Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 02 Март 2026

Отказ за поправка на очевидна фактическа грешка при изчисляване на дялове

Решение №140/2026 · Върховен касационен съд · 02 Март 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Страна по дело за разваляне на договор за гледане и издръжка иска поправка на очевидна фактическа грешка в решение на ВКС, твърдейки, че производството е трябвало да се прекрати за по-голяма идеална част поради сливане на качествата ищец и ответник. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение. Той приема, че няма разминаване между мотивите и диспозитива, а изчислената част от 1/18 точно отразява възстановената запазена част от наследството.

Какво приема съдът

Очевидна фактическа грешка е налице само когато формираната действителна воля на съда е неточно отразена в диспозитива на акта, а не когато страната оспорва начина на формиране на тази воля или изчисляването на дяловете.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

очевидна фактическа грешкапоправка на решениедоговор за гледане и издръжкасливане на качестватазапазена част

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 140
                                гр. София, 02.03.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Борис Илиев
                                  Членове:     Ерик Василев
                                               Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело №
20258002102356 по описа за 2025 година

Производство по чл.247 ГПК.
С постановено по настоящето дело решение № 51/28.01.2026 г. на ВКС, ІV г.о. е обезсилено
решение № 293/24.10.2024 г. по в.гр.д.№ 614/ 2023г. на Окръжен съд Стара Загора,
поправено с решение № 81/17.03.2025 г. по реда на чл.247 ГПК в частта, в която е уважен
предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, относно прехвърлените от В. А. И. на Н. С. А. 1/18
ид.части от недвижимия имот и производството по делото е прекратено в тази част, а в
останалата обжалвана част въззивното решение е потвърдено.
С молба вх.№ 2075/02.02.2026г. на пълномощника на ответницата Н. А. е поискано да бъдат
отстранени очевидни фактически грешки в решение № 51/28.01.2026 г. на ВКС, ІV г.о., като
счита, че след като предмет на договора, чието разваляне се иска, са 4/6 идеални части от
апартамента, правото да се иска разваляне принадлежи на двама наследници с различни
квоти – 5/6 за В. С. А. и 1/6 за Н. С. А.. При наличието на такова правоприемство и щом
искът се води за 4/6 идеални части от процесния апартамент, В. С. А. бил ищец по
отношение на 5/9-ти идеални части (5/6 от 4/6), а Н. С. А. - по отношение на 1/9-та идеална
част (1/6 от 4/6). Затова делото следвало да се прекрати и по отношение на 1/9 идеална част,
до която се сливат качествата ищец и ответник за Н. С. А.. Крайният резултат следвало да е
обезсилване на въззивното решение до размера от 1/9 идеална част, а не до 1/18 идеална част
от имота, в който смисъл претендира да се поправи очевидна фактическа грешка в


                                             1
диспозитива на решението.
Ответната страна В. С. А. оспорва молбата, като твърди че по договора за издръжка и
гледане, чието разваляне е претендирано в производството, той и ответницата са придобили
по 2/6 идеални части от процесния недвижим имот. Като универсален правоприемник на
прехвърлителя по договора и за собствените му 2/6 идеални части от процесния недвижим
имот, той оставал собственик на тези идеални части след смъртта на прехвърлителя. Те не
били част от наследствената маса и наследницата по закон не можело да претендира
запазената и част да се разпростира и върху тях. Н. С. притежавала 2/6 идеални части от
недвижимия имот по силата на договора за издръжка и гледане и след смъртта на
прехвърлителя и възстановяване на запазената й част от наследството тя останала
собственик на 1/18 ид.ч. - 1/6 идеална част от собствените и 2/6 идеални части. Същото било
посочено в диспозитива на решението и искането за поправка поради очевидна грешка е
неоснователно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира молбата за
допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното:
Очевидна фактическа грешка в постановен съдебен акт има тогава, когато формираната
правораздавателна воля е неточно отразена в диспозитива му. При постановяване на
решението от 28.01.2026 г. такова неточно отразяване не е налице, тъй като диспозитивът за
частично обезсилване на въззивното решение и за потвърждаването му в останалата част
съответства на изложената в мотивите правораздавателна воля. Производството е било
образувано по иск на В. А. И. срещу внуците му Н. С. А. и В. С. А. за разваляне на
договора, с който им е прехвърлил притежаваните от него 4/6 ид.части от недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка. В хода на производството В. А. И. е починал, а
неговият внук В. А. се явява негов универсален правоприемник по завещание, което не е
оспорено. Затова в мотивите на решението от 28.01.2026 г. изрично е посочено, че поради
сливане на качествата ищец и ответник, делото следва да бъде прекратено за 2/6 ид.части
/наследствената част на В. С. А./. Независимо дали в качеството му на наследник по закон,
или по завещание, сливането на качествата кредитор и длъжник не би могло да бъде за по-
малко от 2/6 ид.ч. Предмет на разглеждане на спора по същество остават само другите 2/6
ид.части, които Н. С. А. е придобила по силата на договора. След като с решение № 474/
28.05.2024 г. по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора универсалното завещание в полза на
В. С. А. е намалено до размер на 1/6 ид. част и в този обем е възстановена запазената част на
Н. С. А., настъпва сливане на качествата кредитор и длъжник в нейно лице в обема, в който
е възстановена запазената част – 1/6 ид.ч. от 2/6 ид.ч. от недвижимия имот, за който
производството по същество е висящо. 1/6 от 2/6 е равно на 2/36 или 1/18 и само за 1/18 ид.ч.
от недвижимия имот Н. А. се явява и длъжник, и кредитор и поради това само в този обем
има основание производството да бъде прекратено, а въззивното решение – обезсилено.
Няма противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, поради което искането
за отстраняване на очевидна фактическа грешка е неоснователно.По изложените
съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
                                         Р Е Ш И:

                                             2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 2075/ 02.02.2026 г. на пълномощника на ответницата
Н. С. А., за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 51/28.01.2026 г. по
гр.д.№ 2356/2025 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о..
Решението не подлежи на обжалване.


                                                Председател: _______________________

                                                    Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          3


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.