Признание за владение при възражение за придобивна давност по ревандикационен иск

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ

                                   № 378
                           гр. София, 16.06.2026 г.

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Бонка Дечева
                             Членове:     Ваня Атанасова
                                          Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20258002101550 по описа за 2025 година
 Производството е по чл. 290-293 ГПК.
С определение № 1661 от 31. 03. 2026 г. по гр. д. № 1550/2025 г. на ВКС, 1 г.о.,
е допуснато касационно обжалване на решение № 320 от 22. 10. 2024 г. по в.
гр. д. № 237/2024 г. на ОС - Перник в частта потвърждаваща
първоинстанционното решение № 219 от 13.11.2023 г. по гр.д. № 1034/2022 г.
на РС – Радомир в частта, с която предявеният от Д. С. В. и В. С. В. против С.
Л. К., Р. Л. В., Е. Л. С. и В. Л. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици, на основание наследство и придобивна давност, на УПИ ***, в
кв.46а по регулационния план на [населено място], [община], с площ от 960
кв.м., и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху
описания имот, е отхвърлен в осъдителната му част.
С цитираното по-горе определение на ВКС по чл. 288 ГПК не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на
първоинстанционното решение предявеният от Д. С. В. и В. С. В. против С. Л.
К., Р. Л. В., Е. Л. С. и В. Л. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен в
установителната му част, като е прието за установено по отношение на С. Л.

                                       1
К., Р. Л. В., Е. Л. С. и В. Л. В., че Д. С. В. и В. С. В. са собственици, на
основание наследство и давност, на УПИ ***, в кв.46а по регулационния план
на [населено място], [община], с площ от 960 кв.м., и е отменен, на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 9, том IV , рег. № 3546, дело №494 от
2016 на нотариус с рег. № 073 на НК.
В касационната жалба на ищците Д. С. В. и В. С. В. се поддържа неправилност
на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част поради
необоснованост на извода на въззивния съд, че по делото не е установено
ответниците да са установили фактическа власт върху процесния имот.
Твърди се, че признание на това обстоятелство се съдържа в отговора на
исковата молба, с който ответниците са направили и възражение за
придобиване по давност на процесния имот.
Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците С. Л. К., Р. Л. В., В.
Л. В. и Е. Л. С., с който са развити съображения за правилност на въззивното
решение в обжалваната от ищците част.
Касационното обжалване на въззивното решение в частта му, касаеща иска по
чл. 108 ЗС в осъдителната му част, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1
ГПК, по въпроса представлява ли възражението на ответниците по иск по чл.
108 ЗС за придобиване на имота по давност признание за упражнявана от
същите фактическа власт върху имота. Въпросът е обсъждан в решение № 199
от 5. 10. 2011 г. по гр. д. № 1171/2010 г. на ВКС, 2 г.о., с което се приема, че
оспорването на иска и релевиране на възражение за придобивна давност от
ответниците по ревандикационен иск само по себе си съдържа признание на
обстоятелството, че същите упражняват фактическа власт върху имота към
предявяване на иска.
По касационната жалба.
За да достигне до извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС в
осъдителната му част, въззивният съд е приел, че не е доказано твърдението
на ищците владението върху процесния имот да е отнето от ответниците.
Осъществяването на действия от ответниците, изразяващи се в събаряне на
къщата и изкореняване на овощните дръвчета, само по себе си не доказва
установена фактическа власт върху имота от ответниците.
Решението е неправилно в посочената част.
Основателно е оплакването на касаторите за необоснованост на извода на
въззивния съд, че не е доказано ответниците по иска да са установили

                                       2
фактическа власт върху процесния имот.
В отговора на исковата молба ответниците по иска са заявили, че
наследодателят на ищците С. В., а след смъртта му – и ищците никога не са
осъществявали     фактическа        власт върху     имота.     Непрекъснатата,
необезпокоявана и явна фактическа власт върху имота е осъществявана
единствено от Л. В., а след смъртта му през 1987 г. – от неговите наследници,
ответници по делото. Посочено е също, че ответниците са съборили
процесната постройка, намираща се в собствения им имот, тъй като е била
незаконна, полусрутена и опасна за обитаване, а овощните дръвчета са били
отглеждани и плодовете от тях събирани от семейството на наследодателя на
ответниците. Обстоятелството, че към предявяване на иска ответниците са
били установили фактическа власт върху имота се установява и от събраните
по делото гласни доказателства, от които се установява, че В. В. е премахнал
оградата на имота, съборил е сградата и е започнал да го ползва (показанията
на свидетелите Й. М., К. Р., П. Р.).
Като неправилно в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в
частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част,
въззивното решение следва да бъде отменено в тази част. Тъй като не се
налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и
с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната спорът следва да
бъде разрешен по същество, като бъде постановено решение, с което искът по
чл. 108 ЗС бъде уважен и в осъдителната му част.
С оглед изхода на делото, ответниците по иска С. Л. К., Р. Л. В., В. Л. В. и Е. Л.
С. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на
ищците Д. С. В. и В. С. В. сумата 613, 55 евро (равностойността на 1200 лв.)
разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на касационна жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо
гражданско отделение,


                                   Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 320 от 22. 10. 2024 г. по в. гр. д. № 237/2024 г. на ОС -
Перник в частта потвърждаваща решение № 219 от 13.11.2023 г. по гр.д. №
1034/2022 г. на РС – Радомир в частта, с която предявеният от Д. С. В. и В. С.

                                        3
В. против С. Л. К., Р. Л. В., Е. Л. С. и В. Л. В. иск с правно основание чл. 108
ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици, на основание наследство и придобивна давност, на УПИ ***, в
кв.46а по регулационния план на [населено място], [община], с площ от 960
кв.м., и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху
описания имот, е отхвърлен в осъдителната му част, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Л. В., С. Л. К., Р. Л. В., Е. Л. С., на основание чл. 108 ЗС, да
предадат на Д. С. В. и В. С. В. владението на недвижим имот, съставляващ УП
***, в кв.46а по регулационния план на [населено място], [община], с площ от
960 кв.м.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Л. В., С. Л. К., Р. Л. В. и Е. Л. С.
да заплатят на Д. С. В. и на В. С. В. общо сумата 613, 55 евро
(равностойността на 1200 лв.) разноски за касационната инстанция.


                                     Председател: _______________________
                                           Членове:
                                                  1._______________________
                                                  2._______________________




                                       4