Отмяна на съдебно решение при ненадлежно връчване и призоваване

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 346
                                 гр. София, 08.06.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Бонка Дечева
                                   Членове:     Ваня Атанасова
                                                Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20268002100150 по описа за 2026 година


        Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Подадена е молба от Д. Г. Д., чрез адв. В. С., за отмяна на влязло в сила решение № 4129 от
19. 11. 2024 г. по гр. д. № 15132/2023 г. по описа на РС – Варна, 7 състав, с което е допусната,
на основание чл. 34 ЗС, делба между Н. Х. С. и Д. Г. Д. на поземлен имот с идентификатор
***по КККР на [населено място] - при дялове 2/3 ид.ч. за Д. Д. и 1/3 ид.ч. за Н. С., на сграда
с идентификатор ***по КККР на [населено място] – при дялове 2/3 ид.ч. за Д. Д. и 1/3 ид. ч.
за Н. С., на сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] – при дялове 1/3 ид.ч.
за Д. Д. и 2/3 ид. ч. за Н. С. и сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] – при
дялове 1/3 ид.ч. за Д. Д. и 2/3 ид. ч. за Н. С..
Молителят Д. Г. Д. е поискал отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй
като не е бил уведомяван и призоваван за образуваното делбено производство и е бил лишен
от възможността да участва в същото. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 46,
ал. 1 ГПК, независимо от наличие на достъп на връчителя до пощенската кутия, същият не е
пуснал уведомлението по чл. 47 ГПК в пощенската кутия на адреса на молителя в България
и невярно е удостоверил, че такава липсва на адреса. Това довело до невъзможност
ответникът да узнае, чрез свои близки (дъщеря си, която посещавала адреса редовно) за
воденото производство Твърди, също, че от години живее и работи във Франция, където му е


                                               1
и настоящият адрес.
С писмен отговор, подаден от ответницата по молбата Н. Х. С., чрез адв. Б. Б., е изразено
становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:
Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 476 от 02. 02.
2026 г. по гр. д. № 150/2026 г. на ВКС, 1 г.о.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен
контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се
дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не
могат да се прилагат разширително.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от
възможност да участва в разглеждането на делото.
В случая, исковото производство е имало за предмет предявен от Н. Х. С. против Д. Г. Д. иск
за делба на описания по-горе наследствен имот – поземлен имот и сгради.
На ответника Д. Г. Д. са изпратени копия от исковата молба с приложенията и съобщение за
възможността да подаде отговор на исковата молба в едномесечен срок от получаването им
на постоянния адрес в Република България – [населено място], [улица]. Съобщението е
върнато в цялост, с отбелязване на призовкаря при РС – Варна Р. К., че на посочения адрес
къщата е необитаема и по сведение на И. И., пълнолетен, съсед, лицето и семейството му са
на работа в чужбина от години и не се знае кога ще се върнат в България. При тези данни
съдът, с разпореждане № 5821/09. 02. 2024 г., е разпоредил да се залепи уведомление на
посочения в исковата молба адрес на ответника, на основание чл. 47 ГПК. С разписка от 14.
02. 2024 г. призовкарят Р. К. е удостоверила, че уведомление е залепено на 14. 02. 2024 г. на
входната врата на къщата. Отбелязано е, също, че на адреса „няма пощенска кутия“. В 14
дневен срок съобщенията и книжата не са били потърсени.
В изпълнение на задължението си по чл. 47, ал. 3 ГПК съдът е извършил служебна справка
за постоянния и настоящ адрес на лицето, от която е установено, че от 12. 03. 2010 г.
настоящият адрес на Д. Г. Д. е във Франция. Съдът не е предоставил възможност на ищцата
да посочи известен адрес на ответника във Франция, евентуално – да декларира, че адресът
му във Франция е неизвестен. Приел е, че ответникът е редовно призован и с разпореждане
от 5. 03. 2024 г. е предоставил възможност на ищцата да внесе депозит за заплащане на
възнаграждение на особен представил, назначил е за особен представител на ответника
посочения от АК – Варна адвокат и е провел исковото производство с участието на особения
представител на ответника.
Ответницата по молбата за отмяна не оспорва твърдението на молителя, че на вратата на
къщата по вписания в регистъра постоянен адрес има достъпна пощенска кутия, както и че
удостоверяването на призовкаря в обратен смисъл не отговаря на истината. В подкрепа на
този факт са представени и снимки от 2012 г. и от 2022 г. от достъпна за граждани сателитна
карта на [населено място], от адрес [населено място], [улица].


                                             2
Като съобрази изложените по-горе факти, настоящият състав намира, че правото на
молителя – ответник по иска за делба да участва в делбеното производство лично или чрез
упълномощен процесуален представител е нарушено по следните съображения:
На първо място, от служебно извършената от съда, на основание Наредба № 14/18. 11. 2009
г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на
населението – НБД“Население“, справка е установено, че посоченият в исковата молба адрес
на ответника не съвпада с настоящия му адрес, който от 12. 03. 2010 г. е във Франция. При
тези данни съдът е следвало да предостави възможност на ищцата да посочи адрес за
призоваване на ответника във Франция, евентуално – да потвърди с декларация, че не й е
известен адресът му във Франция (на основание чл. 48 ГПК).
При наличие на известен адрес във Франция, призоваването му е следвало да се извърши на
настоящия адрес във Франция, по реда на Регламент/ЕО/ № 1393/2007 г. относно връчване в
държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела.
В случай, че ищцата декларира, че адресът на ответника във Франция й е неизвестен, то
призоваването следва да се извърши по реда на чл. 48 ГПК, чрез публикация в
неофициалния раздел на „Държавен вестник“. Когато посоченото като ответник физическо
лице е декларирало пред българската администрация настоящ адрес в чужбина, то всъщност
е декларирало, че местопребиваването му не е на територията на страната. В този случай
няма значение обстоятелството, че същото лице има постоянен адрес в страната, тъй като
такъв адрес то е административно задължено да посочи, съгласно чл. 90, ал. 1, вр. чл. 93, ал.
2 от ЗГР, и са налице основания за прилагане на чл. 48 ГПК (определение № 649/22.11.2010
г. по ч. гр. д. № 631/2010 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 85/4.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016 г.
на ВКС, 3 г.о., решение № 80/6.04.2016 г. по гр. д. № 6156/2015 г. на ВКС, 3 г.о. и др.).
В случай, че не процедира по посочения начин, съдът допуска съществено процесуално
нарушение, което е основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решението. В този
смисъл са решение № 149 от 12. 06. 2014 г. по гр. д. № 1859/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение
№ 306 от 4. 12. 2015 г. по гр. д. № 5240/2015 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 18 от 4.02.2020 г.
по гр. д. № 4328/2019 г. на ВКС, 3 г.о. и др.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 47, ал. 1 ГПК – уведомлението по чл.
47 ГПК не е пуснато в пощенската кутия на входната врата на къщата на постоянния адрес,
въпреки наличния достъп до същата. Разпоредбата на чл. 47 ГПК е процесуална норма,
обезпечаваща участието на ответника в процеса, и неспазването й поражда вероятност
решението да е неправилно.
Влязлото в сила решение по допускане на делбата следва да бъде отменено и делото върнато
на районния съд за ново разглеждане от друг състав, от етапа връчване на препис от
исковата молба с указания за възможността за отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Въпросът за отговорността за разноските в производството по отмяна следва да се реши с
решението по съществото на спора, съотв. с друг приключващ исковото производство
съдебен акт, по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР №
6/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 4.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско


                                              3
отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, решение № 4129 от 19. 11. 2024 г. по гр. д. №
15132/2023 г. по описа на РС – Варна, 7 състав, и ВРЪЩА делото на РС – Варна за ново
разглеждане от друг състав, от етап връчване на исковата молба с приложенията към нея, с
указания за възможността за отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                           4