Практика · Върховен касационен съд · 28 Януари 2026
Разваляне на договор за гледане и издръжка при сливане на качествата ищец и ответник
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Дядо предявява иск за разваляне на договор за прехвърляне на идеални части от имот срещу задължение за гледане и издръжка срещу внуците си, но в хода на делото почива. Съдът установява, че ответницата е призната за наследник със запазена част, което води до частично сливане на качествата ищец и ответник и прекратяване на делото за съответната част. В останалата част договорът е развален поради пълно неизпълнение на задължението за осигуряване на постоянни грижи и издръжка.
Какво приема съдът
Когато ответник по иск за разваляне на договор придобие качеството на правоприемник на починалия ищец-наследодател, производството се прекратява за съответния дял поради сливане на качествата кредитор и длъжник. Неизпълнението на задължението за ежедневна грижа и издръжка, включително непревеждането на пари при обективна невъзможност за лично полагане на грижи, дава основание за разваляне на алеаторния договор.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
договор за издръжка и гледанеразваляне на договорправоприемствозапазена частсливане на качестватанеизпълнение
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. София, 28.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борис Илиев
Членове: Ерик Василев
Яна Вълдобрева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело №
20258002102356 по описа за 2025 година
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на В. С. А., чрез адв. М. М. от АК–Стара Загора и
касационна жалба на Н. С. А., чрез адв. И. М. от АК–Стара Загора, срещу решение №
293/24.10.2024 г. по в.гр.д.№ 614/2023г. на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение
№ 81/17.03.2025 г. по реда на чл.247 ГПК, постановени след връщане на делото за ново
разглеждане с решение по гр.д.№ 3800/2021 г. на ВКС, с които обезсилва частично решение
№ 808/13.07.2020 г. по гр.д.№ 5665/2019 г. на Районен съд Стара Загора, постановено по иск
за разваляне на договор за прехвърляне на 4/6 ид. части от недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А.,
до размер на 2/6 ид.части, а в останалата обжалвана част за другите 2/6 ид. части, решението
на първоинстанционния съд за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение на
основание чл.87, ал.3 ГПК е потвърдено.
Обжалването е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на въззивното
решение, поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК, с оглед направеното искане в молба от
06.02.2024 г. на ответника Н. С. А. за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК до
приключване на гр.д.№ 581/2024 г. на Районен съд Стара Загора, по предявения иск на
основание чл.30, ал.1 ЗН.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че допустимостта на предявения
1
иск се определя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск. Правният
интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която
съдът следи служебно, а липсата му води до порок при постановяване на решението. Така,
съгласно т.1 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ВКС, ОСГТК,
въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4
ГПК, е недопустимо.
При проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, настоящият състав на
ВКС констатира че с молба от 06.02.2024г. Н. С. А. е поискала спиране на производството по
чл.229, ал.1, т.4 ГПК, която въззивният съд е уважил. Производството е било възобновено
след представяне на решение № 474/28.05.2024 г. по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора,
влязло в сила на 12.06.2024г., с което е възстановена запазената част на Н. С. А. от
наследството на В. А. И. в размер на 1/6 ид.част. Обжалваното въззивно решение в този
смисъл не е постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
От доказателствата е видно, че с нотариален акт № 86/28.08.2012г. В. А. И. прехвърля на
внуците си Н. С. А. и В. С. А. притежаваните от него 4/6 ид.части от недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка. В хода на производството за разваляне на алеаторния
договор е починал В. А. И., а неговият внук В. А. се легитимира като универсален
правоприемник по завещание, с оглед на което съдът приема, че поради сливане на
качествата ищец и ответник, делото следва да бъде прекратено за 2/6 ид.части
/наследствената част на В. С. А./, а другите 2/6 ид.части на Н. С. А. са предмет на въззивно
обжалване.
С решение № 474/28.05.2024 г. по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора, на основание чл.30,
ал.1 ЗН, универсалното завещание в полза на В. С. А. е намалено до размер на 1/6 ид. част, с
която е възстановена запазената част на Н. С. А.. Наследството се открива със смъртта на В.
А. И., поради което обосновано въззивният съдът приема, че извън наследственото
имущество са прехвърлените 4/6 ид.части по договора за гледане и издръжка. В нарушение
на материалния закон, обаче, въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по чл.30,
ал.1 ЗН няма отношение към процесуалната легитимация по делото за разваляне на
алеаторния договор, което не е приключило. Решението по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара
Загора /влязло в сила на 12.06.2024г./ легитимира Н. С. А. като наследник със запазена част
от наследството на общия наследодател, т.е. правоприемник по смисъла на чл.227 ГПК е не
само наследника по завещание В. А., а и Н. С. А., на която е възстановена 1/6 ид. част от
наследството на В. А. И..
При тези данни, производството по делото следва да се прекрати поради сливане на
качествата ищец и ответник, вкл. по отношение на притежаваната 1/6 ид.част от
наследството /възстановена като запазена част на Н. А./. С оглед на обстоятелството, че
въззивният съд се е произнесъл по иск за разваляне на договора между В. А. И. и внуците му
Н. С. А. и В. С. А., без да зачете влязлото в сила решение на съда по чл.30, ал.1 ЗН,
въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството прекратено и по
отношение на 1/6 ид.част, която легитимира Н. С. А. като правоприемник по чл.227 ГПК.
2
Настоящият състав на Върховния касационен съд, с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК,
намира доводите по съществото на спора в касационната жалба на Н. С. А. за
неоснователни. Задължението на приобретателя по договор за гледане и издръжка трябва да
бъде изпълнявано лично или чрез трето лице, ако кредиторът приеме изпълнение от него.
Длъжникът по алеаторния договор изпълнява точно задълженията си, когато постоянно
осигурява издръжка и непрекъснато полага грижи за здравето и домакинството на
кредитора, от които той се нуждае, адекватни за неговите нужди. Кредиторът може да
откаже съдействие и не е длъжен да приеме частично изпълнение на задължението за
гледане и издръжка, но в този случай длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари,
за да се освободи от задължението, независимо дали има образувано производство за
трансформация на задължението за издръжка.
Правилно и в съответствие с материалния закон, в случая, въззивният съд е възприел
крайните изводи на първоинстанционният съд, че сключеният договор за гледане и
издръжка между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А. не е изпълняван, което за Н. А. e
било невъзможно, тъй като e пребивавала в чужбина, а В. А. е признал, че не е изпълнявал в
пълен обем. Следователно, приживе за прехвърлителя не са полагани дължимите грижи и
издръжка и е налице основание за разваляне на договора с нотариален акт № 86/28.08.2012г.
поради виновното му неизпълнение, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, в частта относно
прехвърлените от В. А. И. на Н. С. А. 1/6 ид. части /предмет на касационно обжалване след
настъпилото правоприемство по чл.227 ГПК/.
По делото са поискани разноски от двете страни, които с оглед изхода на спора следва да
останат в тежест на страните, както са направени от тях.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 293/24.10.2024 г. по в.гр.д.№ 614/2023г. на Окръжен съд Стара
Загора, поправено с решение № 81/17.03.2025 г. по реда на чл.247 ГПК в частта, в която е
уважен предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД относно прехвърлените от В. А. И. на Н. С. А. 1/18
ид.части от недвижимия имот и прекратява производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 293/24.10.2024 г. по в.гр.д.№ 614/2023г. на Окръжен съд Стара
Загора, поправено с решение № 81/17.03.2025 г. по реда на чл.247 ГПК в останалата
обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.