ВКС потвърди присъда от десет години затвор за опит за убийство

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                    № 246
                            гр. София, 29.05.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести май през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                              Председател: Блага Иванова
                              Членове:     Калин Калпакчиев
                                           Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора Калин Софиянски
като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело
от общ характер № 20268002200360 по описа за 2026 година
       Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. А.
И., депозирана лично от него, и по жалба на същото лице, подадена чрез
защитник, срещу решение на Софийски апелативен съд № 358 от 10.11.2025 г,
по ВНОХД № 842/25, с което е изменена присъда на Софийски градски съд №
38 от 14.03.2025 г, по НОХД № 6945/24, в частта относно предварителното
задържане на подсъдимия, което да бъде приспаднато, на основание чл. 59, ал.
1, т. 1 и 2 НК, и в частта относно изписване имената на пострадалия, които да
се четат С. М. И., а присъдата е потвърдена в останалата й част.
      С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в
това, че на 13.03.2024 г в /населено място/, е направил опит умишлено да
умъртви С. М. И., като опитът е останал недовършен поради независещи от
дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58
а, ал. 1 НК, е осъден на десет години „лишаване от свобода“, при „строг“
режим, със зачитане на времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка
за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Със същата
присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на С. М. И.

                                       1
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 180 000 лв, заедно със
законните последици.
      С жалбите се релевират всички касационни основания, като се поставя
акцент на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочат се следните доводи:
Приетите факти не са довели до верни правни изводи, с което е допуснато
неправилно приложение на закона. Не е налице умисъл за причиняване на
смърт. При анализа на доказателствата е допуснато съществено процесуално
нарушение.    Налице     са    многобройни      смекчаващи     отговорността
обстоятелства, които не са взети предвид от съда при определяне на
наказанието. Не е съобразено, че подсъдимият се е намесил в боя, за да защити
своя син, както и това, че между двете ромски фамилии съществуват
дългогодишни влошени отношения. Не е оценено съдебното минало на
жалбоподателя, който е неосъждан, самопризнанието и оказаното съдействие
при провеждане на досъдебната фаза на процеса.
     С жалбите се прави искане за намаляване на наложеното наказание.
     В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.
      Подсъдимият жалбоподател моли да му бъде намалено наложеното
наказание.
     Частният обвинител и граждански ищец или негов представител не
участват в производството пред настоящата инстанция.
      Представителят на ВКП счита, че обжалвания съдебен акт следва да
бъде оставен в сила.
     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на своята компетентност, намери следното:
          Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2
НПК. Съдът е извел верния извод, че признанието на фактите по
обвинителния акт се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебната
фаза, откъдето следва, че съкратеното съдебно следствие е проведено
законосъобразно. При решаване изхода на делото съдът се позовава на
признатите факти и въз основа на тях извежда правните си изводи. За разлика
от съдебното следствие, в хода на което се събират доказателствата, от чиито
анализ зависи какви релевантни факти приема съдът, в хипотезата на чл. 372,


                                      2
ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, вече е направена преценка дали признанието на
фактите по обвинителния акт се подкрепя от доказателствата, събрани на
досъдебното производство. По настоящето дело, въззивният съд служебно е
проверил дали съкратеното съдебно следствие е проведено законосъобразно, и
след извеждане на верен положителен извод в тази насока, е пристъпил към
проверка на законосъобразността на изведените правни изводи. Сред
признатите факти фигурира такъв, че в масовото сбиване е участвал св. Д. И.,
син на подсъдимия, но липсва факт, че бащата се е намесил в негова защита.
Ето защо, недопустимо е да се иска от съда да се позовава на такъв факт и въз
основа на него да прави правни изводи. Описаните в обвинителния акт
фактически положения са дали основание на съда да ги квалифицира като
опит за убийство, от който е настъпила като последица и тежка телесна
повреда за пострадалия, а именно: загуба на крайник. Настоящата инстанция
споделят изложените правни изводи, които почиват на вярна интерпретация на
релевантните факти. Верен е извода на съда, че е налице умисъл за убийство,
което следва от начина на извършване на деянието, изразил се в нанасяне на
множество удари с нож, годен да причини смърт, по уязвими части от тялото
на пострадалия. Ето защо, ВКС намери, че по делото не е допуснато
съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата, както и
не е допуснато нарушение на материалния закон при квалифициране на
деянието, откъдето следва, че липсват нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2
НПК.
        ВКС намери, че не е налице и явна несправедливост на наложеното
наказание.          Съдът е индивидуализирал наказанието при баланс на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е отчел като смекчаващо
обстоятелство необремененото съдебно минало на подсъдимия, а като
отегчаващи такива: предварителното въоръжаване на подсъдимия с оръдие,
годно да причини смърт, ескалацията на упражненото от него насилие /
нанасяне на множество удари с ножа по тялото на пострадалия / и настъпилия
тежък резултат от деянието, изразяващ се в загуба на крайник. Признанието на
фактите по обвинителния акт е предпоставка за приложение на процедурата
по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, ал. 2 НПК, а, доколкото на досъдебното
производство липсва самопризнание, в случая, не е налице самопризнание,
което да бъде оценено като самостоятелно смекчаващо обстоятелство. Липсва
и съдействие на обвиняемия при провеждане на досъдебното производство,

                                     3
тъй като от материалите на делото е видно, че доказателствата са събрани
служебно от разследващия орган. При положение, че единственото
смекчаващо обстоятелство произтича от съдебното минало на подсъдимия, а
други такива не са налице, хипотезата на чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
не може да намери приложение. Обстоятелството, че между двете ромски
фамилии е имало влошени отношения, е част от признатите факти, но то не би
могло да се цени в полза на подсъдимия, тъй като няма отношение към кръга
на обстоятелствата по чл. 54 НК, а има значение за изясняване на причината за
възникналия конфликт.
      С оглед на изложеното, ВКС намери, че при определяне на наказанието,
съдът правилно е приел, че е налице ниска степен на обществена опасност на
дееца и висока степен на обществена опасност на деянието, при което е счел,
че наказанието следва да се определи към средния размер, предвиден в закона,
а именно: петнадесет години „лишаване от свобода“, редуцирано, по реда на
чл. 58 а, ал. 1 НК, до десет години. Така определеното наказание би могло да
изпълни успешно и целите по чл. 36 НК. Ето защо, ВКС намери, че не може да
бъде уважено искането за смекчаване на наказанието, тъй като това би довело
до отклонение от законовия критерий за справедливост, залегнал в чл. 348, ал.
5 НПК.
        По тези съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
      Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

                                   РЕШИ:

      ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 358 от
10.11.2025 г, по ВНОХД № 842/25.
      Решението не подлежи на обжалване.


                                             Председател: _______________________

                                                 Членове:

                                                        1. _______________________

                                                        2. _______________________



                                        4