Потвърждаване на глоба за нотариус при издаден констативен акт въпреки спор

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 224
                              гр. София, 06.04.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Жива Декова
                                Членове:     Александър Цонев
                                             Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска
като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско
дело № 20268002100373 по описа за 2026 година
Производство по чл. 80 ЗННД.
Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 24.11.2025 г. по
дисциплинарно дело № 10/2025 г. по описа на Дисциплинарната комисия (ДК) при
Нотариалната камара (НК).
В жалбата се правят оплаквания за несъответствие между наложеното дисциплинарно
наказание и естеството и тежестта на извършеното нарушение, с оглед личната превенция
спрямо провинилото се лице – да действа възпиращо в бъдещата му дейност от подобни или
други нарушения, а и с оглед на генералната превенция– за възпитателно действие спрямо
останалите нотариуси. Иска се налагане на по – тежко по вид наказание, а именно
„предупреждение за лишаване от правоспособност“.
Ответникът по жалба Б. Д. В. – нотариус с рег. № 124 на НК и район на действие Районен
съд – Варна, чрез адв. И. я счита за неоснователна и моли за потвърждаване на оспореното
решение на ДК.
Ответникът Нотариалната камара на РБ не е взела становище по жалбата.
Жалбата срещу решението на ДК е подадена в срока по чл. 80 ЗННД и от легитимирано да
обжалва лице - поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд на Република
България взе предвид следното:
С решение от 24.11.2025 г. по дисциплинарно дело № 10/2025 г. на ДК при НК на нотариус

                                           1
Б. Д. В. с рег. № 124 на НК и район на действие Районен съд (РС) – Варна е наложено
наказание по чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД – „глоба“ в размер на 1 000 лв. за това, че въпреки
представеното от кмета на Община Варна удостоверение, че имот с идентификатор №
10135.5506.382 с площ от 290 кв. м. е общинска собственост въз основа на издадения акт за
частна общинска собственост № 5823/16.09.2009 г., вписан в СВп – Варна на 26.10.2009г. и
категорично възразява срещу снабдяването на молителя в охранителното производство пред
нотариуса - М. Д. Ж., с констативен нотариален акт за поземления имот, нотариус В. е издал
такъв - № 39, том I, дело № 39 от 17.02.2025 г., с който е признал молителя за собственик по
давностно владение на горния имот. Прието е, че с необсъждането и игнорирането на
направеното от кмета на общината възражение, нотариус В. е нарушил разпоредбата на чл.
23 ЗННД. С представеното удостоверение от 13.12.2024 г. от [община] е манифестирано
правото й на собственост върху имота с надлежен акт за общинска собственост и са
оспорени правата на молителя с изрично възражение, което съставлява надлежно
противопоставяне на молбата на лицето за снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост за този имот. Нарушение на чл. 34 ЗННД не е установено да е извършено.
В мотивите на решението е проследена хронологията на образуваното дисциплинарно
производство и етапите, през които то е преминало.
Установено е, че на 23.10.2024 г. лицето М. Д. Ж. е подало до кмета на Община Варна
заявление за обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост на поземлен
имот с идентификатор № 10135.5506.382 с площ от 290 кв. м. Издадено е удостоверение от
13.12.2024 г. от Община Варна, съгласно което по отношение на горния имот е издаден акт
за частна общинска собственост № 5823/16.09.2009 г., вписан в СВп – Варна на 26.10.2009 г.
Отбелязано е, че като собственик на имота общината категорично възразява срещу
снабдяването на молителя Ж. с констативен нотариален акт за поземления имот. Въпреки
това възражение, обективирано в изпратеното му удостоверение, нотариус В. е издал
искания констативен акт за собственост на имота, придобит по давност - № 39, том I, дело №
39 от 17.02.2025 г., с който е признал молителя за собственик по давностно владение на
процесния поземлен имот. Прието е, че общите правила на охранителните производства –
чл. 530 ГПК, се прилагат и за нотариалните производства, включващи производството по
издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, по реда на чл. 587,
ал. 2 ГПК. В този случай по аналогия се прилага разпоредбата на чл. 536, ал.1, т. 2 ГПК,
предвиждаща спиране на охранителното производство когато по молбата за издаване на акта
възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на
молбата; съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска. Според
Дисциплинарния състав в разглеждания случай е налице именно тази хипотеза. Това е
изисквало нотариусът да спре (бил е длъжен да го стори) производството по издаване на
искания констативен акт при наличие на изрично противопоставяне от третото лице и да
даде на молителя едномесечен срок да предяви иск за собственост срещу общината. Прието
е, че като не е сторил това, нотариусът е нарушил императивна норма на закона, а в
последствие е пристъпил към издаване на искания констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Същият е във виновно неизпълнение на свои задължения по

                                             2
закон – чл. 23 ЗННД, вр. с чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 530 ГПК.
При определяне на конкретното наказание за това нарушение решаващият състав на ДК е
съобразил, че провинилото се лице е с чисто дисциплинарно минало, както и вида, и
тежестта на нарушението. Така е определено и наложено дисциплинирано наказание по чл.
75, ал. 1, т. 2 ЗННД - „глоба“, в размер на 1 000 лв.
Настоящият състав на ВКС, III г. о., намира, че обжалваното решение е правилно, а
оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност при определяне на вида и размера
на дисциплинарното наказание са неоснователни.
В случая извършеното дисциплинарно нарушение е установено в своето основание – т. е. че
е налице виновно неизпълнение на задълженията на нотариуса по закон, което ангажира
неговата дисциплинарна отговорност. Спорен пред настоящата инстанция е единствено
видът на санкцията, която следва да се наложи и нейния размер.
При безспорно приетите за установени по делото факти и обстоятелства, от значение за
определяне на дисциплинарната санкция, наложената такава се явява съответна на вида и
тежестта на дисциплинарното нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено то.
Определеното по реда на чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД наказание глоба в долния размер (от 1 000
лв.), е съобразено и с личността на провинилото се лице, доколкото е установено, че същото
е с чисто дисциплинирано минало. Наказанието е съответно с целите на личната и
генералната превенция спрямо извършителя и останалите нотариуси, предвид делегираната
им от държавата изключително важна публично-удостоверителна функция (чл. 2, ал. 1
ЗННД).
Горното характеризира обжалваното решение като законосъобразно и налага да бъде
оставено в сила.
С оглед този изход на делото, в полза на адв. И. – пълномощник на ответника В. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за безплатно оказаната на
страната правна помощ и съдействие пред настоящата инстанция. Адвокатската услуга е
договорено да бъде предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. – на колега юрист.
Възнаграждението следва да бъде определено в размер на 250 евро, съобразено с предмета
на производството, фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката
процесуални действия по защита интересите на страната, включително участието му в
проведеното едно съдебно заседание пред настоящата инстанция. Задължено за заплащане
на възнаграждението е Министерство на правосъдието.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
                                              Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.11.2025 г. по дисциплинарно дело № 10/2025 г. на
Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието – [населено място], [улица] да заплати на адв. П.
З. И. с адрес на упражняване на дейността [населено място], [улица] сумата от 250 (двеста и
петдесет) евро лева - разноски за безплатно осъществената правна помощ и съдействие на
ответника Б. В. – нотариус с рег. № 124 на НК, в настоящото производство.


                                             3
Решението не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     4