Отмяна на влязло в сила решение поради липса на надлежно пълномощно за исковия процес

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 135
                          гр. София, 27.05.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Росица Божилова
                            Членове:     Анна Ненова
                                         Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело
№ 20268002900700 по описа за 2026 година
      Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. първо ГПК.
      Образувано е по подадена от В. Т. Т., чрез процесуален представител
адв. В. П. П., молба за отмяна на влязло в сила решение № 3418/20.07.2023г.
по гр.д.№ 6831/2021г. на Пловдивски районен съд. Молителят твърди, че
вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила от съда /
несъобразяване с обхвата на пълномощно, въз основа което е представляван в
процеса от адв. Т. Д. / е бил лишен от защита по делото. Твърди, че
упълномощаването е било дадено само за подаване на възражение по чл. 414
ГПК, срещу издадената против В. Т., в полза на кредитора – заявител „Банка
ДСК„ЕАД, заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
11454/2020г. на Пловдивски районен съд, с оглед което възражение се е
развило производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по иск на кредитора
срещу В. Т. – предмет на гр.д. № 6831/2021г. на Пловдивски районен съд.
Молителят твърди, че не е бил уведомяван за образуването и висящността на
производството по гр. д. № 6831/2021г. на Пловдивски районен съд, нито за
постановения съдебен акт, като всички процесуални действия са извършени от
адв. Д., без надлежно учредена му представителна власт от молителя. Чрез
него са изпращани на страната призовки и съобщения по делото. В молбата за
отмяна се твърди узнаване от молителя, за постановения по гр.д.№ 6831/2021г.
на Пловдивски районен съд съдебен акт, на 27.11.2025г., чрез упълномощения
за настоящото производство адв. П. и след извършено от последния
проучване.
      По допустимостта на молбата, с оглед спазен преклузивен срок за


                                     1
депозирането й, съдът се е произнесъл в определението си по чл. 307 ГПК.
     Ответната страна - „Банка ДСК „ЕАД - оспорва основателността на
молбата за отмяна, като намира, че пълномощното, налично в кориците на
заповедното производство по ч.гр.д. № 11454/2020 г. на Районен съд –
Пловдив и представено по гр.д.№ 6831/2021г.на Районен съд - Пловдив,
овластява адв. Д. с неограничена представителна власт за ответника Т., за
процесуалното му представителство по съдебни дела, по които е страна, вкл.
за разпореждане с предмета на спора / за действия по чл. 34, ал. 3 ГПК /.
Съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК, пълномощното има сила до завършването на
делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Доколкото
пълномощното не е предоставено изрично и само за заповедното
производство, а исковото производство по чл. 422 ГПК е негово естествено
продължение, то следвало да се приеме, че пълномощното / визирайки
изрично това от 04.02.2020г. / учредява представителна власт на адв. Д. и за
исковото            производство            по            чл.           422
Г        П        К         .

      За да се произнесе по молбата за отмяна, в съответствие с доводите и
възраженията на страните, настоящият състав съобрази следното :
      В кориците на заповедното производство по ч.гр.д.№ 11454/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, по реда на чл. 417 ГПК, по силата на която В. Т. Т. и И. Г. И. са
задължени, при условията на солидарност, да заплатят на „Банка ДСК„ЕАД
сумата от 16 819,86 лева, дължима на основание договор за кредит №
24937915 , се съдържа пълномощно, с което В. Т. упълномощава адв. Т. М.Д. от
АК – Пловдив „ с пълния обем представителна власт по смисъла на чл. 34
ГПК, както и изрично с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК , включае да изготви
искови молби, да депозира същите и да участва по образуванит е дела от
името на упълномощителя и за негова сметка„,                         „ да го
представлява пред ЧСИ, ДСИ, с право да образува обезпечителни и
изпълнителни дела„ и „изрично - да го представлява по и.д.№ 812/2020 г. по
описа на ЧСИ Р. Р. “ и „по ч.гр.д.№ 11454/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив“ / заповедното производство /, като упълномощаването е дадено
безсрочно. С това пълномощно адв. Д. се е легитимирал като подател на
възражение по чл. 414 ГПК, срещу издадената против доверителя му заповед
за незабавно изпълнение. Пълномощното е с дата на издаване „1.2.2021г.„. В
кориците на исковото производство по чл.422 ГПК фигурира и второ
пълномощно, с дата 04.02.2020г.,с почти идентично на първото съдържание: за
упълномощаване от Т. на адв. Д. и адв. С. К. „ с пълния обем представителна
власт по смисъла на чл. 34 ГПК, както и изрично с правата по чл. 34, ал. 3
ГПК, включае да изготвят искови молби, жалби, да депозират същите и да
участват по образуваните дела, от името и за сметка на упълномощителя„ ,“
да го представляват пред органите на МВР, Общински и Областни служби,
ЧСИ, ДСИ , както и пред всички органи на държавната администрация,
неупоменати изрично„.Отново е вписано изрично упълномощаване по ч.гр.д.
№ 11454/2020 г. на РС – Пловдив и право за преупълномощаване на други

                                     2
лица с горните права, като упълномощаването е безсрочно.
      Кредиторът - „Банка ДСК„ЕАД - е предявил установителен иск, по реда
на чл. 422 ГПК, по който е образувано гр.д.№ 6831/21г. на Районен съд -
Пловдив, влязлото в сила съдебно решение по което се претендира за отмяна,
за установяване вземанията си към В. Т., за които се е снабдил със заповед по
реда на чл. 417 ГПК, по гр.д.№ 11454/2020г. на същия съд. В производството
по чл. 422 ГПК ответникът е защитаван от адв. Д., призован въз основа на
представените от ищеца пълномощни от заповедното производство, след
проведена неуспешно процедура по призоваване на В. Т. - адреса по исковата
молба посетен трикратно, в рамките на повече от 1 месец / съобщение на стр.
87 по номерацията на делото /, но без поставяне на уведомление по чл.47, ал.1
ГПК, въпреки събрани данни, че адресатът не го е напуснал. Съдът директно
е разпоредил призоваване чрез адв. Д., който не е възразил по отношение на
представителната си власт. Всички призовки и съобщения до страната В. Т. са
връчени чрез адв. Д., вкл. на него е съобщено постановеното от РС - Пловдив
решение.
      Молбата за отмяна е основателна, предвид следното:
      Съдържанието на представеното в заповедното производство и
съдържащо се в кориците на исковото пълномощни не обосновава
категоричен извод, че волята на упълномощителя В. Т. е била да предостави
на адв. Д. неограничена представителна власт по всички, настоящи и бъдещи
съдебни производства, вкл. това по чл. 422 ГПК, за установяване вземанията
на кредитора по издадената срещу Т. заповед за незабавно изпълнение, по
които производства упълномощителят би бил конституиран като страна,
независимо дали ищец или ответник. Формално изявената воля е неясна и
като такава подлежи на тълкуване, съгласно принципите на чл. 20 вр. с чл.
44 ЗЗД. За целта настоящият състав съобрази следното: 1/ волята за
упълномощаване по всички възможни дела, по които е или би бил за в бъдеще
страна упълномощителят, логично изключва нуждата от изрично упоменаване
на конкретни дела, както е сторено; 2/ използваното членуване /
“образуваните дела„ / навежда на възможна воля за упълномощаване по вече
образувани дела, каквото / към датите на пълномощните / гр.д.№ 6831/2021г.
на РС - Пловдив не е / образувано е на 23.04.2021г./; 3/ словосъчетанието
„образуваните дела от мое име и за моя сметка„ би могло да изразява воля за
упълномощаване само по дела, инициирани от упълномощителя, макар че би
могло да е и синтактична грешка / доколкото правилният синтактичен ред в
този случай би бил -                       „ образуваните от мое име и за моя
сметка дела„ или „ образуваните дела , от мое име и за моя сметка„ /; 4/
упълномощаването с „ пълния обем представителна власт, както и изрично
с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК„ е възможно да се тълкува двуяко:
предоставяне на неограничени права на пълномощника за всякакви правни
действия, но и предоставяне неограничена представителна власт при
осъществяване на конкретните правни действия, изброени насетне в пар. 1
на пълномощното, отнасящи се до образуване и процесуално
представителство по заведени от пълномощника дела ; 5/ поради липсата на
дума „включае“ в тълковния речник, неясен остава смисълът, с който се

                                     3
ползва в текста на пълномощното: дали е със смисъла „включително“ или че в
пълния обем на представителната власт „се включват“ само насетне
изброените правни действия. Липсат предпоставки неясната воля на
упълномощителя / в аспект на възложено процесуално представителство за
съдебни производства /, освен за изрично упоменатите изпълнително и
заповедно производства, да би могла да се разтълкува по ясен и категоричен
начин. Няма друг изходящ от упълномощителя документ, нито негово
поведение – предходно или следващо упълномощаването, от което да би могло
да се изведе съдържанието на действителната му воля, при противоречивото й
излагане в текста на пълномощното. Доколкото няма каквито и да било данни
страните да са се познавали предходно на упълномощаването, а същото е
дадено в хода на заповедното производство, лишено от логика е
възлагането на подобно неограничено доверие / ако се приеме
упълномощаване за всички възможни съдебни производства /, каквото би
могло да се възложи при изградена трайна във времето, проверена за лоялност
към упълномощителя и за професионализма на пълномощника, връзка.
Обичайно е в такава хипотеза упълномощаването да е инцидентно – за
нужното към момента правно действие. Не може да се приеме и че
упълномощавайки адв. Д. за представителство в заповедното производство,
упълномощителят е имал предвид същият да го защитава и в исковото по
чл. 422 ГПК. Въпреки връзката между двете производства              / чл. 416
ГПК /, исковото по чл. 422 ГПК не е иманентно присъща, а само възможна
последваща фаза от защитата на кредитора, за снабдяването му с
изпълнителен титул срещу длъжника. Не може да се предполага, че
длъжникът е разполагал с нужните правни знания за последиците от защитата
си в заповедното / чрез възражението по чл. 414 ГПК /, нито може да се
предполага, че е бил информиран за същите от пълномощника си, за да би ги
имал предвид / целял / при формиране на волята си. Несъстоятелен е и довода
на ответника, че Т. е могъл да оттегли упълномощаването, тъй като изобщо не
е бил известен за образуваното исково производство. След неоткриването му
на адреса, съдът не е приложил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК - поставяне
на уведомление, а директно призовал страната чрез адв. Д.. Доколкото са
събрани данни, че страната продължава да живее на адреса / макар настоящ, а
не постоянен – вж. определение от 10.07.2020 г. по приложено ч.гр.д.№
385/2020 г. на РС – Исперих / , подобно уведомление би могло да достигне до
знанието й, предвид което процесуалното нарушение на съда се явява
съществено за защитата на страната и на самостоятелно основание
удовлетворява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. първо ГПК.
      Всички тези обстоятелства, при възможните в конкретната хипотеза
принципи на тълкуването и изхождайки от правилото, че чрез тълкуването не
следва да се подменя действителната воля на страните и същото трябва да е в
унисон с добросъвестността, налагат извода, че даденото пълномощно
следва да бъде зачетено само с действително ясното му, логично с оглед
конкретните обстоятелства и цел съдържание                       / касателно
процесуално представителство на упълномощителя / - за възложено на адв. Д.
процесуално представителство по ч.гр.д.№ 11454/20г. на РС – Пловдив и


                                     4
образуваното въз основа на заповедта по същото изп. дело № 812/2020 г. на
 ЧСИ Р. Р..
      С оглед гореизложеното, влязлото в сила решение № 3418/20.07.2023г.
по гр.д. № 6831/2021г. на Пловдивски районен съд следва да бъде отменено и
делото върнато на Пловдивски районен съд, от фазата на връчване
 исковата молба и приложенията към същата на ответника.
     Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско
отделение

                                РЕШИ:
     ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, влязлото в сила №
3418/20.07.2023г. по гр.д. № 6831/2021г. на Пловдивски районен съд.
     ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Пловдивски районен съд, от
фазата на връчване исковата молба на „Банка ДСК„ЕАД и приложенията й, на
ответника В. Т. Т., за отговор .
     Решението е окончателно.


                                        Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                    5