Тълкуване на решение за намаляване на общо най-тежко наказание

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                    № 310
                            гр. София, 30.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Невена Грозева
                             Членове:     Калин Калпакчиев
                                          Николай Джурковски

при участието на секретаря Илияна Петкова
в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200386 по описа за 2026 година
     Производството пред ВКС е по чл.414, ал.1 от НПК.
     Образувано е п о искане на прокурор от Върховна касационна
прокуратура за тълкуване на решение № 257/3.06.2026 г. , постановено по н.д.
№ 386/2026 г., по описа на ВКС, 3-то н.о. в частта относно размера на
определеното общо наказание, на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, по
отношение на осъдения И. П. Х..
      В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна
прокуратура поддържа депозираното искане за тълкуване на съдебния акт,
като счита, че след намаляване на наказанието за извършеното престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1 НК от седем на пет години лишаване
от свобода, логично следва да счита за изменено въззивното решение и в
частта за приложение на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, като общо
определеното наказание измежду наказанията по н.о.х.д. № 58/2025 г. на ОС –
Габрово и по н.ч.д. № 142/2025 г. на РС – Севлиево, следва да си счита също
намалено на пет години лишаване от свобода.
     Пред ВКС осъденият Х. се представлява от служебен защитник, адв.

                                       1
Величкова, който застъпва позицията, изразена от прокурора и счита, че в
решението на ВКС общото наказание лишаване от свобода следва да се счита
определено в размер от пет години.
     Осъденият Х., редовно призован, е изразил писмено воля, че не желае да
участва лично в производството.
       Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като
обсъди доводите от искането на прокурора от ВКП за тълкуване на решението
на ВКС, в рамките на законовите си правомощия по чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК,
намира за установено следното:
      С решение № 257/3.06.2026 г., постановено по н.д. № 386/2026 г., по
описа на ВКС, 3-то н.о. е изменено решение № 18/10.03.2026 г. на Апелативен
съд – Велико Търново, Наказателно отделение, 2. наказателен състав,
постановено по в.н.о.х.д. № 341/2025 г., като е намален размера на наложеното
на осъдения И. П. Х. наказание лишаване от свобода за извършеното от него
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“
от НК от седем на пет години. В останалата част решението е оставено в сила.
Със същото въззивно решение е била потвърдена изцяло присъда №
10/8.10.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 58/2025 г., по описа на Габровския
окръжен съд, Наказателно отделение, с която съдът е определил на осъдения
Х. общо най-тежко наказание в размер на седем години лишаване от свобода
измежду наказанието по същата присъда (което е определил в размер на седем
години лишаване от свобода) и наложеното наказание по н.ч.д. № 142/2025 г.
на РС – Севлиево пробация с пробационни мерки по чл. 42, ал. 2, т. 1 , т. 2 и т.
6, всяка с продължителност от две години и шест месеца, на осн. чл. 25, вр. чл.
23, ал.1 от НК, като на основание чл. 25, ал. 3 НК е приспаднал от
определеното общо наказание от седем години лишаване от свобода,
изтърпяната част от наказанието пробация от девет месеца и седем дни, като
два дни пробация се считат за един ден лишаване от свобода.
      В касационното решение липсват изрични съображения относно размера
на общото наказание лишаване от свобода, определено на осъдения Х., на осн.
чл. 25 от НК, което след редукцията на най-тежкото от наказанията, включени
в съвкупността, от седем на пет години, също подлежи на редукция до
размера на намаленото най-тежко наказание, което е определено на пет години
лишаване от свобода.


                                          2
     Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК при
наличието на изискуемите в закона предпоставки, след като съдът определи
наказание за всяко отделно престъпление, или наказанията са наложени с
отделни присъди, какъвто е настоящият случай, налага най-тежкото от тях.
     Измежду наказанията, по отношение на които е определено общо
наказание с присъдата на Окръжния съд, най-тежко е наказанието от пет
години лишаване от свобода, което е намалено с решението на ВКС до този
размер. При това положение размерът на общото наказание, определено на
осъдения Х. с присъдата на Окръжния съд, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК измежду наказанието по настоящото дело от пет години
лишаване от свобода и наложеното му наказание по н.ч.д. № 142/2025 г. на РС
- Севлиево пробация, следва да се определи на пет години лишаване от
свобода. Такава е била и волята на ВКС в решението, което е предмет на
настоящото тълкуване, поради което в частта относно определеното общо
наказание на осъдения Х., на основания чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
следва да се тълкува в смисъл, че решение № 18/10.03.2026 г. на Апелативен
съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 10/8.10.2025 г.,
постановена по н.о.х.д. № 58/2025 г., по описа на Габровския окръжен съд,
Наказателно отделение е изменено и в частта относно общото наказание на
осъдения, което е намалено на пет години лишаване от свобода.
    С оглед изложените съображения и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от
НПК, ВКС, трето наказателно отделение

                                 РЕШИ:

      ДОПУСКА тълкуване на решение № 257/3.06.2026 г., постановено по
н.д. № 386/2026 г., по описа на ВКС, 3-то н.о. в частта относно размера на
определеното общо наказание, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК, по отношение на осъдения И. П. Х., което да се счита с продължителност
от пет години лишаване от свобода.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:


                                     3
    1. _______________________

    2. _______________________




4