Справедливост на наказанието за контрабанда на наркотици

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 284
                          гр. София, 23.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Невена Грозева
                            Членове:     Даниел Луков
                                         Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова
в присъствието на прокурора Максим Колев
като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200498 по описа за 2026 година
      Касационното производство е образувано по жалба от защитника на
подсъдимия Д. Т. и касационен протест от АП – София срещу въззивно
решение № 46 от 24.02.2026г. на Апелативен съд - София, постановено по
внохд № 1582/2025г. по описа на същия съд.
      В жалбата се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от
НПК. Претенцията за явна несправедливост на наказанието се обосновава с
обстоятелството, че с решението си въззивният съд не бил оценил в пълнота
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства-подсъдимият бил
опериран от онкологично заболяване, баща на малолетно дете, че бил
извършил деянието за да изплати поет дълг за лечението си, чистото му
съдебно минало, неговата трудова ангажираност, а разкаянието, съжалението
и осъзнаването на стореното от страна на подсъдимия също били подценени.
Претендира се наказанието да бъде определено при наличието на условията
по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като се приложи и разпоредбата на чл. 66 от НК.
      В протеста също се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.
3 от НПК. Като аргумент в насока необходимост от увеличаване на
наложеното на подсъдимия наказание се изтъква, че въззивният съд бил приел
аритметичен подход при изчисляване на броя на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, при което е надценил значението и относителната тежест на
приетите смекчаващи отговорността обстоятелства за сметка на единственото
отегчаващо такова и степента на обществена опасност на деянието и дееца.

                                     1
САС бил надценил чистото съдебно минало на подсъдимия, проведеното му
лечение и липсата на негативни характеристични данни за него. Като антипод
на същите не били отчетени особено големите размери на заловеното
наркотично вещество, както и степента на обществена опасност на деянието и
завишената лична опасност на дееца. В протеста се настоява, че определеното
от първата инстанция наказание е справедливо и правилно
индивидуализирано, като съответства на обществената опасност на деянието и
дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на
целите по чл. 36 от НК. Затова се предлага решението на въззивния съд да
бъде отменено и делото да се върне на апелативната инстанция за ново
разглеждане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода.
      В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на
ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Макар и да не е
повдигнато такова обвинение, намира, че подсъдимият е част от добре
организирана престъпна организация, за което свидетелствал начина на
опаковане на наркотичното вещество и неговото разполагане в камиона.
Жалбата намира за неоснователна по съображенията в самия протест.
      Подсъдимият Т. поддържа жалбата от защитника си. От негово име адв.
Н. поддържа жалбата по изложените в същата доводи и съображения. |Намира
протеста за неоснователен.
      Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено
следното:
      С присъда № 28 от 25.09.2025г. на Окръжен съд - София, постановена по
н.о.х.д. № 280/2025г., подсъдимият Д. Т. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 242, ал. 2 пр. първо от НК, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е било наложено наказание от осем години
лишаване от свобода, както и глоба в размер на 100 000лв.
      Бил е определен първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.а от ЗИНЗС.
      Било е приспаднато задържането на подсъдимия, считано от
15.08.2024г., от така наложеното му наказание лишаване от свобода.
      Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по
делото.
      По въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с въззивно решение №
46 от 24.02.2026г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд №
1582/2025г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била
изменена, като е бил намален размера на наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода от осем години на шест години и осем месеца.
      В останала й част присъдата е била потвърдена.
      Касационната жалба и протест са подадени в срок, поради което и се
явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

                                    2
      Тъй като двата сезиращи ВКС документа касаят едно и също
касационно основание, а именно явна несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание, но с обратен знак, съответно с искане за намаляване на
наказанието и приложението на чл. 66 от НК, и обратно-за увеличаване на
същото в размера, определен от първата инстанция, това от своя страна
предпоставя възможността ВКС да се произнесе едновременно по тях, без да е
необходимо едни и същи аргументи да бъдат използвани в едната или другата
посока на направените искания.
      Производството пред първата инстанция се е развило по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, като подсъдимият признал фактите по обвинението.
Приложението на тази диференцирана процедура закономерно е довело до
определяне на отговорността му по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
      Въззивният съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за стореното,
добрите му характеристични данни, неговото здравословно състояние, което,
видно от приложените медицински документи, касае онкологично заболяване
и проведено скъпоструващо лечение. Към тях е пропуснато да бъде отнесена
ниската степен на обществена опасност на дееца, приета от първата
инстанция, макар съставът на въззивния съд да се е съгласил, че
констатираните от първата инстанция смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства преобладават, но не са отчетени при определяне на
наказанието на подсъдимия Т..
      Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено само едно-
количеството на наркотичното вещество, попадащо в обхвата на понятието
„особено големи размери“.
      Като правилно е анализирал съотношението между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът е приел, че следва да
намали размера на наложеното на подсъдимия наказание с две години, т.е.
десет години лишаване от свобода, което редуцирал при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК с една трета и определил на Т. наказание от шест години и осем
месеца лишаване от свобода. Само като допълнение ВКС намира, че към
наличните смекчаващи обстоятелства е необходимо да бъде отнесено и
семейното положение на подсъдимия и факта, че е баща на малолетно дете.
Това обаче не променя констатацията, че преценката на контролирания съд за
отсъствие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, при
които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко, е правилна и се споделя от касационния съд по
изложените в атакуваното решение съображения. В този смисъл не може да
бъде споделен доводът на защитата, че броят и значимостта на смекчаващите
обстоятелства дават основание за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
      В същото това време, както и в касационния протест се признава,
правилно инстанциите по фактите са констатирали само едно отегчаващо
обстоятелство-количеството на наркотичното вещество, пренасяно от
подсъдимия. В този смисъл претенцията на държавното обвинение, че съдът е
надценил значението и относителната тежест на приетите смекчаващи

                                     3
отговорността обстоятелства за сметка на единственото отегчаващо такова, не
се споделят от ВКС. Съдът е изложил аргументи защо степента на лична
опасност на дееца е ниска, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.
      Така определения размер на наказанието лишаване от свобода изключва
възможността за приложението на чл. 66 от НК по отношение на подсъдимия,
поради което и тази претенция в касационната жалба няма как да бъде
удовлетворена. От друга страна степента на обществена опасност на деянието
не се отличава съществено от останалите такива случаи, като прокуратурата
сама се е отказала от принципната възможност, претендирана в протеста,
случаят да бъде приет за особено тежък, при което извършеното престъпление
да се разглежда като такова с изключително висока степен на обществена
опасност. В самия обвинителен акт държавното обвинение също е посочило
наличие само на едно отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, а именно особено големите размери на количеството
наркотично вещество. При това в обвинителния инструмент начина на
опаковане и разполагане на наркотичното вещество в управлявания от подс. Т.
сочи на разположени в каросерията черни найлонови пликове, в които се
намирали малки пликове, обвити в алуминиево фолио, сложени между първи
и втори ред на подредените колети с метални изделия, иначе казано-липсва
някакъв особен, специално пригоден начин за транспортиране на
наркотичното вещество. Затова и изтъкнатите в протеста доводи за начина на
разпределяне на наркотичното вещество, как то е било укрито, за
предварително замисления, организиран и реализиран след сериозна
предварителна подготовка трафик на наркотика през страната не могат да
променят извода за правилността на изводите на долустепенния съд относно
превеса на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
      С оглед тези съображения касационната инстанция намира, че при
индивидуализацията на наказанието апелативният съд е отчел всички
обстоятелства от значение за вида и размера му, без да надценява или
подценява едни от тях за сметка на останалите. Не се констатира наличие на
очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието
и дееца, от една страна и отмерения обем държавна принуда, от друга, поради
което не се налага изменение на проверявания съдебен акт в претендирания от
касационните жалбоподатели (защита и държавно обвинение) смисъл.
      Върховният касационен съд, водим от горното и на основание
чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

                                РЕШИ:
     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 46 от 24.02.2026г. на
Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1582/2025г. по описа на
същия съд.
     Решението не подлежи на обжалване.



                                     4
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




5