установява, че след раждането й молителката е вписана в
издадения акт за раждане и съответния регистър като лице от *** пол в
съответствие с външните й полови белези. От детска възраст обаче тя се
чувствала изключително неудобно в тялото си, като дискомфортът се засилил
през тийнейджърските й години. След като научила за състоянието
транссексуалност, тя потърсила допълнителна информация и през м. юли на
2021 г. заявила пред приятелите си, че се определя като транссексуален *** и
ги помолила да се обръщат към нея в *** род с името ***. Наскоро след това
споделила за състоянието и самоопределянето си и с родителите си, които го
приели спокойно. Молителката твърди, че е с къса коса, облича се в *** дрехи
и очаква да й бъде предписана хормонална терапия, за да придобие *** черти
и лицево окосмяване. Чувства тялото си като затвор, защото у нея е
формирано вътрешно психично чувство на самоопределяне като ***. Напълно
е осъзната и мотивирана да промени своята самоличност от *** на ***. Към
момента е започнала да се интегрира в обществото като *** – представя се за
***, семейството, роднините и приятелите й се обръщат към нея в *** род и
поведението й е изцяло на ***. В същото време документите и вписването й в
регистрите са на ***; когато се налага да показва личната си карта изпитва
затруднения да обясни защо се представя с *** име. Тежкият конфликт между
субективните преживявания у молителката и реалността със съответните
социални очаквания към нея е сериозно психическо изпитание за
молителката, като липсата на разбиране и подкрепа в обществото може да я

                                     5
доведе до сериозно депресивно състояние.
              От св. показания на по-голямата сестра на молителката *** се
установява, че молителката се представя в обществото с името ***. Още от
малка сглобявала *** играчки – пистолетчета, камиончета, пушки. Харесвала
мотори и коли с дистанционно, а не кукли. Обличала се като *** още от
тийнейджърските си години, не обичала да се гримира и не проявявала
интерес към обичайните за *** неща. От пет години към 2020 г. живеела в ***
и възнамерявала там да предприеме съответната телесна трансформация.
          От приетото по делото заключение – психологическа експертиза на
в.л. *** се установява, че молителката от детска възраст – 4-5 години,
започнала да отхвърля биологичния си пол, като в настоящия момент има
всички психични характеристики на транссексуалност. Тя е със
самосъзнанието на *** и психо-емоционално, физически и социално се
определя като ***. Категорично и осъзнато отхвърля възможността да бъде
възприемана с биологичния си пол. Медицинската и психотерапевтичната
практика категорично са доказали, че при разминаване между биологичния и
психичния пол /транссексуалност/ всякакви опити насилствено психичният
пол да се адаптира към съществуващия биологичен пол са неуспешни.
Транссексуалността не подлежи на медикаментозно и психотерапевтично
повлияване и като състояние е необратима. Според вещото лице към
настоящия момент социалните и професионални контакти на молителката не
са препятствани, най – близката й приятелска среда е от представители на
транссексуалната общност, в която намира разбиране и подкрепа. Намира
разбиране и подкрепа и в семейството си.
                  От заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
изготвена от в.л. д-р *** се установява, че молителката е с психични
преживявания и полов идентитет за принадлежност към *** пол. При нея не
се установява психична болест понастоящем и на който и да е етап от живота
й. Възможно е да предприеме ендокринни и психологични корекции, които да
я доближат телесно максимално до характеристиките на съответстващия й
психически *** пол. Според вещото лице при молителката е налице
разстройство на половия идентитет / транссексуалност/ - F -64.0, МКБ -10.
          При тези данни при молителката са изпълнени и двата критерия за
основателност на молбата за промяна на данните по чл.73, вр. с чл.45 и чл.19


                                     6
ЗГР – медицинският с наличието на установено състояние на
транссексуалност и юридическият – със сериозното и непоколебимо решение
за външно биологично потвърждаване на възприетия психичен и социален
пол, чрез поетата и развивана последователно и настойчиво социална роля на
***.
           Молителката е упражнила правото си на свободно движение като
живее във Обединеното кралство към 2020 г. – показания на св. *** и
заключение на в.л. *** - психиатричен преглед и констатации относно
назначената й там през *** г. терапия. При тези данни и както е прието в
решението на СЕС по дело 4/23 г. Мирин, т. 43, 44 –„доколкото в качеството си
на гражданин на Съюза иска в неговата държава членка по произход да бъде
призната промяната на собственото му име и на половата му идентичност,
извършена при упражняването на свободата на движение и пребиваване в
Обединеното кралство съответно преди оттеглянето на тази държава членка от
Съюза и преди края на преходния период, *** може да се позовава по
отношение на тази държава членка по произход на свързаните с това качество
права, и по-специално на правата, предвидени в членове 20 и 21 ДФЕС,
включително след края на този период“. Същото относно упражняването на
правото на свободно движение и пребиваване на гражданин на държава
членка в друга държава членка важи и по настоящото дело, както сочи в
пледоарията си пълномощникът на молителя.
            Поради изложеното ВКС намира молбата за основателна. Тя следва
да се уважи, като се допусне промяна в данните за гражданско състояние на
молителя в системата ЕСГРАОН, като вместо пол “***“ се впише пол “***“ и
се промени в съответствие с това и вписаното ЕГН, така че да съответства на
лице от *** пол. Следва да се допусне промяна и в имената на молителя – от
*** на ***.
           Въззивното решение, с което е прието противното следва да бъде
отменено като неправилно - незаконосъобразно и вместо него да се постанови
ново решение за уважаване на молбата и в трите й части.
          Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.



                                 РЕШИ:

                                     7
             ОТМЕНЯ въззивното решение на *** по гр.д. *** г. от *** г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
           ДОПУСКА на осн. чл.73, вр. с чл.45, ал.1,т.8, пр.1 от ЗГР промяна в
данните за гражданското състояние в регистрите на ЕСГРАОН относно пола
на лицето ***, ЕГН *** от „***“ на „***“.
             ДОПУСКА на осн. чл.73, вр. с чл.45, ал.1,т.7 от ЗГР промяна на
данните за гражданското състояние в регистрите на ЕСГРАОН относно ЕГН на
лицето ***, ЕГН ***, съответно на пола на лицето, който е променен на ***.
               ДОПУСКА на осн.чл.19, ал.1 ЗГР промяна в собственото,
бащиното и фамилното име на молителя ***, ЕГН ***, от *** на ***.
          Решението е окончателно.
                  Препис от него да се изпрати на длъжностното лице по
гражданското състояние при *** и на Служба ЕСГРАОН при *** за вписване
на промените.


                                           Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      8