Оправдаване поради малозначителност при държане на антични монети

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 121
                           гр. София, 04.03.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Блага Иванова
                            Членове:     Мая Цонева
                                         Даниел Луков

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора И. Бл. Симов
като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200121 по описа за 2026 година
     Касационното производство е образувано по протест на Софийска
апелативна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Софийски
апелативен съд № 29 от 27.10.2025 г, по ВНОХД № 1015/25, насочен към
произнасянето по чл. 9, ал. 2 НК.
       С въззивната присъда е отменена присъда на Благоевградски окръжен
съд № 10 от 12.03.2025 г, по НОХД № 1073/23, в наказателноосъдителната й
част, както и в частта относно дължимите разноски, и вместо това
подсъдимият Г. А. А. е признат за невиновен в това, че на 4.06.2022 г в
/населено място/, е държал повече от три археологически обекта по чл. 146, ал.
1 от Закона за културното наследство / ЗКН /, представляващи движими
културни ценности по чл. 7, ал. 1 и 3 ЗКН, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред, а именно: общо 421 броя археологически
обекта, на обща стойност 1 646 лв, с оглед на което и на основание чл. 304
НПК и чл. 9, ал. 2 НК, е оправдан по чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 НК, като
присъдата е потвърдена в частта относно приложението на чл. 278, ал. 7 НК.

                                      1
      С присъдата на първата инстанция подсъдимият Г. А. А. е признат за
виновен в това, че на 4.06.2022 г в /населено място/ е държал повече от три
археологически обекта по чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство /
ЗКН /, представляващи движими културни ценности по чл. 7, ал. 1 и 3 ЗКН,
които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, а именно:
общо 421 броя археологически обекта, на обща стойност 1 646 лв, с оглед на
което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 и чл. 54 НК, е осъден на девет
месеца „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, и глоба от 5 000 лв, а, на
основание чл. 278, ал. 7 НК, предметът на престъплението е отнет в полза на
държавата. Със същата присъда, на подсъдимия са възложени сторените по
делото разноски, както и са му върнати 54 банкноти, с номинал 50 лв, на обща
стойност 2 700 лв.
       С протеста се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
НПК. Сочи се, че съдът незаконосъобразно е приложил чл. 9, ал. 2 НК относно
държането на 8 бр. монети, а именно: сребърни денари, Римско централно
сребърно монетосечене I-III век, с единична стойност 60 лв, на обща стойност
480 лв, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 НК. Изтъква
се, че по своята степен на обществена опасност, деянието не се отличава с
малозначителност или явна незначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Не е
съобразено и съдебното минало на подсъдимия, което е обременено.
     С протеста се прави искане да бъде отменена оправдателната присъда и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.


      В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа протеста
и пледира за неговото уважаване.
      Защитата счита, че протестът следва да бъде оставен без уважение.
        Подсъдимият не участва лично в производството пред настоящата
инстанция.


     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на своята компетентност, намери следното:
     Протестът е основателен.
     ВКС не споделя съображенията на въззивния съд, че е налице хипотезата

                                       2
на чл. 9, ал. 2 НК, поради следните съображения:
     В чл. 9, ал. 2 НК е предвидено, че деянието не е престъпно, когато макар
формално и да осъществява признаците на състав на престъпление, поради
своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
         Държането на археологически обект, който не е идентифициран и
регистриран по съответния ред, е съставомерно по чл. 278, ал. 6 НК. Законът е
предвидил по-тежко наказание за случаите, когато се държат повече от три
археологически обекта. В случая, деецът е държал общо 421 археологически
обекта, за 413 от които е установено, че липсва признак от обективната страна
на състава / задължението за идентификация и регистрация по установения
ред /, което е довело до оправдаване на подсъдимия по тази част на
обвинението поради несъставомерност на деянието. Стои въпросът за
степента на обществена опасност на деянието, с предмет 8 бр. археологически
обекти / старинни сребърни монети /. Следва да се съобрази, че се касае за
повече от три движими културни ценности, които са в добро състояние,
датират от римско време, и възлизат на обща стойност 480 лв. Тази стойност
само по себе си също не е незначителна, а преценена в контекста на държаните
още 413 обекта, насочва съм завишена степен на обществена опасност на
деянието. При това положение, ВКС счита, че степента на обществена
опасност на деянието, за което е приложен чл. 9, ал. 2 НК, не покрива
критерия „малозначителност“ или „явна незначителност“, а напротив, сочи на
типичната степен на обществена опасност, отчетена от законодателя при
очертаване състава на чл. 278, ал. 6 НК. От друга страна, обстоятелството, че
деецът е държал значително количество културни ценности, част от които са
осемте броя обекти, сочи на завишена степен на обществена опасност и на
дееца. Що се отнася до съдебното минало на подсъдимия, към момента на
деянието то е необременено, поради което същият се счита неосъждан.
Постановената спрямо него присъда на Окръжен съд, Благоевград, по НОХД
№ 851/21, е влязла в сила на 5.05.2023 г, тоест, след извършване на
инкриминираното деяние / 4.06.2022 г /.
        С оглед на изложеното, ВКС намери, че Софийският апелативен съд
незаконосъобразно е приложил чл. 9, ал. 2 НК, с което е допуснал нарушение
по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. За отстраняване на нарушението е необходимо да


                                     3
бъде отменена оправдателната присъда и делото да бъде върнато за ново
разглеждане на въззивната инстанция, в хода на което следва да бъде
пререшен въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. При новото разглеждане
на делото следва да се съобрази, че за останалата част от предмета на
престъплението, извън чл. 9, ал. 2 НК, важи правилото „reformatio in peius“,
тоест, в тази част на присъдата въпросът за правилното приложение на
материалния закон не подлежи на пререшаване.


      По тези съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и следва
да бъде уважен.


     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, ВКС, ІII НО,

                                РЕШИ:

      ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски апелативен съд №
29 от 27.10.2025 г, по ВНОХД № 1015/25.
       ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия
съд, от стадия на съдебното заседание.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     4