Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 454
                               гр. София, 03.07.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Мария Иванова
                                 Членове:     Даниела Стоянова
                                              Бисера Максимова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело
№ 20258002103836 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на С. С., чрез адв. М. М. срещу въззивното решение на
Варненски апелативен съд /АС/ по гр.д. №226/25 г. С въззивното решение е отхвърлен за
разликата над присъдените 5 000 лв. до претендираните 90 000 лв. искът на касатора срещу
Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от
обвинение в престъпления по чл.278, ал.6 и чл.277а, ал.7 НК, по което ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн.
чл.280, ал.1,т.1 ГПК – поради възможно противоречие на въззивното решение със
задължителната практика на ВКС по прилагане на закона - ППВС №4/68 г., р.ІІ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и
необоснованост, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново
решение за пълно уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди от
незаконното обвинение.
Ответникът по жалба Прокуратура на РБ я оспорва като неоснователна и моли да бъде
потвърдено въззивното решение.
ВКС като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: В практиката на ВКС е посочено, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обективно

                                           1
съществуващи обстоятелства на случая, които съдът е длъжен да посочи и обсъди – ППВС
№4/68 г., т.ІІ. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането - чл. 4 ЗОДВПГ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите - ТР №3/2005 г. ОСГК.
Моралните вреди са индивидуално определими, и паричното обезщетението за тях трябва да
съответства на необходимото за преодоляването им. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са
спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване,
данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч.
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с
оглед конкретиката на случая – р. по гр.д. №295/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. Вземат се
предвид и разгласяването на обвинението, както и обществено-икономическите условия в
страната към момента на понасяне на вредите – р. по гр.д. №2921/25 г. на трето г.о. на ВКС,
р. по гр.д. №1645/25 г. на четвърто г.о на ВКС и др.
По същество на жалбата: За да определи на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от
5 000 лв. въззивният съд е приел, че срещу него е проведено незаконно наказателно
производство, преминало през досъдебна и съдебна фаза, на три съдебни инстанции.
Повдигнатото му обвинение е в извършване на две тежки престъпления по см. на чл.93, т.7
НК. В досъдебното производство са извършени претърсвания и изземвания на вещи от
посочените обекти, привлечен е и разпитан като обвиняем и разследването му е предявено
на посочените дати. Пред първоинстанционния съд ищецът се е явил в три открити
заседания, пред въззивния и пред върховния съд – в по едно. Бил е осъден на пробация от
въззивната инстанция, като осъдителната присъда е съществувала като неокончателна за
период от 11 месеца, до отмяната й от ВКС. Цялото незаконно наказателно производство е
продължило от 27.04.22 г. до 4.09.24 г. – 2 години, 4 месеца и 8 дни. Този срок е разумен
според въззивния съд, като подсъдимият се е явявал на всички насрочени съдебни заседания
и не е станал причина за неоправдана продължителност на делото. Липсват доказателства за
влошаване на здравословното му/ вкл. психическо/ състояние във връзка с наказателното
производство, макар ищецът да е преживял стрес от образуването му и извършените
процесуални действия по претърсване и изземване на вещи от колата, апартамента и вилата
му. Няма данни, че ищецът е претърпял от обвинението негативни преживявания,
надхвърлящи обичайните – страх от осъждане, неудобство и притеснение от участието си в
отделните фази на наказателния процес, невъзможност да упражнява хобито си поради
иззетите металотърсачи, отдръпване на част от приятелите и познатите му. От друга страна
ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“, въззивната инстанция го е признала за
виновен и осъдила, но на сравнително леко наказание – пробация. Осъждан е и през 2009 г.
по частно обвинение за нанасяне на лека телесна повреда на непълнолетната си дъщеря или


                                            2
вече е имал макар и инцидентен досег с наказателното правосъдие. Ищецът е продължил да
получава подкрепа от жената, с която живее в съпружеско съжителство и от част от
приятелите си. Не се установяват твърденията му, че е престанал да упражнява дейност като
таксиметров шофьор поради намалена вследствие на обвинението концентрация и загуба на
шофьорски умения. Въззивният съд, наред с тези отегчаващи и снижаващи отговорността по
ЗОДОВ обстоятелства, е отчел и възрастта на ищеца – род. през 1970 г., както и обществено
– икономическите условия в страната. За периода на наказателното производство МРЗ е 710-
933 лв., а средногодишният доход на едно лице – 8 949 – 12 784 лв. Така присъденото
обезщетение от 5 000 лв. се равнява на 6,20 средноаритметични МРЗ и на около 0,5% от
средноаритметичния среден паричен годишен доход на едно лице за периода на
наказателното производство.
ВКС намира, че въззивният съд не е отдал достатъчно значение на претърсването на колата и
жилището на ищеца и изземването на вещи, с които е започнало наказателното
производство, повдигането на обвинение за две тежки престъпления, продължителността на
наказателното преследване, разглеждането на делото на три инстанции и междинната
осъдителна присъда на въззивния наказателен съд, впоследствие отменена от ВКС. Тези
обстоятелства са предизвикали значителен стрес и притеснение у ищеца, който е с чисто
съдебно минало. Той се чувствал обиден и с накърнено достойнство, тъй като преди
сътрудничил на музея в града, като дарявал открити ценни предмети и бил в невъзможност
за дълъг период от време да упражнява хобито си/ св. Д. Г. и С. В./. Ищецът се ползвал с
добро име и доверие в обществото, семейството и сред колегите си, като авторитетът и
самочувствието му били накърнени от незаконното обвинение, той станал затворен и
уплашен. Всичко това обосновава по-висок размер на обезщетението – 4 500 евро /8 801,24
лв./, който според ВКС съответства на претърпените морални вреди. От друга страна те не
са по-големи от обичайните, както е приел и въззивният съд - ищецът е продължил да
упражнява професията си на таксиметров шофьор, няма данни семейството и приятелите му
да са се отдръпнали чувствително и необратимо от него поради незаконното обвинение, нито
здравословното му състояние да е влошено, спрямо него е взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“. Затова над размера от 4 500 евро / 8 801,24 лв./ до пълния размер
от 90 000 лв. претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне, както е приел и
въззивният съд. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят и разноски за
трите инстанции в размер на 49, 08 евро над присъдените от въззивния съд.
Поради изложеното въззивното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно,
в частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от
незаконно обвинение, е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 8 801,24 лв./ 4 500 евро/,
следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови ново, с което тази разлика от
1943,54 евро / 3 801,24 лв./ се присъди на ищеца. В останалата отхвърлителна за иска част
въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р     Е     Ш      И:


                                            3
ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №226/25 г. от 16.06.25 г. в
частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от
незаконно обвинение, е отхвърлен за разликата над присъдените 5 000 лв./2556,46 евро/ до 8
801,24 лв. / 4 500 евро/ и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на осн. чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ на С. Ц. С. още 1943,54
евро / или общо с присъдените от въззивния съд 4 500 евро/, обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение, както и деловодни разноски за трите инстанции в размер на
49, 08 евро над присъдените от въззивния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №226/25 г. в
останалата обжалвана отхвърлителна за иска част.
Решението е окончателно.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            4