Увеличаване на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди след катастрофа

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 39
                          гр. София, 04.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Боян Балевски
                            Членове:     Васил Христакиев
                                         Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов
като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело
№ 20258002901410 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното :
      Производството е по чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. Р. М., чрез адв.Я. Д. от
САК, срещу решение № 251/07.03.2025г. по възз. гр.д.№ 2697/2024г. на
Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 3112/23.05.2024г.
по гр.д.№ 9529/2023г. на Софийски градски съд в обжалваната от ищцата част,
с която отхвърлен искът по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 45 000лв. до 80 000лв.
     Според ищцата определеното при приложение на разпоредбата на чл.52
ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер и
недостатъчно да компенсира всички неимуществени вреди. Релевира
оплакване, че анализът на подлежащите на преценка обстоятелства, според
изискванията на ППВС № 4/1968г., е непълен и изцяло формален, като макар
и да е възприел изложените факти, въззивният съд не е анализирал и не е
дооценил действителната тежест, интензитет и последиците от претърпените
травми и не е изложил правни доводи, които да свързват установените факти с

                                     1
решаващия оценъчен извод за размера на обезщетението, и е неясен методът,
въз основа на който е определено обезщетението. По изложените съображения
искането е за отмяна на въззивното решение и за присъждане на допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв., ведно със
законната лихва и разноски.
     С писмен отговор насрещната страна, ответникът ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, гр.София, чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“,
представлявано от адв.Т. Т., оспорва основателността на подадената
касационна жалба.
     С определение № 3092/07.4.11.2025г. обжалването е допуснато по
въпроса за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
      Производството е образувано и по частна жалба на Д. Р. М., чрез адв.Я.
Д. от САК, срещу решение № 251/07.03.2025г. по възз. гр.д.№ 2697/2024г. на
Софийски апелативен съд в частта му с характер на определение, с която е
оставена без уважение частната жалба на Д. Р. М. срещу определение №
11629/25.07.2024г. по гр.д.№ 9529/2023г. на Софийски градски съд за оставяне
без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските чрез допълнително редуциране на разноските
на ответника за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
      В откритото съдебно заседание ищцата, чрез адв. Л. Л. от САК,
поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, а ответникът, чрез адв.
Д. А. от САК, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. И двете
страни претендират за присъждане на направените разноски, съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК.
     Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по
делото, намира следното:
      Сезиран с въззивна жалба на ищцата срещу първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени искът по чл.432, ал.1 КЗ за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
45 000лв. до 80 000лв., и искът по чл.86 ЗЗД за законната лихва върху тази
сума, считано от 04.05.2023г. до окончателното изплащане, въззивният съд е
приел за установено въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и заключенията на САТЕ и СМЕ по
делото, настъпването на процесното ПТП на 10.02.2023г. при следния

                                     2
механизъм: Ищцата е била пътник на задната седалка в лек автомобил (такси),
който е престоявал на червен светофар в лентата за движение на „стоп
линията“ преди кръстовището, а зад него е бил спрял друг лек
автомобил(такси), когато срещу тях, в същата лента за движение с висока
скорост от 88км/ч, се е движил лек автомобил, управляван от застрахован
водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. Застрахованият водач не е реагирал нито със спиране, нито със
завиване надясно, за да се върне в своята пътна лента, при което е ударил с
предната си лява част лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, отхвърлил
го е назад с ротация в посока на часовниковите стрелки. Лекият автомобил, в
който е пътувала ищцата, е ударил спрелия зад него лек автомобил, с
остатъчната си скорост е продължил в посока към автомобила на
застрахования водач и е спрял частично в левия края на платното за движение
и на левия тротоар. Въз основа на заключението на САТЕ е установено, че
единствена причина за ПТП са субективните действия на застрахования водач,
който, движейки се с висока скорост от 88 км/ч при преминаване на
кръстовището на зелен за него светофар се е движил в лентата за насрещно
движение, с което се е поставил в положение да не може да се върне в своята
пътна лента, и е ударил челно лекия автомобил, в който е пътувала ищцата.
Въз основа на заключенията на САТЕ и СМЕ по делото въззивният състав е
установил, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени многофрагментно
счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на втори шиен прешлен,
разкъсно-контузна рана на лигавицата в долната част в областта на зъби 43, 42
41, 31 и 32 и повърхностна травма на главата. Установил е, че счупването на
костите на лявата подбедрица е наложило оперативна намеса чрез открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с пирон и винтове през
февруари 2023г., като се е наложила и втора оперативна интервенция през
януари 2024г. за отстраняване на металната остеосинтеза. Това травматично
увреждане е довело до трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за срок повече от 30 дни. За лечение на счупването на втори шиен
прешлен ищцата е носила шийна яка в продължение на 35 дни. Това
увреждане е довело до трайно затруднение в движенията на шията и главата
повече от 30 дни. По отношение на разкъсно контузна рана на лигавицата в
долната част в областта на зъби 43, 42, 41, 31 и 32 е проведено хирургично
лечение с обработка на раната и зашиване с резорбируеми конци. Това

                                     3
увреждане, както и повърхностната травма на главата, са довели до болки и
временно неопасно за живота разстройство на здравето. Цялостният период на
възстановяване на ищцата е продължил около 6 месеца, като през първите два
месеца болките са били с по- голям интензитет. Също така е установено, че
при прегледа на ищцата от вещото лице на 21.03.2024г. е установен ограничен
(20 градуса) обем на движенията при свиване на коляното, което означава, че
ищцата не може да кляка, като това може да се дължи и на скорошната
оперативна интервенция, поради което не може да се даде категорична
прогноза за бъдещето. Въз основа на показанията на св.К. М. – брат е
установено, че ищцата е била на болнично лечение в продължение на 10 дни, а
след изписването от болница се е нуждаела от чужда помощ, поради което е
живяла при приятелка, при изписването не е можела да ходи и е била в
инвалидна количка, тъй като не е можела да ползва патерици, а след един
месец е започнала да се придвижва с патерици, каквито е ползвала в
продължение на 3 месеца, изпитвала е неудобства от носенето на шийна яка,
едва 5 месеца след инцидента е започнала да движи главата си по-свободно, но
все още усеща болки при по-силно напрежение и при рязко действие, ползвала
е болнични и след това е започнала да работи от вкъщи, походката й все още
не е възстановена и куца, има белези от катастрофата на крака и по тялото,
изпитвала е страх да се вози в кола и е имала проблеми със съня, нуждаела се е
от емоционална и психологическа помощ и не е възстановена психически. По
отношение на част от получените травматични увреждания (уврежданията в
областта на устата и повърхностната травма на главата) и техния интензитет
въз основа на доказателствата по делото съставът на апелативния съд е приел,
че е налице причинно-следствена връзка със субективните действия на
ищцата, тъй като от заключението на СМЕ е установено, че ищцата нямаше да
получи тези увреждания, ако е носела обезопасителен колан. При определяне
на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е съобразил
възрастта на ищцата към момента на инцидента – 26 години; характера, броя и
вида на травматичните увреждания, две от които - средни телесни повреди,
причинили болезнено и затруднено придвижване, което и понастоящем не е
пълноценно; претърпените две оперативни интервенции и свързаните с тях
болки с висок интензитет непосредствено след провеждането им; общият
възстановителен период от шест месеца; нуждата от чужда помощ в
обслужването, съпроводена с естествени неудобства и негативни отражения в

                                      4
психиката; продължителната нетрудоспособност; променения ритъм и начин
на живот и негативните емоционални психически изменения, от чиито
последици ищцата не се е отърсила; стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи към момента на увреждането,
като нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените
лимити на отговорност на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите и практиката на
съдилищата в др. подобни случаи. Като краен резултат, въззивният състав е
споделил извода на първата инстанция относно справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв. Възприел е и изводите,
по релевираното от застрахователя възражение за принос на ищцата за
уврежданията в областта на устата и повърхностната травма на главата,
предвид на това, че е пътувала в лекия автомобил без обезопасителен колан,
както и за определяне на степента на принос -10%. При пълно съвпадане с
изводите на първата инстанция, е потвърдил решението, с което е отхвърлен
искът по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 45 000лв., ведно със законната лихва, считано от уведомяване на
застрахователя на 04.05.2023г.
     По въпроса, обусловил допускането на обжалване:
     По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
задължителната практика на ВС - ППВС № 4/1968г. и формираната трайна
практика на ВКС приема, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи
обстоятелства както относно специфичните за всяко дело, така и относно
следните общи критерии: характера и тежестта на уврежданията,
обстоятелствата, при които са настъпили, интензитета и продължителността
на болките и страданията, физическите и психическите последици от
уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически
условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за тях–
нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните
общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат
обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на
обстоятелствата, свързани с уврежданията, а е следва да бъдат преценени и
анализирани в тяхната съвкупност.

                                     5
     По същество и на въведените касационни основания:
      С оглед отговора на поставения въпрос настоящият състав намира, че
решението в обжалваната част е постановено в отклонение от практиката на
ВС и ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на
обжалваното решение са изтъкнати относимите критерии към определяне на
обезщетението за неимуществени вреди и са изброени релевантните за
приложението им факти и обстоятелства, но не е спазено изискването на
ППВС № 4/1968г. за задълбочен анализ и съобразяване тежестта на всеки от
критериите и отсъства комплексна оценка. Конкретно въззивният съд не е
дооценил, като обуславящо по-висок размер на обезщетението за
неимуществени вреди, това, че ищцата е претърпяла едновременно счупване
на костите на лявата подбедрица, и то многофрагментно, и счупване на втори
шиен прешлен, които са довели до трайно затруднение както в движенията на
левия долен крайник, така и на шията и главата, и то за сравнително
продължителен период от 30 дни. Неотчетено е и различното и същевременно
едновременно протичащо лечение на тези увреждания - оперативна намеса
чрез открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с пирон и
винтове и имобилизация с шийна яка, което допълнително е затруднило
ищцата във възстановителния период, тъй като е трябвало да спазва
ограниченията, наложени от всяко от тях. Недостатъчно е отчетено, че на
съвсем млада и социално активна възраст (26 години към момента на ПТП)
ищцата е претърпяла две оперативни интервенции, наложило се е да ползва
помощни средства и да носи шийна яка, изпитвала е неудобства от спазването
на болничен и постелен режим, нуждаела се е от чужда помощ, останали са
белези по тялото и са налице повече от 1 година след инцидента дефицити -
затруднена походка и невъзможност за свиване на колянната става в пълен
обем, като това несъмнено се е отразило негативно на психичното състояние,
а цялостният възстановителен период е продължителен - 6 месеца.
Съобразявайки комплексно посочените обстоятелства, които са утежняващи
значително здравния статус на ищцата, настоящият състав намира, че
справедливото, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение е в размер на 70 000лв.,
а не както неправилно е приел въззивният съд - 50 000лв., споделяйки извода
на първата инстанция. Този размер подлежи на редуциране с 10%, предвид
неоспорването с касационната жалба на извода по релевираното от ответника


                                     6
възражение за принос на ищцата за настъпване на травмите в областта на
устата и повърхностната травма на главата, тъй като не е била с поставен
обезопасителен колан.
     Поради изложеното, въззивното решение е частично неправилно. С
оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК
въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 45 000лв. до 63 000лв., и, тъй като не се налага
извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от
въззивната инстанция, следва да се постанови решение по същество, с което
да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 9 203.25 евро (18 000лв.), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 04.05.2023г.– датата на уведомяване на ответника за
настъпването на застрахователното събитие, до окончателното изплащане. В
останалата обжалвана и допусната до касационно обжалване част за
отхвърляне на исковете въззивният акт се оставя в сила.
     С оглед на този резултат ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВКС допълнителна ДТ върху допълнително присъдената сума от
18 000лв. за трите инстанции в общ размер 736.26 евро (1440лева).
      Отговорността за разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, следва да
се разпредели съобразно уважената, съответно - отхвърлената част от иска,
както следва:
      В първоинстанционното производство предмет на разглеждане е иск за
обезщетение за неимуществени вреди в предявен размер от 120 000лв., който,
с оглед крайния изход на спора - присъдено е допълнително обезщетение в
размер на 18 000лв., е уважен за сумата 63 000лв., поради което и при
приложение на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищцата има право на 52,50 % от
направените пред първата инстанция разноски, а ответникът – на 48,50 %.
     Въззивното производство е с предмет част от иска - за размера от над
45 000лв. до 80 000лв. или материалният интерес е 35 000лв. С оглед крайния
изход на спора и съобразно правилата по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за
въззивната инстанция ищцата има право на 51 % от направените разноски, а
ответникът- на 49 %.
     Такова е и съотношението на дължимите на страните разноски и в
касационната инстанция.

                                      7
     В случая страните спорят за размера на направените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и пред въззивната
инстанции.
     По релевираното от ищцата възражение на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за
размера на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция:
      С определение № 11629/25.07.2024г. по гр.д.№ 9529/2023г. на Софийски
градски съд е оставена без уважение молбата й, вх.№ 75708/03.07.2024г., за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските на
ответника за адвокатско възнаграждение на ответника, като, вместо
7835.56лв., да му бъдат присъдени разноски по съразмерност пред първата
инстанция в размер, не по-голям от 5000лв. Подадената от ищцата частна
жалба срещу определение № 11629/25.07.2024г. по гр.д.№ 9529/2023г. на
Софийски градски съд е оставена без уважение с решение № 251/07.03.2025г.
по възз.гр.д.№ 2697/2024г. на Софийски апелативен съд в частта му с характер
на определение, срещу което е постъпила частна касационна жалба на ищцата,
която е предмет на настоящото производство. За да постанови този резултат,
съставът на апелативния съд е приел, че обжалваният акт е законосъобразен,
тъй като по направеното от ищцата възражение за прекомерност на разноските
на ответника за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция са
съобразени видът и характерът на спора, размерът и броят на предявените
искове, проведените съдебни заседания и извършените по делото процесуални
действия и правилно е определена припадащата се по съразмерност част от
тях.
     Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По
поставения в приложеното изложение въпрос, касаещ критериите за
намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение по релевирано
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК , отсъства въведената допълнителна
предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Формираната по въпроса актуална
съдебна практика на касационния съд, след постановеното по преюдициално
запитване решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело
C- 438/22 (определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г., I т.о.,
определение № 931/21.03.2025г. по т.д. № 2282/2024г., I т.о. и др.), приема, че
по релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско


                                      8
възнаграждение, поради прекомерност, или по искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите
в Наредба № 1/09.07.2004г. размери, а те могат да служат само като ориентир
при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от съда, като от значение са следните критерии: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
фактическата и правна сложност на делото. Изложените от въззивния съд
мотиви не дават възможност да се направи извод за отклонение от съдебната
практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй катопри обсъждане на
релевираното възражение по чл.78, ал.5 ГПК са преценявани видът и
характерът на спора, размерът и броят на предявените искове, проведените
съдебни заседания и извършените по делото процесуални действия. Ето защо
не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта му с
характер на определение, с което е оставена без уважение молбата на ищцата
по чл.248 ГПК.
      По възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за размера на разноските
на ответника за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция:
      С определение по ч.т.д.№ 1409/2025г. на ВКС е оставена без уважение
частната жалба на ищцата срещу определение № 975/09.04.2025г. по възз.гр.д.
№ 2697/2024г. на Софийски апелативен съд, с което, по молбата на ответника
по чл.248 ГПК, е допълнено въззивното решение в частта за разноските, като
ищцата Д. М. е осъдена, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на ответника ЗАД
„ ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, изцяло направените разноски във
въззивното производство в размер на 6000лв. с ДДС.
     С оглед изложеното, за първоинстанционното производство ищцата има
право на разноски по съразмерност в размер на 393.75лв. вместо присъдените
от първата – 290.17лв., а ответникът - на 6198.30лв.лв. вместо присъдените
7835.56лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която са присъдени разноски на ответника за разликата над 6198.30лв. и на
ищцата следва да бъдат присъдени допълнително разноски пред първата
инстанция в размер на 52.96 евро (103.58лв.)
     За въззивното производство ищцата не е доказала извършването на
разноски, а ответникът има право на разноски по съразмерност в размер на


                                     9
2940лв., вместо присъдените 6000лв. Въззивното решение, допълнено в частта
за разноските с определение № 975/08.04.2025г., следва да се отмени в частта,
с която са присъдени разноски на ответника за разликата над 2940лв.
      За касационното производство на ищцата се присъждат разноски по
съразмерност в размер на 190.35 евро (372.30лв.), а на ответника – 1262.69
евро(2469.60лв.)
     Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

                                 РЕШИ:

     Отменя     частично решение № 251/07.03.2025г. по възз. гр.д.№
2697/2024г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено
решение № 3112/23.05.2024г. по гр.д.№ 9529/2023г. на Софийски градски съд в
обжалваната от Д. Р. М. част за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди за размера над 45000лв. до 63000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 04.05.2023г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която са присъдени на ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, гр.София, разноски за разликата над 2940лв., и вместо него постановява:
      Не допуска касационно обжалване на решение № 251/07.03.2025г. по
възз. гр.д.№ 2697/2024г. на Софийски апелативен съд в частта му с характер на
определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Д. Р. М.
срещу определение № 11629/25.07.2024г. по гр.д.№ 9529/2023г. на Софийски
градски съд.
     Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, да заплати на Д. Р. М.,
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9203.25 евро
(18000лв.), ведно със законната лихва, считано от 04.05.2023г. до
окончателното изплащане, както и допълнително разноски пред първата
инстанция в размер на 52.96 евро (103.58лв.) и разноски по съразмерност пред
касационната инстанция в размер на 190.35 евро(372.30лв.)
    Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на ВКС за ДТ сумата 736.26 евро.
      Осъжда Д. Р. М. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София,
разноски по съразмерност пред касационната инстанция в размер на 1262.69
евро (2469.60лв.)


                                     10
     Отменя решение № 3112/23.05.2024г. по гр.д.№ 9529/2023г. на Софийски
градски съд в частта, с която са присъдени разноски на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, гр.София за разликата над 6198.30лв.
     Оставя в сила решение № 251/07.03.2025г. по възз. гр.д.№ 2697/2024г. на
Софийски апелативен съд в останалата обжалвана и допусната до касационно
обжалване част.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     11