Допускане на нови доказателства при режим на лични отношения с баба и дядо

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 385
                           гр. София, 17.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в
следния състав:


                             Председател: Мария Иванова
                             Членове:     Даниела Стоянова
                                          Иво Дачев

при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Касационно гражданско дело №
20258002104377 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на М. Р. К., чрез адв. А., срещу
въззивно решение № 321/20.06.2025 г., постановено по гр. д. № 159/2025 г. на
Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение
№ 412 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 197/2024 г. на районен съд – К. в частта, с
която на основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични контакти на
Т. С. С. и А. Б. С. с малолетната им внучка Р. М. К..
Обжалването е допуснато с определение от 18.03.2026 г. на основание чл. 280,
ал. 1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Настъпва ли процесуална
преклузия за сочене на нови доказателства във въззивното производство по
дела, в които съдът се произнася по мерките относно упражняване на
родителските права, личните отношения и издръжката на ненавършили
пълнолетие деца? - поради твърдяно от касатора противоречие с цитираната
практика на ВКС по този въпрос.
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат
оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т.3 ГПК


                                      1
поради постановяването му в нарушение на съществени процесуални правила.
Претендира се отмяната му и връщане на делото за събиране на доказателства
за изясняване на фактическата обстановка по спора, вкл. относно графика на
учебния процес и на извънкласните занимания на детето, както и за
изслушването му.
Ответниците по касационната жалба Т. С. С. и А. Б. С. не ангажират
становище в срока за отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание не
се явяват и не се представляват.
По правния въпрос, по който е допуснато обжалването:
В задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията в дейността на
въззивната инстанция не се прилагат в хипотезата, при която осъществяването
на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни
субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи
служебното начало взема превес над диспозитивното и състезателното начало.
Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на
някоя от страните в процеса, каквито са например ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е
служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
съответните правнорелевантни факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.
Съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или да допусне
доказателствено искане, независимо, кога са направени, щом са от значение за
установяване на най-добрия интерес на детето. В случай, че
първоинстанционният съд не е изпълнил тези задължения, това процесуално
нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция, дори
и да липсва нарочно оплакване във въззивната жалба за това. В този смисъл е
и трайната и последователна практика на ВКС, израз на която са решение №
240 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 414/2019 г. на ВСКС, ІІІ г.о., решение № 58 от
16.04.2019 г. по гр. д. № 2931/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. и мн. др.
Цитираната съдебна практика се споделя напълно и от настоящия състав на
ВКС.
По същество на касационното производство:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която на основание
чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения на малолетна внучка
Р. с нейните баба и дядо - Т. и А. С., включващ всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 9.00 часа на съботния ден до 19.00 часа на
неделния, двадесет дни от лятната ваканция, първите пет дни от всяка
пролетна ваканция, както и три дни по К. всяка четна година и 30 и 31


                                      2
декември – всяка нечетна, въззивният съд е приел, интересът на детето
предполага то да контактува с всеки от близките си роднини без съществени
сътресения и рязко прекъсване на утвърдения стереотип. Посочил е, че
отчуждаването на бабата и дядото не е в интерес на детето, освен ако връзката
им не вреди на неговото развитие и възпитание. Поради това, според
въззивния съд ограничаването на личния контакт на бабата и дядото с тяхната
внучка би се наложило само при поставяне на подрастващата в риск или при
оказване на неблагоприятно влияние. Наред, че такива данни по делото
липсват, като решаващо съдът е посочил обстоятелството, че детето е
съжителствало с баба си и дядо си по майчина линия от прекратяването на
брака на родителите му през 2012 г. до 2023 г., когато заживяло при баща си,
след кончината на майка му.
С оглед отговора на поставения въпрос, въззивното решение се явява
неправилно, защото в отклонение от посочената съдебна практика съдът не
само не е пристъпил служебно към попълване на делото с доказателствен
материал относно твърдяната учебна и извънучебна ангажираност на детето,
предвид необходимостта му да посещава допълнителни уроци по математика
и български език и след седми клас в почивните дни, но и е отхвърлил
изричното доказателствено искане на бащата за допускане до разпит на
свидетел за установяване на тези обстоятелства, направено с въззивната жалба
и поддържано повторно в проведеното открито съдебно заседание.
Въззивният съд, освен това, не е възложил изготвянето на нови социални
доклади, а се е позовал на приетия пред районния съд, като същевременно е
отказал и да изслуша детето, въпреки наведените твърдения за промяна в
желанието му да контактува със своите баба и дядо в такъв интензитет,
какъвто е определила първата съдебна инстанция. По този начин съдът е
потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.
128, ал. 1 СК е определен относително разширен режим на лични отношения
на Т. и А. С. с тяхната малолетна внучка Р., без да изследва задълбочено дали
това е в най-добрия интерес на детето.
Така допуснатите съществени процесуални нарушения налагат обжалваното
въззивно решение, като неправилно, да бъде отменено на основание чл. 293,
ал.2 от ГПК. Тъй като допуснатите нарушения изискват извършването на
съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, съгласно чл. 293,
ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд.
При повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК
въззивната инстанция, придържайки се към цитираната по-горе съдебна
практика, следва да разпита поискания свидетел за изясняване на
обстоятелствата около извънкласната ангажираност на детето и нуждата от
уроци по посочените материи. Съдът следва също така да изиска нови

                                     3
социални доклади от ДСП - К. и ДСП - Д., както и да изслуша самото дете, с
оглед наведените твърдения за настъпили промени в неговото ежедневие,
потребности и желания за контакти с ответниците по касация в постановената
интензивност и продължителност. След като събере тези данни, с оглед
разширения обхват на правомощията си в производствата по определяне на
личните отношения по реда на чл. 128 СК, за пълното и всестранно
изясняване на фактическата обстановка въззивният съд при преценка може да
изслуша и вещо лице – психолог, който след като разговаря с детето, с
отглеждащия го родител и с ищците, може да даде предложения за мерки,
които да са от най-добър интерес за самото дете.
При този изход на делото и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските на
страните ще следва да се произнесе окръжният съд, съобразно неговия изход
при повторното му разглеждане.
    Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско
отделение,

                                РЕШИ:
    ОТМЕНЯ въззивно решение № 321/20.06.2025 г., постановено по гр.
дело № 159/2025 г. на Софийския окръжен съд и
    ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.

                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     4