Недопустимост на отрицателен иск за собственост при липса на правен интерес

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ

                                  № 174
                          гр. София, 16.03.2026 г.

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Дияна Ценева
                            Членове:     Теодора Гроздева
                                         Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело
№ 20258002100187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Х. срещу решение № 135 от
29.10.2024 г. по в.гр.д.№ 209 от 2024 г. на Окръжен съд- Търговище, с което е
потвърдено решение № 328 от 12.07.2024 г. по гр.д.№ 903 от 2023 г. на
Районен съд- Търговище в частта му, с която на основание чл.124, ал.1 ГПК е
прието за установено по отношение на Ф. Ю. Х., че Б. Б. Х. не е собственик на
северната част от ПИ с пл.№ *** в кв.36 и 37 по плана на [населено място],
общ.Т., с площ на частта от 2 747 кв. м., ведно със сградите, намиращи се в
нея, колорирана в червено в скицата на вещото лице инж.К.И., находяща се
лист 158 от първоинстанционното дело, за която част ответникът се е снабдил
с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и давност № 153, том ІІІ, рег.№ 3068, дело 200 от 10.05.2021 г. по
описа на нотариус Диана Господинова, рег.№ 771 на КЧСИ, както и в частта
му, с която този нотариален акт е частично отменен за процесния имот.
С определение № 5217 от 13.11.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал
касационно обжалване на това решение на основание чл.280, ал.2, предл.2
ГПК- за проверка допустимостта на решението.

                                     1
Страните не се явяват в проведеното открито съдебно заседание и не вземат
становище.
При проверка на допустимостта на обжалваното решение ВКС установи
следното: Делото е висящо пред касационната инстанция по предявения от Ф.
Ю. Х. срещу Б. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост на
северната част от ПИ с пл.№ *** в кв.36 и 37 по плана на [населено място],
общ.Т., с площ на частта от 2 747 кв. м., ведно със сградите, намиращи се в
нея, колорирана в червено в скицата на вещото лице инж.К.И., находяща се
лист 158 от първоинстанционното дело. В исковата молба и уточнението към
нея с молба от 25.09.2023 г. ищцата е твърдяла, че спорната част от ПИ с пл.№
*** е придобита от нея на основание непрекъснато давностно владение поне
от 1936 г. /придобиване по давност на реална част от УПИ по чл.200, ал.2 ЗУТ,
чрез присъединяване на владяната част към съседния УПИ V-84, собственост
на ищцата/. Твърдяла е, че ответникът не е собственик на спорната част от ПИ
с пл.№ ***, но въпреки това се е снабдил с констативен нотариален акт по
наследство и давност № 153 от 10.05.2021 г. Поради това моли да бъде
установено между страните, че ответникът не е собственик на описания имот
и като последица от това частично да бъде отменен констативният му
нотариален акт за собственост.
 В хода на делото обаче ищцата не е доказала да има правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на описания в
исковата молба имот. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8
от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС отрицателен
установителен иск за собственост върху недвижим имот е допустим, когато
ищецът има правен интерес от предявяването на такъв иск, а ищецът има
правен интерес в няколко случая: когато притежава самостоятелно право,
което се оспорва от ответника; когато се позовава на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
конкретния случай ищцата не е доказала да има правен интерес от
предявяването на такъв иск:
1. На първо място, не е доказала да притежава самостоятелно право върху
процесния имот. Действително, в исковата молба ищцата е обосновала
правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост срещу ответника с твърдение, че тя притежава правото на
собственост върху процесния имот, придобито по давност. Това нейно

                                     2
твърдение обаче е неоснователно и недоказано. Напротив, безспорно
установено е от влязлото в сила решение № 52 от 18.05.2023 г. по в.гр.д.№ 75
от 2023 г. на Окръжен съд- Търговище, че между страните със сила на
пресъдено нещо е установено, че ищцата не е собственик на претендирания
имот по давност /с решението по това дело е бил отхвърлен предявеният от
ищцата Ф. Ю. Х. срещу ответника Б. Б. Х. положителен установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото на
собственост на Ф. Х. върху същия имот, придобито на основание давностно
владение/. В исковата молба по предявения отрицателен установителен иск за
собственост ищцата не се позовава на настъпили след влизане в сила на
решението по в.гр.д.№ 75 от 2023 г. на ОС- Търговище нови юридически
факти с правопораждащ ефект за правото й на собственост върху процесния
имот, нито е доказала такива факти да са настъпили. Посоченото в исковата й
молба новооткрито доказателство- писмен договор за покупко-продажба от
01.04.1940 г. е представено за доказване твърдението на ищцата, че ответникът
е придобил по наследство от дядо си и по давност само 3 000 кв.м. от ПИ с пл.
№ ***, а не целия ПИ с площ от 5,965 кв.м., но не и като юридически факт
/сделка/, който има правопораждащо правото на собственост на ищцата върху
процесната част от ПИ с пл.№ *** действие.
2. На второ място, ищцата не е твърдяла, а и не е доказала, че при
евентуалното уважаване на отрицателния установителен иск срещу ответника,
би могла да придобие права върху имота. Тя и реално не би могла да придобие
такива права, дори да владее процесния имот в продължение на повече от 10
години, поради следното: Безспорно установено по делото е, че процесният
имот включва реални части от няколко УПИ- УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и
УПИ *** по регулационния план от 1934 г. на [населено място]. Съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1 ЗУТ тези реални части от урегулирани поземлени
имоти не могат за бъдат придобивани по давност. За тях е неприложимо и
изключението на чл.200, ал.2 ЗУТ, тъй като не представляват придаваеми
части при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на
ищцата, каквото е изискването на закона. В този смисъл е практиката на ВКС,
например решение № 154 от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 4689 от 2019 г. на ВКС,
ГК, I г.о., решение № 50045 от 04.05.2023 г. по гр.д.№ 2690 от 2022 г. на ВКС,
ГК, I г.о., решение № 14 от 13.09.2022 г. по гр.д.№ 1600 от 2021 г. на ВКС, ГК,
II г.о., решение № 582 от 15.10.2024 г. по гр.д.№ 3634 от 2023 г. на ВКС, ГК, I

                                      3
г.о. и др.
3. На трето място, без уважаването на този иск не би се засегнало
съществуващото фактическо състояние /осъществяваното от ищцата владение
на процесния имот/, тъй като към настоящия момент ответникът не само, че
не разполага с изпълнително основание за отстраняване на ищцата от
ползването на този имот, но и не е смутил или отнел владението й върху
имота.
С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че в конкретния случай ищцата
няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу
ответника за процесния имот, поради което предявеният от нея иск се явява
недопустим. Съответно на това- недопустими са и като такива следва да се
обезсилят постановените по този недопустим иск първоинстанционно и
въззивно решения.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.4
ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер
на 1 937,06 лв., включващи 600 лв. адвокатско възнаграждение за защита и
процесуално представителство пред първоинстанционния съд, 53,53 лв.
държавна такса за въззивно обжалване, 600 лв. адвокатско възнаграждение за
защита и процесуално представителство пред въззивния съд, 30 лв. държавна
такса за допускане на касационното обжалване, 53,53 лв. държавна такса за
разглеждане на касационната жалба и 600 лв. адвокатско възнаграждение за
защита и процесуално представителство в касационното производство.
Предвид смяната на официалната валута, считано от 01.01.2026 г.,
горепосочената парична сума следва да се превалутира според правилата на
чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България- на 990,37
евро.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България,
Гражданска колегия, състав на първо отделение
                               Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 135 от 29.10.2024 г. по в.гр.д.№ 209 от
2024 г. на Окръжен съд- Търговище               и потвърденото с него
първоинстанционно решение № 328 от 12.07.2024 г. по гр.д.№ 903 от 2023 г.
на Районен съд- Търговище в частта му, касаеща предявения от Ф. Ю. Х.
срещу Б. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1

                                     4
ГПК и искането по чл.537, ал.2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството, образувано по предявения
от Ф. Ю. Х. срещу Б. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост по
чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ищцата, че
ответникът не е собственик на северната част от ПИ с пл.№ *** в кв.36 и 37 по
плана на [населено място], общ.Т., с площ на частта от 2 747 кв. м., ведно със
сградите, намиращи се в нея, колорирана в червено в скицата на вещото лице
инж.К.И., находяща се лист 158 от първоинстанционното дело и приподписана
от състава на ВКС като неразделна част от настоящото решение, и по
искането за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давност № 153, том ІІІ, рег.№ 3068, дело 200 от
10.05.2021 г. по описа на нотариус Диана Господинова, рег.№ 771 на КЧСИ, в
частта му, с която ответникът Б. Х. е признат за собственик на процесната
част от ПИ с пл.№ ***.
ОСЪЖДА Ф. Ю. Х. от [населено място], общ.Т., обл.Т., [улица] да заплати на
Б. Б. Х. от [населено място], общ.Т., обл.Т., [улица], на основание чл.78 ГПК
сумата 990,37 евро /деветстотин и деветдесет евро и тридесет и седем
евроцента/, представляваща разноски за делото за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                    Председател: _______________________
                                          Членове:
                                                1._______________________
                                                2._______________________




                                      5