Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди след катастрофа

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 176
                           гр. София, 14.07.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Вероника Николова
                             Членове:     Мадлена Желева
                                          Мирослава Кацарска

като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско
дело № 20258002902546 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
      С определение № 740/16.03.2026г. по к.т.д. №2546/2025г. на ВКС, 1 т.о. е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 723/29.05.2025г.,
постановено по в.гр.д. № 662/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е
потвърдено решение № 3/08.01.2025 г. по т.д. № 60/2022 г. на Окръжен съд -
Кюстендил, в частта му, с която предявеният от Д. Б. С. против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД иск с
правно основание 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди при пътно - транспортно произшествие, настъпило на
04.07.2022 г., е отхвърлен над разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния
претендиран размер от 140 000 лв.
      Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че въззивният
съд е определил занижено по размер обезщетение за претърпените в резултат
на ПТП неимуществени вреди от ищеца, като не е съобразил заключенията на
изслушаните експертизи и показанията на свидетелите. Изтъква, че
оздравителният процес е бил съпроводен от три тежки оперативни
интервенции в период от над година и един месец след инцидента, като че и
към момента не е напълно възстановен и изпитва болки. Счита, че не е
отчетено установеното от съдебно - психологичната експертиза състояние на

                                      1
травматичен стрес, както и че присъденото обезщетение не е съобразено със
социално - икономическите условия към момента на увреждането. По
подробно изложените доводи касаторът претендира отмяна на решението в
обжалваната му част и уважаване на иска му в пълния предявен размер. В
проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа жалбата си чрез
процесуалния си представител – адв. В., като пледира присъждане на
допълнително обезщетение. Заявява изрично, че не претендира разноски.
      Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, я оспорва чрез процесуалния си
пълномощник – юриск. А. С., по съображения, подробно изложени в писмен
отговор от 19.09.2025г. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание
не изпраща представител.
      Третото лице – помагач Л. К. Х. не е подал отговор на касационната
жалба и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.
      Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като
прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно
правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
      За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с
оглед наличието на одобрено споразумение по НОХД № 20231520200401 по
описа на PC - Кюстендил, е установен безспорно механизмът на настъпване на
процесното ПТП на 04.07.2022г., а именно: в гр. Кюстендил, на ул. „Цар
Освободител“, при кръстовището с ул. „Овощарска“, управлявайки
мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ 650“, с peг. № КН 7337 А и
нарушавайки правилата за движение – чл.5, ал. 1, т. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека тип „Зебра“, третото лице -
помагач Л. К. Х. е реализирал ПТП, при което по непредпазлИ.ст е причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице, като не пропуснал движещата
се по пешеходната пътека Зоя Славчова Симеонова и я блъснал, а вследствие
на удара мотоциклетът продължил движението си по тротоара и блъснал и
движещия се по него пешеходец – касатора Д. Б. С..
      Въззивният съд е приел, че съгласно медицинската документация и
експертиза от удара пострадалият е получил телесно увреждане, изразяващо
се в счупване на дисталната част на тибията на левия долен крайник, закрито
/счупване на лявата подбедрица - двете кости под коляното, причинило оток,
деформация /изкривяване/, силни болки и невъзможност за стъпване на левия
долен крайник. САС е изтъкнал, че на 08.07.2022г. на ищеца е била извършена
операция, при която е направено открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация. Въззивният съд е отчел, че Д. С. е опериран повторно на
05.09.2022г. в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света
Анна“ АД - гр. София. САС е изложил, че съгласно обясненията на вещото
лице, при пострадалия не се е получило срастване между двете кости, което е
наложило допълнителна трета операция през месец август 2023г., при която е
бил изваден поставеният при предходната операция остеосинтезен материал и
е бил заменен с нов. САС е изложил, че според експерта, независимо от
използваните модерни материали, не се е получило пълно срастване и е


                                        2
възможно наличното хронично заболяване /диабет/ на ищеца да е довело до
по - продължително лечение и забавяне на възстановяването на фрактурата.
Кредитирайки заключението на вещото лице ендокринолог, САС е приел, че
ищецът страда от захарен диабет, тип 2 - диабетна полиневропатия, както и от
диабетна ангиопатия на долни крайници, което заболяване е с дългогодишна
давност - от 2009 г. и хронични усложнения от преди процесния инцидент, но
е налице добър контрол на гликемичните нива до ПТП, няма допълнително
появили се усложнения на диабета. Според заключението на експертизата
повишаването на кръвната захар след инцидента е в резултат на силния стрес,
а завишаването на дозата инсулин във възстановителния период се обяснява с
намалената двигателна активност. От заключението на съдебно -
психологичната експертиза, въззивният съд е направил извод, че при ищеца е
имало реакция на силен стрес, продължително разстройство в адаптацията,
промяна в жизнения стил в личен и социално значим план, което състояние е
продължило 8 - 9 месеца и се е характеризирало с повишено безпокойство и
тревожност, нарушения в съня и др. От свидетелските показания на съпругата
на ищеца и на негов приятел – св. Десподов, апелативният съд е приел, че
ищецът е изпитвал силни болки, не е могъл да се придвижва и обслужва сам
първите 3 - 4 месеца след ПТП, ползвал е инвалидна количка, впоследствие
патерици.
      Въззивният съд е направил извод, че определеното от
първоинстанционния обезщетение в размер на 50 000 лв. отговаря на
критериите за справедлИ.ст. Посочил е, че полученото от процесния инцидент
телесно увреждане на въззивника е едно единствено, проведеното му
оперативно лечение - трикратно, но второто и третото са били за отстраняване
и подмяна на поставената първоначално остеосинтеза. Изтъкнал е, че за
период от около три месеца ищецът е бил зависим, но не в пълен обем от
чужда помощ в бита си. Отчел е по-продължителния период на
възстановяване, в сравнение с обичайния за този вид травма, но е приел, че
горното е в причинна връзка с предходно заболяване на ищеца, несвързано с
инцидента, както и че няма трайно и невъзвратимо увреждане на засегнатия
крайник и изпълняваните от него двигателни функции. САС е изложил, че
получените от ищеца реакции вследствие на пътния инцидент не
представляват психотонично разстройство, както и че за преодоляването им
той не е потърсил специализирана психиатрична/психологическа помощ, не
му е назначавана, нито провеждана терапия, което сочело на временния им
характер. Въззивният съд е посочил, че съобразява практиката по сходни
казуси, както и че определеният конкретен размер на обезщетение е съответен
и на обществено - икономическите условия към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – месец май 2022 г., както и на
инфлационните процеси. С така изложените мотиви е потвърдил
първоинстанционното решение.
      С определение № 740/16.03.2026г. по к.т.д. № 2546/2025г. на ВКС, 1 т.о.
е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „За приложението
на критерия за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на

                                     3
обезщетението за неимуществени вреди“.
      По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до
касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД
принцип за справедлИ.ст при определяне на размера на дължимото
обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в
хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които
съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата разрешения,
дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС,
намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, между които са решение № 93 от
23.06.2011г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от
28.12.2011г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и много други. Съгласно
горните актове понятието „справедлИ.ст” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е предпоставено от преценката на редица обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. От
значение за оценката на претърпените неимуществени вреди от причинени
телесни увреждания на пострадалото лице са: характерът и тежестта на
увреждането; начинът и обстоятелствата, при които е извършено;
интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални
болки и страдания; прогнозите за отзвучаването им; физическите и
психическите последици от уврежданията; възрастта на пострадалия и
социално – икономическите условия в страната към момента на деликта,
ориентир за които са установените лимити на отговорност на застрахователя
към този момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор
факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да
бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. При преценка на размера
на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и
страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия
във времето, тъй като продължаващите болки и страдания не са ново
правопораждащо основание. Възприето е и разрешението, че при определяне
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и
обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, както и промените, намиращи отражение в нарастващите нива
на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по
т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д.
№3319/2015г. на ВКС, II т.о. и други/. Настоящият съдебен състав споделя
изцяло горепосочената практика.
      По същество на касационната жалба:
      Касационната жалба е частично основателна. Налице е въведеното
касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК с оглед възприетото
разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. В
допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е
постановено в отклонение от практиката на ВКС. Апелативният съд не е
съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно
съществуващи и установени по делото съобразно ангажираните доказателства

                                    4
обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда
относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с
критерия за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД.
      В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е посочил
събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, не е оценил в достатъчна степен комплексния характер на
уврежданията, който е довел до засилване на техния травмиращ ефект. Не е
отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието
травматични увреждания, претърпените три оперативни интервенции, не са
съобразени в достатъчна степен периодът, през който ищецът е търпял болки и
страдания, както и настъпилата негативна промяна в бита и личния жИ.т на
пострадалия за продължителен период от време и остатъчните негативни
последици. Решаващият въззивен съд не е оценил в пълна степен не само
характера на получените травматични увреждания и продължителността на
възстановителния период, но и причинените от уврежданията негативни
психични изживявания. Макар да е посочил в съответствие с установеното от
вещото лице, че ищецът е претърпял три операции, свързани с непълното
срастване на двете кости, като медицинският експерт не е дал категорично
заключение относно конкретните причини, довели до този резултат и до
пролонгирания възстановителен процес, апелативният съд е заключил, че
усложненията се дължат само на наличието на предхождащо заболяване на
пострадалия - диабет тип 2. Наред с горното въззивният съд, макар да е
изтъкнал, че съобразява всички обстоятелства, включително и социално -
икономическите условия в страната, в действителност е определил
обезщетението в размер от 50 000лв., който не съответства на икономическата
конюнктура към момента на деликта – 04.07.2022г., на тежестта на
уврежданията и дългия, неприключил окончателно, възстановителен процес
при ищеца.
      С оглед горното въззивният съд е постановил едно частично неправилно
решение, което следва да бъде отменено. Не се налага повтарянето или
извършването на нови процесуални действия, поради което съгласно чл. 293,
ал. 2 ГПК, съдът следва да реши спора по същество.
      При преценка на всички общи и специфични обстоятелства, относими
към критериите по чл. 52 ЗЗД относно обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се съобрази възрастта на пострадалия – 51 години към датата
на ПТП, претърпените увреждания, продължителността на възстановителния
процес, остатъчните увреждания и психическите му травми. В резултат на
процесното произшествие ищецът е получил счупване на дисталната част на
тибията на левия долен крайник, закрито счупване на лявата подбедрица -
двете кости под коляното, причинило оток, деформация /изкривяване/, силни
болки и невъзможност за стъпване на левия долен крайник. Първоначално е
бил гипсиран в болницата в Кюстендил, но впоследствие е опериран в
болница в София, където е извършено открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация, с поставен UTN 345 мм. и перкутанно застопоряващи
винтове. За планова екстракция на остеосинтезното средство Д. С. е постъпил
повторно на 05.09.2022г. в Клиниката по ортопедия и травматология към

                                     5
УМБАЛ „Света Анна“ АД - гр. София, но е установено, че не се е получило
срастване между двете кости, което е наложило допълнителна трета операция
през месец август 2023г. При нея е бил изваден поставеният остеосинтезния
материал и е бил заменен с друг. Следователно въпреки претърпените три
операции, повече от година и половина след инцидента не е постигнат
желаният оздравителен ефект, остеосинтезният материал е бил подменен, но
не и отстранен. Според настоящия съдебен състав не е установена надлежно
връзката между продължителния възстановителен период, който е над
обичайния за такъв тип фрактури, с предхождащо общо заболяване на ищеца
/диабет/, тъй като липсва такова категорично заключение на вещото лице. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице Л. е заявил, че срастването
е физиологичен процес и е индивидуално, като протича при всеки по различен
начин, при едни пациенти се получава по-ранно срастване, при други - по-
късно, а при други не се получава срастване, както е станало и при ищеца,
което е особеност на организма. Експертът ендокринолог доктор Р. при
изслушването на заключението й в съдебно заседание на 18.09.2024г. е
заявила, че действително има усложнения при ищеца и зарастването на костта
е било забавено, но е категорична, че това не е във връзка със захарния диабет,
тъй като повишените стойности към момента на травмата нямат отношение
към зарастването, а във възстановителния период ищецът е имал относително
нормални и приемливи граници на кръвната захар. Независимо от причините,
обективен факт е, че болките и страданията на ищеца са продължили много
дълго време, били са с интензивен характер през първите няколко месеца,
когато е бил зависим от чужда помощ, не е могъл да се придвижва
самостоятелно и без помощни средства, а предвид това, че остеосинтензният
материал все още не е окончателно изваден, предстои и последваща, четвърта
по ред операция, която безспорно ще е допълнително травмираща. Установено
е по делото от събраните гласни доказателства /свидетелските показания/ и
подкрепящите ги медицински заключения, че ищецът е ползвал инвалидна
количка за 3 - 4 месеца, а впоследствие патерици за седем-осем месеца, бил е
зависим от чужда помощ в началото на възстановителния процес, променил се
е психически от преживения стрес. Според свидетелските показания е
настъпила промяна в емоционалното му състояние, станал затворен, не искал
да излиза и общува, боял се от шум от мотори, вече не можел да помага в
общия семеен бизнес. От заключението на съдебно- психологичната
експертиза, са установени при ищеца описаните психични промени, като и
към момента на прегледа все още са налице епизодични проблеми, свързани с
посттравматичното стресово разстройство, последвало острия стрес след
ПТП. Социалният жИ.т на ищеца е ограничен и променен за дълъг период от
време след настъпване на събитието. При пострадалия е налице и остатъчен
двигателен дефицит, както сочи при изслушването си в съдебно заседание
вещото лице, а именно: промяна в походката, без изгледи за скорошно пълно
възстановяване, а с експертно решение на ТЕЛК № 0003 от з.№
002/14.01.2023г. му е призната 72 % трайно намалена работоспособност с
водеща диагноза: счупване на част на подбедрицата. При отчитане на всички
обстоятелства, установени по делото и с оглед липсата на категорично


                                      6
заключение на вещото лице, обвързващо продължителния възстановителен
процес при ищеца с придружаващото му заболяване /диабет тип 2/, и при
съобразяване на социално - икономическите условия в страната към момента
на ПТП, настоящият съдебен състав намира, че справедлИ.то обезщетение по
чл. 52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се
определи в размер на сумата от 80 000 лв. За разликата до търсения размер от
140 000 лв. претенцията се явява неоснователна с оглед установените травми
при ищеца, както и при съобразяване на икономическата конюнктура към
момента на увреждането.
      Предвид горните съображения съдът намира, че въззивното решение
следва да бъде отменено в частта, с която след потвърждаване на
първоинстанционното решение, предявеният от Д. С. иск за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от
50 000 лв. до размер от 80 000 лв., т.е. на ищеца следва да се присъди
допълнително обезщетение в размер на 15 338,76 евро / с левова
равностойност 30 000 лв./, а следва да бъде оставено в сила в останалата
обжалваната част, с която искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до
пълния предявен размер.
      С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател Д. С. биха се
следвали частично направените в настоящото производство разноски, но
процесуалният му представител е заявил изрично, че не претендира такива.
      С оглед резултата по делото въззивният акт и потвърденото с него
първоинстанционно решение следва да бъдат отменени и в частта относно
разноските за първоинстанционното и въззивното производство съответно на
изхода на спора, съобразно уважения размер на исковата претенция от ВКС.
Обжалваемият интерес е 90 000лв., с оглед уважената претенция и присъдени
допълнително 30 000 лв., следва присъдените на ответника разноски да се
намалят с 1/3, което за първата инстанция води до отмяна на присъждането на
сумата 177,48 лв. като част от общо присъдените разноски в размер на 532,44
лв., а за втората инстанция – за сумата от 33,33 лв. – част от присъдените
100лв. Следва да се съобрази, че пред въззивния съд упълномощеният
процесуален представител на ищеца също е заявил изрично, че не претендира
разноски, поради което не му се следват и с оглед произнасянето на ВКС.
Първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗАдв. на адв. Р. М. в размер от 5 304 лв., като не е провеждано производство
по чл. 248 ГПК и с оглед присъждането на допълнително обезщетение се
следва присъждане съобразно изхода на спора и на допълнително
възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 627,13 евро / 3182,40 лв./.
       На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част
от исковата претенция, възлизаща на сумата от 1227,10 евро / с левова
равностойност 2 400 лв./, тъй като следва да се присъди и допълнителна
държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство.
      Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд,
Търговска колегия, Първо търговско отделение


                                     7
                                  РЕШИ:
      ОТМЕНЯ въззивното решение № 723/29.05.2025г., постановено по
в.гр.д. № 662/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е
потвърдено решение № 3/08.01.2025 г. по т.д. № 60/2022 г. на ОС Кюстендил,
в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Б. С. срещу „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД за обезщетение за
неимуществени вреди при ПТП от 04.07.2022г., за разликата над присъдените
50 000 лв. до сумата от 80 000 лв., както и в частта, с която са присъдени
разноски на ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:
ЖИ.т и Здраве“ АД за първоинстанционното производство за сумата от 177,48
лв. /част от общо присъдените 532,44 лв./ и за въззивното производство за
сумата от 33,33 лв. / част от присъдените 100лв./, като вместо това
постановява:
      ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес – гр.
Кюстендил, ул. „Свети Иван Рилски“ №2, ет.2, ап.2, на основание чл. 432, ал.1
КЗ допълнително сумата от 15 338,76 евро / с левова равностойност 30 000
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при
ПТП от 04.07.2022г., ведно със законната лихва от 03.08.2022г. до
окончателното й изплащане.
      ОСТАВЯ        В   СИЛА в ъ з з и в н о т о решение № 723/29.05.2025г.,
постановено по в.гр.д. № 662/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му,
с която е потвърдено решение № 3/08.01.2025 г. по т.д. № 60/2022 г. на ОС
Кюстендил, в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Б. С. срещу
„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди при ПТП от 04.07.2022г., за разликата
над присъдените 80 000 лв. до пълния предявен размер от 140 000 лв.
      ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на адвокат Р. М., САК, като процесуален
представител на Д. Б. С., с адрес - гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4, сумата
от 1 627,13 евро – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
      ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на Върховния касационен съд, с адрес –
гр. София, бул.“Витоша“ №2, Съдебна палата, сумата от 1227,10 евро / с
левова равностойност 2400 лв./, представляваща допълнително дължима
държавна такса за производството.
      Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ответника - Л. К. Х..
      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                       8
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




9