Правилно изключване на общи правила от ЗДвП при причинена смърт на пътя

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 250
                          гр. София, 01.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Румен Петров
                            Членове:     Светла Букова
                                         В. Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора К. Н.
като разгледа докладваното от Румен Петров Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200379 по описа за 2026 година
        Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл.от НПК.
        Образувано е по жалба на а. Б., в качеството му на повереник на
частните обвинители Г. Х., Ш. Т. и Ф. Х., против въззивно решение №
48/13.03.2026 г., постановено по внохд № 46/2026 г. по описа на Апелативен
съд - Пловдив.
        В жалбата формално са заявени и трите касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, като в тяхна подкрепа е посочено единствено, че
неправилно въззивният съд е оправдал В. В. да е извършил вменените му
нарушения по чл.5, ал.1, чл.25, ал.1 и чл.47 от ЗДвП. Според повереника
подсъдимият е имал реалната възможност да предвиди настъпването на
пътнотранспортното произшествие, както и да го предотврати, ако беше
изпълнил задълженията си и беше съобразил поведението си с правилата за
движение по пътищата, произтичащи от визираните по-горе разпоредби.
Отправена е претенция „обвиняемият“ В. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, да се увеличи наложеното му наказание
лишаване от свобода до средния предвиден в закона размер, както и
пропорционално да бъде увеличено наказанието по чл.343г от НК, като се
отмени решението и в частта за адвокатско възнаграждение, като същото се
присъди в пълния предявен размер от 1 500 евро., като се присъдят и
направените разноски пред настоящата инстанция.

                                     1
       В съдебно заседание частните обвинители Г. Р. Х., Ш. М. Т. и Ф. М. Х.
не се явяват, редовно призовани. Преупълномощеният за нуждите на
настоящото производство повереник адв. В. В. поддържа касационната жалба,
като моли да се обсъди в цялост събрания доказателствен материал, за да се
установи, че са нарушени точно тези разпоредби на ЗДвП, за които
подсъдимият е оправдан. Претендира присъждане в пълен размер на
направените разноски пред въззивния съд и пред настоящата инстанция.
       Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище,
че жалбата на частните обвинители е неоснователна и същата следва да бъде
оставена без уважение.
       Подсъдимият В. В. не се явява, редовно призован. Защитникът а. Д.
моли жалбата на частното обвинение да се остави без уважение, а атакуваното
решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила, като се
редуцира като прекомерно възнаграждението на повереника и за пред
настоящата инстанция.

       Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като
обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност,
съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

        Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК
срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт,
подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради
което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

        С присъда № 79/03.12.2025 г. по нохд № 2324/2025 г., постановена от
Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият В. М. В. с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 13.07.2025 г., в гр. Асеновград, при управление на МПС -
л.а. „*****“, модел „****“ е нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.5, ал.1, т.1, чл.25, ал.1, чл.37, ал.1 и чл.47 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Енвер Х. с ЕГН **********, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.„В” вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на
чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година лишаване от
свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпълнение с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК
подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените
доказателства, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски, които възлизат в размер на
3 435,52 лв., както и сумата от по 1 200 лв. в полза на всеки един от тримата
частни обвинители за направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение.



                                       2
       По жалба на повереника на частните обвинители е образувано внохд
№ 46/2026 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по
делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание
чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК е изменена първоинстанционната
присъда като подсъдимият е оправдан по обвинението за допуснати
нарушения на правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1, чл.25, ал.1 и чл.47 от
ЗДвП, а в останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимият е осъден да
заплати на всеки един от тримата частни обвинители по 200 евро,
представляващи направени във въззивното производство разноски за
процесуално представителство, като до пълния претендиран размер общо от
1 500 евро, искането е отхвърлено като неоснователно.

        С основание въззивният състав е прецизирал правната квалификация
на извършеното от подсъдимия, като е приложил закон за същото наказуемо
престъпление и е оправдал В. за неправилно инкриминираните му разпоредби
на чл.5, ал.1, т.1, чл.25, ал.1 и чл.47 от ЗДвП. Принципно, за да бъдат част от
състава на престъплението като норми, запълващи бланкета на чл.342, ал.1 от
НК, те обективно следва да способстват за неговото реализиране, като от
нарушаването им пряко и непосредствено да произтичат престъпните
последици. При приетата за установена причина за настъпване на процесното
пътно транспортно произшествие, а именно - предприетата от страна на
подсъдимия маневра завой на ляво и навлизането на управлявания от него л.а.
„*****“ в западното платно за движение в момент, когато това не е било
безопасно, без да пропусне насрещно движещият се с 91 км./ч. мотоциклет
„****“, управляван от загиналия Х., която скорост не му е позволила да
предотврати произшествието посредством безопасно екстремно спиране,
което би било възможно при скорост по-малка от 50,41 км./ч., т.е. близка да
максимално разрешената такава за населено място, правилно визираните
правила от ЗДвП са изключени от обективните признаци на престъплението. В
случая няма как да се игнорира, че настъпилата смърт на пострадалия е
резултат на значителното по степен съпричиняване от негова страна, тъй като
той сериозно е нарушил режима относно скоростта и сам се е поставил в
невъзможност да спре при възникване на опасността, въпреки че
своевременно е задействал спирачната система на мотоциклета. На тази
основа правилно въззивният съд е оправдал подсъдимия да е допуснал
нарушения на визираните правила за движение по пътищата, след като е
констатирал, че: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП представлява общовалидно правило за
поведение на участниците в движението, което не установява конкретно
задължение със самостоятелно съдържание, чието нарушение може да бъде
индивидуализирано в рамките на обвинението; чл.25, ал.1 от ЗДвП се явява
обща разпоредба спрямо специалното правило, залегнало в чл.37, ал.1 от
ЗДвП, съдържащ конкретната забрана, която е нарушена от подсъдимия; а
чл.47 от ЗДвП - урежда задължението на водача при приближаване на
кръстовище, а не извършването на конкретна маневра в самото кръстовище,
какъвто е настоящият случай. По изложените съображения касационният
състав приема, че постановеното оправдаване на подсъдимия по отношение на

                                      3
неправилно инкриминираните три разпоредби от ЗДвП не е може да бъде
преценено като нарушение на материалния закон.
        В жалбата не са изложени каквито и да било данни в подкрепа на
формално заявените касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК.
Отсъствието на дължимата конкретика, не само не държи сметка за
спецификата на касационното производство, но и предопределя изобщо
отсъствието на отговор на бланкетните оплаквания, тъй като касационната
инстанция не е длъжна да извършва служебна проверка на въззивното
решение и да предполага от какво би могъл да е останал недоволен касатора.
         По отношение на разноските, следва да се отбележи, че въззивният
съд е възприел за основателно направеното от страна на защитника
възражение за прекомерност на претенцията на частните обвинители за
заплащането на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение.
Тъй като участието на повереника в инициираното от него производство е
изчерпано единствено в изготвянето на кратка, по същество бланкетна жалба,
без явяването и участието му в единственото съдебно заседание, присъдената
сума от 600 евро е възприета като справедлива. Касационният състав намира
така присъдения размер за адекватен, не само като отчита значението на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, но и
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. за незадължителния
характер на посочения подзаконов нормативен акт, фактическата и правна
сложност на делото, изразяваща се в извършването по непредпазливост на
едно престъпление, чието първоинстанционно производство е проведено по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, което е
приключило също в едно съдебно заседание. Гореизложеното в пълна степен
касае и претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция с единствената разлика, че тримата частни
обвинители бяха представлявани от преупълномощен повереник, но както е
отразено в договора за правна помощ и съдействие - безплатно, на основание
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
         По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и
въззивното решение следва да се остави в сила, а тъй като няма как да бъде
изцяло преодоляно действието на разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители сумата
от по 200 евро разноски по производство на всеки един от тримата или общо
600 евро, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният
касационен съд, първо наказателно отделение

                                РЕШИ:


        ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 48/13.03.2026 г., постановено по
внохд № 46/2026 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
        ОСЪЖДА подсъдимия В. М. В. да заплати на Г. Х., Ш. Т. и Ф. Х.
сумата от по 200 /двеста/ евро на всеки един от тях.

                                    4
Решението не подлежи на обжалване.

                                Председател: _______________________

                                     Членове:

                                           1. _______________________

                                           2. _______________________




                           5