Участие на съпруг при дело за премахване на незаконни постройки и огради

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 292
                                гр. София, 14.05.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Снежанка Николова
                                  Членове:     Гергана Никова
                                               Соня Найденова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело
№ 20258002103890 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
След влизането в сила на прекратителната част от постановеното по настоящото дело
Определение № 4906 от 29.10.2025 г., предмет на разглеждане е заявеното с молба вх.№
90022 от 25.07.2025 г. от В. К. Д., представлявана от адвокат Г. Ю. от АК – Б., искане за
отмяна на влязлото в сила въззивно Решение № 627 от 23.11.2022 г. по в.гр.д.№ 531/2022 г.
на Окръжен съд - Благоевград, ІІІ възз.гр.състав, с което е потвърдено Решение № 906051 от
17.01.2022 г. по гр.д.№ 2006/2020 г. на Районен съд – Благоевград.
С атакувания съдебен акт С. В. Д. е осъден да преустанови неоснователните действия, с
които препятства и ограничава възможността на Б. И. Ю. да упражнява правото си на
собственост в пълен обем върху собствената му част от поземлен имот с пл.№ *, кв. 5 по
плана на [населено място], общ. Б. с площ от 583 кв.м., както и да премахне последиците от
неоснователните си действия, като премахне за своя сметка: неправомерно и неоснователно
изградена ограда от 38 м., навлизаща в имота на ищеца и заграждаща площ от 356 кв.м.,
подробно описана в диспозитива на решението, както и частта от 35 кв.м. от нова стопанска
постройка, представляваща дървена конструкция и термопанели на един етаж, която попада
частично в границите на имота.
Молителката поддържа, че е съпруга на С. В. Д. от 01.06.1973 г. По време на брака им (с н.а.
от 27.07.2007 г.) на името на съпруга й е придобита собствеността върху УПИ *-*, кв. 5 по

                                             1
плана на [населено място], като имотът е станал част от тяхната съпружеска имуществена
общност. По тази причина молителката е следвало да участва в процеса по предявения от Б.
И. Ю. негаторен иск, а това, че не е била конституирана и призовавана налага отменяване на
решението при условията на чл. 304 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответника по молбата Б. И. Ю.
чрез АД „Грозданова, Спириев и съдружници“, представлявано от адвокат Д. Г. от АК - Б., в
който се оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Искането е да бъде
оставена без разглеждане, а при условията на евентуалност – да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира се присъждането на разноски.
Препис от молбата е връчен на ответника по нея С. В. Д., който не е депозирал отговор по
реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Преди провеждането на откритото заседание е постъпило
Становище, което двукратно е регистрирано на 16.03.2026 г. (с вх.№№ 5236 и 5249) и с което
се заявява, че в качеството й на необходим другар на ответника по иска, разгледан с
атакуваното решение, молителката е следвало да участва като главна страна в процеса, а
неучастието й налага да се постанови отмяна при условията на чл. 304 ГПК.
По допустимостта на молбата за отмяна, подадена от В. К. Д., настоящият състав на съда се
е произнесъл с посоченото Определение № 4906 от 29.10.2025 г.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество
молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните
съображения:
Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата
на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради
неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те.
С т. 1 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК се прие, че негаторният
иск, като иск за защита на собствеността, е отрицателен, защото предмет на делото не е нито
правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост
върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има
значение за основателността на негаторния иск, но те остават извън предмета на делото. По
тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения и за правото на собственост не се формира сила на пресъдено нещо.
Правото на собственост е предмет на делото, когато се претендира неговото съществуване
или несъществуване, а когато това право се защитава от ограничаване или друго
накърняване, предмет на делото е само несъществуването на съответните ограничения и
неправомерността на накърненията, както и преустановяването на неправомерните
въздействия и възстановяване на положението отпреди нарушението. В хипотезата на
предявен осъдителен негаторен иск съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив
относно правото на собственост, тъй като същото не е предмет на делото.
Прилагайки тези принципни положения към разглеждания случай, съставът на ВКС
констатира, че предмет на влязлото в сила въззивно Решение № 627 от 23.11.2022 г. по
в.гр.д.№ 531/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, ІІІ възз.гр.състав е несъществуването на
правото на ответника по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС С. В. Д. да въздейства върху поземления

                                             2
имот на ищеца – собствената му част от поземлен имот с пл.№ 144, кв. 5 по плана на
[населено място], общ. Б. с площ от 583 кв.м. (която е останала извън очертанията на
продадения от ищеца Б. И. Ю. и съпругата му на ответника С. В. Д. на 27.07.2007 г., по
време на брака на последния с молителката, парцел *-*, образуван от ПИ пл.№ * по силата
на ЧИЗРП, одобрено със Заповед № 1816 от 19.07.2001 г. на кмета на община Благоевград),
като поддържа съществуването на ограда от 38 м., навлизаща в имота на ищеца и
заграждаща площ от 356 кв.м., както и несъществуването на правото на ответника да
поддържа съществуването на част с площ 35 кв.м. от нова стопанска постройка,
представляваща дървена конструкция и термопанели на един етаж, която попада частично в
границите на имота на ищеца. По отношение правото на собственост върху закупения по
време на брака на С. В. Д. и съпругата му В. К. Д. УПИ *-*, кв. 5 по плана на [населено
място], общ. Б. съдът се е произнесъл само като по преюдициално обстоятелство - само в
мотивите към влязлото в сила решение, без последното да съдържа диспозитив за
принадлежността на това право. Нещо повече – принадлежността на правото на собственост
върху УПИ *-*, кв. 5 по плана на [населено място] не е сред обстоятелствата, изграждащи
основанието на негаторния иск, доколкото претенцията е насочена срещу С. В. Д. не в
качеството му на собственик или съпритежател на УПИ *-*, кв. 5 по плана на [населено
място] при условията на бездялова съпружеска имуществена общност, а като срещу лице,
създало и поддържащо неправомерно състояние върху територията на собствения на ищеца
имот.
Ето защо съставът на ВКС приема, че произнасянето с атакуваното решение, като не
формира сила на пресъдено нещо относно собствеността върху УПИ *-*, кв. 5 по плана на
[населено място], не засяга правата на молителката в качеството й на трето за спора лице. За
отстраняване на последиците от извършено неправомерно действие отговаря съответният
извършител, а не и неговият съпруг. Предвид това атакуваното решение не подлежи на
отмяна в приложното поле на чл. 304 ГПК във връзка с разясненията по т. 12 от ППВС № 2
от 29.09.1977 г. и ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК при
релевираните с молбата за отмяна аргументи.
Тъй като молителката не е имала защитено от закона право да участва в процеса по иска по
чл. 109 ЗС като главна страна, по отношение на нея не е възможно да бъде допуснато
нарушение от кръга на изграждащите отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
С оглед изхода от настоящото производство, молителката дължи да заплати на ответника по
молбата направените от него разноски за защитата пред ВКС, а именно – адвокатско
възнаграждение на стойност 800 лв. (с включен ДДС), което е заплатено по банков път (л.л.
16, 17 и 18), а преизчислено съобразно ЗВЕРБ възлиза на сумата 409,03 евро.
Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният
касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. К. Д. молба за отмяна на влязлото в сила
въззивно Решение № 627 от 23.11.2022 г. по в.гр.д.№ 531/2022 г. на Окръжен съд -


                                             3
Благоевград, ІІІ възз.гр.състав, с което е потвърдено Решение № 906051 от 17.01.2022 г. по
гр.д.№ 2006/2020 г. на Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Ю. сумата 409,03 (четиристотин и девет евро и
три евроцента) евро – разноски по делото.
Решението е окончателно.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            4