Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на родител от нападение от животно

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 254
                                гр. София, 27.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Бонка Дечева
                                  Членове:     Ваня Атанасова
                                               Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело
№ 20258002100114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на С. Т. и
Т. Т., чрез процесуалния си представител адв.Е. И., срещу решение №978/20.09.2024г. по
гр.д.№2351/2023г. на Софийския апелативен съд в частта, в която е отменено решение
№134/26.06.2023г., постановено по гр.д.№552/2022г. на Окръжен съд-Враца в частта, с която
ответникът Р. Г. Б. е осъден да заплати на Т. А. Т. и С. А. Т. обезщетение за неимуществени
вреди над размера на сумата от 5 500лв. до 25 500лв. /частичен иск в размер на 25 500 лв. от
пълния заявен размер от 220 000 лв./, в резултат на непозволено увреждане от животно,
собственост на Р. Г. Б., причинило на 26.07.2022г. смъртта на техния баща - А. Т. Х., ведно
със законната лихва, считано от 26.07.2022г. до окончателното плащане, като вместо това е
постановено решение, с което исковете им са били отхвърлени за разликата от 5 500лв. до 25
500лв./ частичен иск от 25 500лв. от пълния заявен размер от 220 000лв./, ведно със
законната лихва от 26.07.2022г. до окончателното плащане.
В подадената касационна жалба се са развити доводи за нарушаване на материалния закон,
допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените частични искове.
Ответникът по касация Р. Б. е депозирал отговор на касационната жалба, в който се изразява
становище за нейната неоснователност.

                                             1
С постановеното по делото определение №5440/26.11.2025 година обжалваното въззивно
решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по
въпроса длъжен ли е въззивният съд при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди да направи преценка на всички относими факти и обстоятелства, които са от значение
за определяне на неговия размер.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика, обобщена с ППВС № 4/1968г., според която понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.При претенция за
обезщетение на неимуществени вреди от смърт са възрастта и общественото положение на
пострадалия, отношенията между него и увреденото лице, момента и обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта, претърпените от увреденото лице морални страдания.
Обществено-икономическите условия в страната служат като ориентир за общественото
разбиране за справедливост по време на проявление на неимуществените вреди и също имат
значение за справедливия размер на обезщетението /решение № 263/10.09.2025 г. по т.д.
№1466/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд./.Принципът на справедливостта налага еднакво третиране
на сходните случаи, поради което следва да се съобразява и съдебната практика, постановена
във връзка с близки хипотези на вреди от непозволено увреждане/решение № 1/10.01.2024 г.
по т. д. № 2447/2022 г. на ВКС, ТК, І отд./.
По касационната жалба :
Решението на въззивната инстанция е влязло в законна сила в частта, в която ответникът е
бил осъден да заплати на ищците сумата от по 5 500лв. за всеки, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, които те са претърпели от смъртта на своя баща А. Т.
Х., настъпила на 26.07.2022г., в резултат на непозволено увреждане от животно,
собственост на Р. Г. Б..Формирана е сила на пресъдено нещо по правопораждащите
отговорността факти, отреченото съпричиняване на увреждането от починалото лице, в т.ч.
и по определената от въззивния съд правна квалификация на спорното право. Поради
изложеното в настоящото производство касационната инстанция следва да прецени само
какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, които се следват
на ищците за загубата на техния баща.
За установяване интензитета на търпени болки и страдания са изслушани показанията на
четирима свидетели.Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.Я., св.М. и
св.М. в частта им, която дават сведения за отношенията между ищците и починалия им
баща, тъй като и тримата нямат преки впечатления от тях. Като истински съдът кредитира
само показанията на св.Т., от които се установява, че ищците са разчитали на подкрепата на
своя баща, тъй като и двамата нямали постоянна работа и доходи.Изживели тежко неговата
загуба.Към настоящия момент и двамата са клошари.
Следва да бъдат съобразени и част от показанията на двамата ищци, които са били дадени по
досъдебното производство, което е било образувано във връзка със смъртта на техния


                                            2
баща.Съгласно решение № 231 от 1.11.2016 г. по гр. д. № 1614/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о.,
обясненията на страните, дадени в предварителното, респ. в досъдебното производство,
имат характера на документ, притежаващ доказателствена сила за фактите, неизгодни за
неговия издател и могат да се използват срещу него.Извънсъдебно признание на страната,
съдържащо се в обяснение пред органите на предварителното производство, не може да
бъде игнорирано от гражданския съд, а следва да бъде обсъдено и взето предвид при
постановяване на решението.И двамата ищци заявяват, че са имали нормални отношения със
своя баща, но не са поддържали интензивни контакти – лично или по телефона.Тримата не
живеели в общо домакинство, тъй като техните родителите са се разделили отдавна.
При съобразяване показанията на св.Т., които не се опровергават от изявленията на ищците,
направени в досъдебното производство, настоящият състав приема, че между пострадалия
А. Х. и децата му С. и Т. са съществували нормални родствени отношения.Съществуването
на добри лични отношения между най-близки родственици – баща и неговите деца,
съставлява основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото е
обичайно децата да понасят такива при преждевременната смърт на родител.При определяне
на дължимото обезщетение по правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът съобрази възрастта на всяко
от лицата, характера и интензивността на поддържаните приживе лични отношения, липсата
на данни ищците да са търпяли страдания извън обичайно присъщите при загубата на
родител, както и обществено-икономическата обстановка към момента на увреждането –
2022г., с оглед на което приема, че на всеки един от ищците се следва обезщетение от 50
000лв., което се равнява на 25 564.6евро.С оглед диспозитивното начало предявените
частични искове следва да бъдат изцяло уважени.
По делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени
действия, поради което на основание чл.293, ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени
предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 5
500лв./2812.14евро/ до 25 500лв./13 037.94евро/, като бъде постановено друго по същество, с
което в полза на всеки от ищците следва да се присъди допълнително обезщетение от още 20
000лв./10 225.84евро/. Ищците не са претендирали законната лихва, считано от датата на
увреждането, което е настъпило на 26.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата,
поради което и такава не следва да бъде присъждана.
В полза на процесуалния представител на касатора следва да се определи адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, тъй като се установява, че предоставеното безплатно
процесуално представителство на касаторите е безплатно.На адв.Е. И. следва да се
определи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на общо 1000евро,
а за въззивната още 500евро.Така определения размер на адвокатското възнаграждение е
съобразено с обжалваемия интерес и липсата на висока фактическа и правна сложност на
делото/спорен е бил само размера на вземането/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса върху допълнително определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди, която възлиза на общо 818.07евро.


                                            3
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско
отделение
РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение №978/20.09.2024г. по гр.д.№2351/2023г. на Софийския апелативен съд в
частта, в която е отменено решение №134/26.06.2023г., постановено по гр.д.№552/2022г. на
Окръжен съд-Враца в частта, в която са отхвърлени исковете на Т. А. Т. и С. А. Т. срещу Р. Г.
Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 5
500лв./2812.14евро/ до 25 500лв./13 037.94евро/частичен иск в размер на 25 500 лв. от
пълния заявен размер от 220 000лв./, които се претърпени в резултат на непозволено
увреждане от животно, собственост на Р. Г. Б., причинило на 26.07.2022г. смъртта на техния
баща - А. Т. Х., както и в частта, в която Р. Г. Б. е осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса за разликата над 440лв. и адвокатско възнаграждение на адв.Е. Г. И. за
разликата над 1 020лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Р. Г. Б. да заплати на Т. А. Т. и С. А. Т. сумата от още 10 225.84/десет хиляди
двеста двадесет и пет цяло и осемдесет и четири/евро за всеки, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, които са претърпени в резултат на непозволено увреждане от
животно, собственост на Р. Г. Б., причинило на 26.07.2022г. смъртта на техния баща - А. Т.
Х..
ОСЪЖДА Р. Г. Б. да заплати на адв.Е. Г. И. сумата от 1 500/хиляда и петстотин/евро,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната и касационна
инстанции.
ОСЪЖДА Р. Г. Б. да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от
818.07/осемстотин и осемнадесет цяло нула седем/евро, представляваща дължима на
основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


                                                   Председател: _______________________

                                                        Членове:

                                                                1. _______________________

                                                                2. _______________________




                                              4