Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 09 Март 2026

Отказ за поправка, допълване, тълкуване и изменение на съдебно решение

Решение №157/2026 · Върховен касационен съд · 09 Март 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищецът иска от Върховния касационен съд да поправи фактическа грешка, да допълни, да разтълкува и да измени в частта за разноските постановено по-рано решение по спор за отнето държане на имоти. Съдът отхвърля всички искания като неоснователни, тъй като решението е ясно, обхваща целия първоначален предмет на иска, няма разминавания между мотиви и диспозитив, а разноските са правилно присъдени при пълно отхвърляне на иска. Дава се указание на районния съд да прецени дали последващите твърдения за по-късно отнемане на държането следва да се отделят в ново производство.

Какво приема съдът

По реда на чл. 251 ГПК на тълкуване подлежи само неясният диспозитив на решението, а не мотивите му, като чрез тълкуване съдът не отговаря на въпроси на страните. Допълване по чл. 250 ГПК е недопустимо за събития, настъпили след първоначалната искова молба, които изискват предявяване на нов отделен иск.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

допълване на решениетълкуване на решениеочевидна фактическа грешкаразноскиотнето държане

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ

                                  № 157
                          гр. София, 09.03.2026 г.

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Дияна Ценева
                            Членове:     Теодора Гроздева
                                         Милена Даскалова

като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско
дело № 20238002105129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.247, чл.248, чл. 250 и чл. 251 ГПК.
Постъпила е молба от „Денис Ер“ ЕООД с искане за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №742/02.12.25г., постановено по настоящето
дело, за допълване на решението, за тълкуване на същото , както и е поискано
решението да бъде изменено в частта му за разноските.
От ответника фондация „ВМРО“ е постъпил отговор, с който е изразено
становище за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о., като взе предвид
данните по делото и доводите на страните, намира следното :
Първото искане, направено с молбата, е на основание чл.250 ГПК – за
допълване решението по делото, като съдът се произнесе по наведеното
оплакване в допълнение на исковата молба, направено с молби от 13.11.12г. и
11.12.2010г. в изпълнение на разпореждане от 16.10.12г., респ. инкорпорирано
във въззивната жалба, че на 22.07.2010г. К. К. и негови служители са
запечатали механата и пицарията с лепенки с подпис на К. К. и печат на
Фондация ВМРО и на 29.07.2010г. К. К. и служители на ответника, заедно с
ключар, са разбили патронниците на вратите и са ги сменили с други .
По реда на чл. 250 ГПК подлежи на допълване решението, с което съдът не се

                                     1
е произнесъл по целия спорен предмет. Настоящият случай не е такъв.
Производството по делото е образувано по предявен иск по чл. 76 ЗС за
защита на отнето на 02.07.2010г. държане, който е и разгледан, поради което и
молбата по чл.250 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Искането по чл. 250 ГПК се основава на твърдения, че с молби от 13.11.12г. и
11.12.2010г. /вероятно се има предвид молба от 11.12.2012г./ е поискано съдът
да се произнесе и по искане за защита на отнето на 22.07.2010 г. държане.
Процесуалният закон допуска с една искова молба да бъдат предявени срещу
същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на
разглеждане по реда на едно и също производство. Случаят не е такъв.
Исковата молба е подадена по пощата на 03.07.2010г. и с нея не е могло да се
предяви иск по чл. 76 ЗС за защита на държане, отнето в по –късен момент.
Такава защита може да бъде поискана по общия ред - чрез предявяване на
иск, по който да се образува отделно производство, но не и в рамките на висящ
процес по вече предявен иск по чл. 76 ЗС за отнето на предходна друга дата
държане, защото такова последващо обективно съединяване на искове е
недопустимо.
Доколкото в молбата от 13.11.2012г. се съдържат твърдения за отнето
държане на дата, различна от тази, за която е предявен искът, настоящият
състав намира, че следва да даде указания на първоинстанционния съд да
извърши преценка за отделяне на тази молба за разглеждане в отделно
производство.
В т. 2 от молбата е поискано на основание чл.247 от ГПК да се допусне
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение
относно индивидуализацията на търговските имоти съгласно молба от
13.11.2012г., по отношение на които касационният съд е формирал воля за
отхвърлянето им.
Искането е неоснователно.
С молба от 13.11.2012г. в изпълнение на дадените от районния съд указания
ищецът е индивидуализирал имотите, за които е предявен искът, като е
посочил, че имотите са три с обща площ 902,15кв.м., както следва: клуб
/дискотека/ от 290,71 кв. м.; кафе /механа/ с площ от 260,32 кв. м. и аперитив
/пицария/, с площ от 351,12 кв.м. Уточнено е също, че трите обекта се намират
в общ имот на кота минус четири, находящ се в [населено място], [улица], №
5, парцел пл. № ***, кв. *** /***/ по плана на [населено място].

                                      2
Видно от диспозитива на постановеното по делото решение, описанието на
имотите напълно съответства на направеното такова в уточнителната молба от
13.11.2012г. , поради което и не е налице допусната фактическа грешка, която
да подлежи на отстраняване и съответно и молбата по чл.247 ГПК като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Неоснователно в молбата се поддържа, че е налице очевидна фактическа
грешка по смисъла на чл.247 ГПК, изразяваща се в противоречие между
мотивите и диспозитива на решението, а именно, че в мотивите на решението
е формирана воля за обезсилване на въззивното решение, а искът е отхвърлен.
В мотивите на решението извод, че решението на въззивния съд е
недопустимо и подлежащо на обезсилване, не е направен. Прието е, че
решението е неправилно и като такова следва да се отмени, което е и
постановено с диспозитива на съдебния акт.
С т. 3 от молбата е направено искане на основание чл.251 ГПК съдът да
тълкува решението си като се произнесе по наведените в допълнение на
исковата молба оплаквания с молба от 13.11.2010г. и във въззивната жалба и
отговори на въпроса : Установеното от ВКС смутено държане на 02.07.2010г.,
довело ли е до частично отнемане държането на имота и неизпълнение на
договор за наем от 01.11.2004г.и допълнително споразумение №1 от
05.07.2005г.?
Съгласно чл.251 ГПК на тълкуване подлежат влезлите в сила решения, които
са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от
съда диспозитив. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, водещи
до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е
постановил съдебното решение, и наличието им обуславя невъзможност за
прилагане на правните последици на акта. В случая не се констатира
наличието на някоя от хипотезите за тълкуване на постановеното по делото
решение, защото в него по ясен начин е изразена волята на съда за отмяна на
въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, предвид на което и
искането за тълкуване на решението също е неоснователно и следва да се
остави без уважение. По реда на тълкуването съдът не може да дава отговор
на поставени от молителя въпроси, каквито се съдържат в молбата по чл. 251
ГПК, които въпроси по съществото си са израз на несъгласие с изводите на
съда, направени в мотивите на решението, защото на тълкуване подлежи
диспозитивът на решението, но не и мотивите му.

                                     3
С т.4 от молбата е поискано на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено
решението в частта за разноските съгласно отхвърлената част на иска за
търговските имоти.
Това искане също е неоснователно, защото искът е отхвърлен изцяло и
съобразно с този изход от спора е разпределена отговорността за разноските.
Твърдения, че те са грешно определени, не са въведени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо
гражданско отделение
                               Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Денис Ер“ ЕООД с вх. № 23948 от
29.12.2025 г. за поправка по реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа
грешка в решение № 742/02.12.2025г., постановено по гр. д. № 5129/2023 г. на
ВКС, І г.о.; за допълване по реда на чл. 250 ГПК и за тълкуване по реда на чл.
251 ГПК на решение № 742/02.12.2025г. по гр. д. № 5129/2023 г. на ВКС, І г.о.,
както и за изменение на същото решение на основание чл. 248 ГПК в частта
му за разноските.
След връщане на делото, същото да се докладва на първоинстанционния съд
за преценка относно отделянето на молбата на „Денис Ер“ ЕООД от
13.11.2012г. за разглеждане в отделно производство.
Решението не подлежи на обжалване.


                                    Председател: _______________________
                                          Членове:
                                                 1._______________________
                                                 2._______________________




                                      4


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.