Осъждане на инспектор от пожарната за искане и приемане на подкуп

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 292
                           гр. София, 24.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Бисер Троянов
                             Членове:     Теодора Стамболова
                                          Весислава Иванова

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Божидар Г. Джамбазов
като разгледа докладваното от Бисер Троянов Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200286 по описа за 2026 година
      Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. М.
Т., чрез защитника му адв. Д., против решение № 6/ 28.01.2026 г. по в.н.о.х.д.
№ 258/2025 г. на Великотърновския апелативен съд, с касационни доводи за
нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения по
чл. 248, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Касаторът твърди, че въззивният съд е
извършил неправилен и едностранчив доказателствен анализ, а участието в
престъпление не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като няма
доказателства, разкриващи съпричастността му.
     В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ц. М. Т.
и защитникът му адв. Д. поддържат жалбата по изложените в нея
съображения.
     Представителят на Върховната прокуратура счита жалбата за
неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания.
      Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в постъпилата
касационна жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно
заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели,
намери следното:

                                      1
      С решение № 6 от 28.01.2026 г. по в.н.о.х.д. № 258/2025 г.
Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 28 от
17.06.2025 г. по н.о.х.д. № 580/2024 г. на Плевенския окръжен с която
подсъдимият Ц. М. Т. бил признат за виновен в това, че на 17.11.2020 г., в гр.
П. поискал дар от С. К. И. с думите „Ще почерпиш и ще си затворя очите.“ и
на 20.11.2020 г. приел дар от С. К. И. – парична сума на стойност 300 лева,
която не му се следва, в качеството му на длъжностно лице – инспектор в
„Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ при Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в гр. П., за да не
извърши действия по служба, съгласно чл. 21 от Наредба № 8121з-
882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държане противопожарен
контрол, издадена от министъра на вътрешните работи, поради което и на
основание чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания от 9
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен
срок от три години, на основание чл. 66 от НК, както и глоба в размер на 1 500
лева. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото, съдът се
разпоредил с веществените доказателства, а банкнотите – предмет на
престъпление, постановил да бъдат върнати на С. К. И..
     Първоинстанионното производтво е второ по ред, след отмяна на
оправдателна присъда № 26/18.09.2023 по н.о.х.д. № 385/2021 г. на
Плевенския окръжен съд с решение № 69/23.05.2024 г. по в.н.о.х.д. №
356/2023 г. на Великотърновския апелативен съд.
      Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима, подадена
е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на
касационна проверка.
     Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
      Не са допуснати претендираните от касатора нарушения на материалния
и на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
      Въззивният съд подложил на самостоятелен анализ доказателства по
делото и след като не е намерил процесуални нарушения при тяхното
събиране потвърдил описаната от първата инстанция фактическа обстановка
по случая. Доказателствените материали са обсъдени задълбочено,
съпоставени са едни на други и вярно са интерпретирани. Не са намерени
противоречия между различните източници, поради което престъпното
поведение на подсъдимия е разкрито по категоричен и несъмнен начин.
Усилията на апелативния съдебен състав са излезли извън предмета на
доказване, като без нужда са разгледани длъжностни правомощия на
подсъдимия освен важното обстоятелство, че поисканият и приет подкуп е да
не се извършат действия по служба – да не впише подсъдимия в заповедната


                                      2
книга по чл. 170, ал. 1 ЗУТ предписанието му за изграждане на
противопожарни елементи (негорими ленти) по фасадата на строящия се
обект, каквото правомощие има по чл. 21 от наредба № 8121з-882/25.11.2014
г. на МВР. Въпросът дали подсъдимият е могъл веднага да извърши
вписването в заповедната книга или се е нуждаел от допълнителни действия
по служба е правно ирелевантен, тъй като готовността да извърши
служебното действие е повод за искането и получаването на парите, стимул за
мотивиране към даване на подкуп. Законосъобразността на действията по
служба, извън престъпното поведение на подсъдимия, не е предмет на
разглеждане по делото. Затова и настоящият съдебен състав не се спира на
подробните съображения, изложени в касационната жалба, относно
служебните правомощия на подсъдимия, поредността на тяхното извършване
и времевият им момент. Всички възражения на подсъдимия и неговия
защитник са разгледани във въззивното решение и отхвърлени с убедителни и
верни мотиви. Не се налага тяхното повторение, след като едни и същи
възражения се подновяват в касационната жалба и отхвърлянето им е
основателно.
      Фактическите констатации на решаващия съд разкриват престъпното
поведение на подсъд. Т. да поиска от свид. С. И. материална облага на
17.11.2020 г. и реално да я приеме на 20.11.2020 г., след като полицейските
служители Цв. М., Т. Ц. и С. П. съдействали за белязване, описване на
паричните банкноти и ползване на специално разузнавателно средство.
Предметът на подкупа бил намерен в черна папка, с която подсъдимият
напуснал строителния обект и изпуснал на земята по време на задържането
му. Престъплението правилно е квалифицирано по чл. 301 от НК, а
специалната цел на прекия умисъл се разкрива от готовността на
длъжностното лице да не извърши действие по служба, с което изнудвал към
даване на подкуп. Не е налице провокация към подкуп, тъй като подсъдимият
сам поискал неследваща материална облага, а поведението му повтаряло
други негови действия в миналото, което дало основание за търсене на
съдействия от полицията.
    Поради липса на предявено от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 3
НПК настоящият съдебен състав не го обсъжда.
      Воден от изложените мотиви съдът прие касационната жалба на подсъд.
Ц. М. Т. за неоснователна, а обжалваното въззивно решение – като правилно и
законосъобразна, поради което подлежи на потвърждаване.
     Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

                                РЕШИ:

                                     3
     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/ 28.01.2026 г. по в.н.о.х.д. № 258/2025 г.,
по описа на Великотърновския апелативен съд.
     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    4