Причиняване на смърт при работа с бетон помпа поради немарливост

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  № 137
                          гр. София, 12.03.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                           Председател: Блага Иванова
                           Членове:     Мая Цонева
                                        Даниел Луков

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора И. Бл. Симов
като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200119 по опИ. за 2026 година
      Касационното производство е образувано по жалба на защитника на
подсъдимия Д. Д. Н. срещу решение на Варненски апелативен съд № 145 от
5.12.2025 г, по ВНОХД № 113/25, с което е изменена присъда на Разградски
окръжен съд № 3 от 23.01.2025 г, по НОХД № 117/24, като жалбоподателят е
оправдан по обвинението за нарушение по т. 2.5.1, фиг. 13 от Наръчник за
експлоатация и поддръжка на автобетон-миксер и бетон помпа „Чифа МК
28.4“, раздел В „Безопасност“, т. 2 „Правила за безопасност“, а присъдата е
потвърдена в останалата й част.
      С присъдата на първата инстанция подсъдимият Д. Д. Н. е признат за
виновен в това, че на 3.08.2022 г в /населено място/, общ. И., обл. Р., при
условията на независимо съпричинителство с подсъдимия Г. И. А., е причинил
смъртта на С. Ф. Х. поради незнание и немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност, строително-
монтажни работи / СМР /: изливане на бетонни основи за ограда, като е
нарушил следните правила за безопасност: чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 за

                                     1
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, т.2.1 от Наръчник
за експлоатация и поддръжка на автобетон-миксер и бетон помпа „Чифа МК
28.4“ / Наръчника /, раздел В „Безопасност“, т. 2 „Правила за безопасност“,
„Общи предпазни мерки“, т. 2.5.1, фиг. 13 от Наръчника, т. 2.5.1 от Наръчника,
т. 2.5.4, фиг. 25 от Наръчника, т. 4.10.2, фиг. 42 от Наръчника, с оглед на което
и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване
от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.
     С жалбата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните
доводи: Не са обсъдени съществени противоречия в показанията на
свидетелите. Кредитирани са показанията на св. Х., без да се съобрази, че той
е брат на пострадалия. Не са обсъдени гласните доказателства, установяващи
местоположението на починалия при прекратяване работата на бетон
помпата. Не е съобразено казаното от подсъдимия Н., че той не е имал
видимост към работниците преди да падне стрелата върху пострадалия.
Материалният закон е приложен неправилно, тъй като се касае за „случайно
деяние“. Жалбоподателят не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
опасността от счупване на стрелата на бетон помпата, поради което деянието е
несъставомерно по чл. 123, ал. 1 НК. Деецът не е могъл да предвиди
поведението на пострадалия, а оттам, и не е могъл да предотврати
настъпването на съставомерните последици. Машината не е била в работен
режим, а жалбоподателят не е дал сигнал за започване на работа, за да може
пострадалият да заеме работното си място, извън „опасната зона“ на стрелата.
Не е взето предвид, че, докато е разреждал бетона, подсъдимият не е имал
възможност да наблюдава местоположението на работниците и дали те са
извън „опасната зона“. Допуснато е противоречие между приетата от
апелативния съд фактическа обстановка и изведените правни изводи, изразено
в следното: съдът е приел, че подсъдимият е имал знание относно безопасното
упражняване на правно регламентираната дейност, източник на повишена
опасност, а е счел, че е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1 НК,
едновременно поради „незнание“ и „немарливо изпълнение“ на тази дейност.
Наложеното наказание е явно несправедливо. При налагане на наказанието не
е отчетено като смекчаващо обстоятелство съпричиняването на вредните
последици, от страна на пострадалия.
       С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за

                                       2
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
     В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.
      Подсъдимият жалбоподател се присъединява към съображенията на
своя защитник.
     Частните обвинители и техните повереници не участват в касационното
производство.
       Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.


     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на своята компетентност, намери следното:


      Неоснователно се възразява срещу оценката на гласните доказателства,
изводими от показанията на св. Х. и св. М.. Тези свидетели са очевидци на
инцидента и са възприели обстоятелствата, при които е пострадал работника,
като казаното от тях е ясно, последователно и еднопосочно, което е дало
основание на съда да го кредитира и да го постави в основата на
доказателствените си изводи. Вярно е, че св. Х. е брат на пострадалия, но това
не дискредитира неговите твърдения, които напълно съвпадат с казаното от
другия очевидец / св. М. /, който не е заинтересован от изхода на делото и
добросъвестно е разказал какво се е случило. Неоснователно се сочи, че извън
вниманието на съда са останали противоречия в гласните доказателства,
каквито не са налице. В обясненията на подсъдимия Н. се съдържа
твърдението, че той не е имал видимост към работниците, когато стрелата се е
счупила, но съдът не е кредитирал това твърдение, тъй като е съобразил
заявеното от свидетелите очевидци, възприели местоположението на
подсъдимия към този момент, а именно: Установено е, че инцидентът е
настъпил във втората фаза на работния процес, когато подсъдимият Н. е
разредил бетона, разпънал е разпределителната стрела към изкопа, в който
момент е стоял с лице към работниците, ангажирани със строителната
дейност. По това време пострадалият е стоял в зоната под стрелата, като е
държал крайния маркуч, в очакване да започне процеса по изливане на бетона.
По делото е изяснено, че в нито един момент от работния процес,
жалбоподателят не е издал предписания към работниците във връзка с


                                      3
безопасното полагане на труд при използване на бетон помпата. Установено е,
че жалбоподателят е имал необходимата професионална квалификация за
работа с машината и е имал познание относно безопасното боравене с нея,
което е налагало осигуряване на правилна позиция на работниците извън
„опасната зова“ на стрелата, при разрешена позиция срещу стрелата или
встрани от нея.
      Основателно е възражението на защитата, че съдът е допуснал
процесуално нарушение, изразено в следното: Приел е, че подсъдимият е
преминал успешно обучение за работа с машината, тоест е имал знание
относно безопасното упражняване на правно регламентираната дейност,
източник на повишена опасност. В същото време е квалифицирал деянието по
чл. 123, ал. 1 НК, като е счел, че е налице „незнание“ и „немарливо
изпълнение“. Допуснатото нарушение не налага отмяна на решението и
връщане на делото за ново разглеждане, тъй като настоящата инстанция
разполага с правомощие да отстрани нарушението, като оправдае подсъдимия
за това да е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1 НК поради „незнание“.
     С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се
поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалвания съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а
искането в тази насока не може да бъде уважено.
     Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
      Правилно установените факти сочат на престъпление по чл. 123, ал. 1
НК, каквато е приетата от съда правна квалификация. Отговорността за
безопасното протичане на работния процес при работа с бетон помпа е на
оператора на машината, в случая, на подсъдимия Н.. Той е бил обучен да
работи с машината, което е включвало и запознаване с правилата за
техническа безопасност при работа с нея. Като оператор на бетон помпата
жалбоподателят е имал задължение да следи за правилното позициониране на
работниците през времетраенето на целия работен процес, който включва и
престоя на машината, когато е извършен процеса по разреждане на бетона.
Техническите правила за безопасност при работа с бетон помпа, залегнали в
Наръчника, с които жалбоподателят е бил запознат, са предвиждали забрана
човек да стои под стрелата, включително при престой на бетон помпата.


                                      4
Имало е правило за безопасно боравене с гумения накрайник, според което
лицето, което трябва да насочва накрайника, трябва да стои встрани от
стрелата, а не под нея. Пострадалият е стоял под стрелата, което е било в
разрез с правилата за безопасност, за които подсъдимият е следвало да следи
по време на работния процес. Вярно е, че деецът не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди счупване на стрелата, но, ако е изпълнил задължението си да
проследи местоположението на пострадалия, който е следвало да стои извън
обсега на „опасната зона“, престъпните последици не биха настъпили.
Деянието е извършено поради непредпазливост, под формата на небрежност,
тъй като деецът не е предвиждал настъпването на резултата, но е бил длъжен /
съобразно правилата за безопасност / и е могъл / съобразно своите знания за
безопасно боравене с машината и натрупания опит от дългогодишна работа с
бетон помпа /. Верен е извода на съда, че не е налице хипотезата на „случайно
деяние“, а се касае за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Съдебната практика е
изяснила, че „случайно деяние“ е налице, когато: 1/ деецът се е съобразил с
нормативните предписания на правно регламентираната дейност, източник на
повишена опасност, 2/ не е имало условия, при които той е бил поставен в
обективна невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати
престъпните последици / Решение на ВКС № 60225 от 12.01.2022 г, по н. д. №
935/21, 1 НО /. Жалбоподателят е игнорирал задълженията си да осигури
безопасно протичане на работния процес, като проследи местоположението на
работника, който е следвало да стои извън обсега на „опасната зона“ през
цялото време на работния процес, който е включвал и престоя на машината.
Следователно, деецът не се е съобразил с нормативните предписания на
правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност. В същото
време, той е разполагал с обективната възможност да изпълни задълженията
си, като предупреди работниците за мястото, което следва да заемат, при
протичане на работния процес, и в частност, като обезпечи престоя им извън
„опасната зона“ на стрелата.
      С оглед на изложеното, ВКС споделя становището на съда, че е налице
съставомерно деяние по чл. 123, ал. 1 НК, а доводът за неправилно
приложение на материалния закон, не може да бъде споделен.
     Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
      Основателно е възражението на защитата, че неправилно съдът е приел


                                      5
липса на съпричиняване на вредните последици от действията на пострадалия.
Установено е, че работникът не е бил запознат с правилата за безопасност при
работа с бетон помпа, но този факт би бил релевантен при преценката относно
негово евентуално виновно поведение. За да е налице съпричиняване, следва с
поведението си пострадалият обективно да е допринесъл за настъпване на
престъпния резултат. В настоящия случай, обстоятелството, че работникът се
е намирал в зоната под стрелата, е допринесло за настъпване на резултата,
тоест, съпричиняване от негова страна е налице. Следва да се има предвид
обаче, че причинният процес, довел до престъпните последици, е поставен от
действията на подсъдимия, в която хипотеза съпричиняването не би имало
съществено значение за строгостта на наказанието, поради което то не би
могло да доведе до неговото смекчаване. Съдът е направил комплексна
преценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и е определил
наказанието при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства,
изводим от ниската степен на обществена опасност на дееца. Наказанието е
към абсолютния минимум на санкцията по чл. 123, ал. 1 НК, а именно: една
година „лишаване от свобода“, отложено за изпитателен срок от три години,
който е минимален по чл. 66 НК. Искането за смекчаване на наказанието би
могло да бъде уважено при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, която, в случая,
не е налице. Това е така, защото липсват кумулативно предвидените
предпоставки на чл. 55 НК, а именно: От една страна, смекчаващите
обстоятелства не са „многобройни“ и нито едно от тях не се отличава с
„изключителност“. От друга страна, инкриминираното деяние се отличава със
завишена степен на обществена опасност, която произтича от наличието на
множество нарушени правила за безопасност в рамките на правната
квалификация по чл. 123, ал. 1 НК. При това положение, минималното,
предвидено в закона, наказание една година „лишаване от свобода“, не се
явява несъразмерно тежко на извършеното. С оглед на изложеното,
определеното наказание е съответно на обстоятелствата по чл. 54 НК и на
целите по чл. 36 НК, тоест, е справедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5
НПК, а соченият довод за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не
може да бъде споделен.
     По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и
следва да бъде частично уважена. Обжалваният съдебен акт следва да бъде
изменен, като жалбоподателят бъде оправдан относно извършване на

                                       6
престъплението по чл. 123, ал. 1 НК поради „незнание“, и да бъде оставен в
сила в останалата част.


      Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 НПК, ВКС, ІII
НО,

                                  РЕШИ:

     ИЗМЕНЯ решение на Варненски апелативен съд № 145 от 5.12.2025
г, по ВНОХД № 113/25, като ОПРАВДАВА подсъдимия Д. Д. Н. за
извършване на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК поради „незнание“.
      ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част.
      Решението не подлежи на обжалване.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                      1. _______________________

                                                      2. _______________________




                                       7