Упражняване на родителски права и разширяване на режима на лични отношения с бащата

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 299
                              гр. София, 19.05.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Илияна Папазова
                                Членове:     Майя Русева
                                             Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско
дело № 20258002103223 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 485/03.02.2026г. е допуснато касационно обжалване на решението на
Софийски градски съд с № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. за проверка
съответствието на дадените в същото разрешения относно упражняването на родителските
права и режима на лични отношения на неотглеждащия родител с най – добрия интерес на
децата, обусловен от установените по делото обстоятелствата и конкретната им преценка.
Касаторът К. М. М. иска родителските права за децата В. и С. да бъдат възложени нему за
упражняване, а на майката да бъде предоставен подходящ режим на лични отношения с тях,
а при условията на евентуалност – ако майката упражнява родителските права - определяне
на режим на лични отношения на бащата с децата, позволяващ им прекараното време заедно
да е „равно, или почти равно“ на това, прекарано с майката. Обосновава искането си с
твърдения, че извода на въззивния съд относно пригодността на бащата да упражнява
родителските права е направен в нарушение на процесуалните правила и с оплаквания, че
режимът на лични контакти с децата е определен в противоречие с интересите им.
Насрещната страна по жалбата –- ответницата Т. Т. Т., възразява срещу оплакванията за
процесуални нарушения и сочи, че същите, дори да съществуват, са ирелевантни за


                                          1
преценката на съда на нея да възложи упражняването на родителските права. Заявява, че
липсва основание за промяна на режима на лични отношения, доколкото определеният такъв
гарантира добрия контакт на бащата с децата и активното му участие в живота им.
За да постанови решението си, настоящият състав съобрази следното:
Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, според която:
1/ Чрез решението по 127, ал.2 СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност,
задължавайки и вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на децата)
родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането на
общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно
упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се
определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства.
Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал. 4 СК и изведени в ППВС № 1/1974
г., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други
обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да
упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно
легалната му дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. За да го охрани,
съдът съобразява: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата
възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и емоционални потребности,
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на
родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието
му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го
зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване
на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя
и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя,
пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на
двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им
във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да
не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не
настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще
настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито едно от изброените
няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в съвкупност по всеки
конкретен случай, с оглед неговите специфики.
2/ Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59,
ал. 3 СК, към който препраща чл.127, ал.2 СК, включва определяне на период или дни, в
които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на
всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази
причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и
емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда,


                                            2
с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност
децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да
предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения
между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо
решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител.
Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен,
предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при
осъществяването му.
С оглед така изложеното, настоящият състав на ВКС намира за неоснователни оплакванията
на касатора срещу избора на майката като родител, който да упражнява родителските права
и за основателни тези досежно определения му режим на лични отношения с децата.
Съображенията на касационната инстанция, предвид установеното от доказателствата по
делото и становищата на страните, са следните:
И двамата родители разполагат с необходимите морални качества, материални възможности
и жилищни условия да отглеждат и възпитават децата си – В., на ...г. понастоящем и С. – на
...г. понастоящем. С оглед пола и възрастта на децата, и двамата родители са еднакво
пригодни да ги отглеждат и възпитават. И двамата родители изразяват готовност да им се
възложи упражняването на родителските права, и двете деца са еднакво емоционално
привързани към родителите си. Различни са възпитателските похвати на родителите, но
разликата не е обусловена от различно отношение към децата – и майката, и бащата обичат
децата си и всеотдайно се грижат за тяхното добруване. Социалното обкръжение на никой
от родителите не крие риск за възпитателната среда на децата.
Правилно въззивният съд е определил майката за родителя, който да упражнява
родителските права, изхождайки от безспорно установеното по делото, че тя, като
непосредствено отглеждащ родител за продължителен период /от раздялата на страните през
2021г./, е съумяла да запази емоционалната близост на децата с баща им, не е допуснала
отчуждаване между тях, нито негативизиране на образа на бащата. От особена важност за
отглеждането и възпитанието на детето е родителите да приемат, признаят и демонстрират
пред него осъзнаване на ролята на другия родител. Усилията на майката в тази насока са
ползотворни, а бащата остава концентриран върху разочарованието си, че е изолиран от
възможността да възпитава децата си .
Основателно е оплакването на касатора за необосновано кредитиране на заключението по
СПЕ в частта относно дадената от вещото лице квалификация на типа родителско поведение
на бащата – „симбиоза“ и свързаните с него отрицателни характеристики /липса на контрол;
невъзможност от поставяне на граници; отнемане възможността за самостоятелност на
децата/. Заявеното от вещото лице е принципно, без посочване на конкретни примери от
поведението на ищеца, които да се вписват в така определения модел. Въпреки това,
доколкото въззивният съд не е извел дефицитите на родителството тип “симбиоза“, а
способстващите усилия на майката за запазване на топлата връзка с баща им като
приоритетни за избора кому да предостави упражняването на родителските права, то така


                                            3
допуснатото нарушение на процесуалните правила остава ирелевантно.
Основателни са оплакванията на касатора по отношение на определения му основен режим
на лични контакти с децата /всяка първа и трета седмица от месеца (всяка пълна календарна
седмица от месеца) от петък в 17:30 часа до 18:30 часа в неделя с преспиване, а всяка сряда
от седмицата за периода от приключване на занятия на децата до 19:30 часа/. Въззивният съд
е игнорирал естествената потребност на децата да общуват истински и с двамата си
родители и не е отчел установеното от доказателствата по делото, че всяка от страните
разполага с нужния родителски капацитет; децата обичат и са еднакво емоционално
привързани към двамата си родители, а тази привързаност следва да бъде съхранена и
стимулирана, което, заедно с пола и възрастта на децата, изисква пълноценно участие на
баща им в живота им. Не съществуват обстоятелства застрашаващи здравословно,
физически или емоционално децата, които да налагат ограничаване на това участие. Следва
да се отбележи, че такова не е желано и от майката – последователна е изразената й по
делото позиция, че децата имат нужда от пълноценни контакти с баща им. Осезателното
присъствие и на двамата родители във всички аспекти от живота на децата в случая е в
техен най - добър интерес, което налага режимът на контакти с бащата да бъде разширен,
като му се предостави право да прекарва с децата си време всяка четна седмица от вторник
до неделя, като ги взема във вторник след приключване на учебните/ извънкласни занимания
от мястото, където се провеждат, или от дома на майката, когато децата не са на
училище/нямат извънкласни занимания и ги връща в неделя в дома на майката до 18,00 часа.
Този режим е съобразен с настоящата възраст на децата, ученическата им заетост, близкото
местоживеене на страните и професионалната им ангажираност, както и с необходимостта
всеки от родителите да прекарва с децата си време както в делнични, така и в почивни дни,
за която не държи сметка предложения от касатора режим / всяка седмица от четвъртък до
неделя/. Ефикасното му изпълнение изисква да не се пренебрегват инициираните от другия
родител извънучилищни занимания (спортни дейности, частни уроци, кръжоци и др.
подобни), като се оказва нужното съдействие за осъществяването им и се контролира
подготовката за тях; подобряване комуникацията между страните в тази връзка, както и
зачитане правото на контакт /по телефон, вайбър или подобен/ на всяка от тях с децата по
време, когато те са с другия родител.
В касационната жалба не се съдържат оплаквания срещу режима на лични отношения през
лятната ваканция, другите ученически ваканции, Великденските, Коледните и
Новогодишните празници, както и за личните празници на бащата и децата, а касационната
инстанция приема, че в тази част същият е съобразен с интереса на децата.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на
ІІІ ГО

                                                    РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. по описа на
Софийски градски съд в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е


                                            4
предоставено на основание чл. 127, ал.2 СК упражняването на родителските права по
отношение на децата В. К. М., ЕГН [ЕГН] и С. К. М., ЕГН [ЕГН] на майката Т. Т. Т., ЕГН
[ЕГН]; определено е местоживеенето на децата при нея и е осъден К. М. М., ЕГН [ЕГН] да
заплаща на малолетните В. К. М. и С. К. М. чрез тяхната майка и законен представител Т. Т.
Т. месечна издръжка в размер на по 300,00 лева, считано от 26.04.2021г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на
законово основание за изменението или прекратяването й.
ОТМЕНЯ решение № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. по описа на Софийски
градски съд в частта, с която, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд, е
определен основния режим на лични отношения между децата В. К. М., ЕГН [ЕГН] и С. К.
М., ЕГН [ЕГН] и техния баща К. М. М. с ЕГН [ЕГН], съгласно който бащата ще вижда и
взима децата всяка първа и трета седмица от месеца (всяка пълна календарна седмица от
месеца) от петък в 17:30 часа до 18:30 часа в неделя с преспиване, а всяка сряда от
седмицата, в която децата са на детска градина или училище, за периода от приключване на
занятия до 19:30 часа, като бащата взима децата от детска градина или училище и ги връща
в дома на майката до 19:30 часа същия ден. В случай, че денят е неучебен и децата не са на
училище или детска градина - във времето от 17:00 часа до 19:30 часа, като бащата се
задължава да взима и връща децата по тяхното местоживеене, освен ако не е уговорено
предварително друго предаване на децата между родителите, И ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ основен режим на лични отношения на децата В. К. М., ЕГН [ЕГН] и С. К. М.,
ЕГН [ЕГН] с техния баща К. М. М., ЕГН [ЕГН], както следва: бащата има право да взема
децата от учебното заведение / друго място, където децата провеждат занятия / дома на
майката всяка четна седмица (седмиците се броят от началото на съответната година) за
времето от вторник след приключване на учебните/други занятия, а когато няма такива - след
18ч. до неделя в 18ч., до който час ще връща децата в дома на майката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. по описа на
Софийски градски съд в частта относно режима на лични отношения на децата с баща им и
начина му на изпълнение в останалата част / извън основния режим/.
Решението не подлежи на обжалване.




                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________




                                             5