Определяне на режим на лични отношения на дете с родител

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 163
                               гр. София, 10.03.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Илияна Папазова
                                 Членове:     Майя Русева
                                              Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело №
20258002101956 по описа за 2025 година
     Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. К. срещу решение №.108/5.02.25 по г.д.
№.2079/24 на ОС Пловдив, с което е потвърдено решение №.2008/7.05.24 по г.д.№.9600/23
на РС Пловдив за изменение на постановените с решение №.265/10.06.19 по г.д.№.796/19 на
РС Асеновград мерки относно режима на лични отношения на детето А. Х. Б. с бащата Х. С.
Б. както следва: без присъствието на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10ч в събота до 19ч в неделя с преспиване при бащата в събота вечер; една седмица през
лятото с преспиване, като този период не съвпада с платения годишен отпуск на майката
/ако друго не бъде уговорено от първи до седми август/; за Коледните празници през четните
години /през нечетните детето ще е при майката/; за Великденските празници през нечетните
години /през четните детето ще е при майката/; детето да бъде с всеки от родителите на
техните личните празници. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на
обжалваното решение. Моли се за отмяната му и отхвърляне на иска или връщане на делото
за ново разглеждане.
Ответната страна Х. С. Б. оспорва жалбата.
Дирекция „Социално подпомагане“ Х. не взема становище.
С определение №.4904/29.10.25 е допуснато касационно обжалване на въззивното решение
на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „кои са критериите, от които следва да се


                                            1
ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето, и
има ли задължение съдът при искане за изменение на мерките служебно да следи за
интереса на детето“.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение, Върховният касационен съд намира следното:
Извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по
чл.59 ал.6 СК (предходна ал.4 - до изменението с ДВ бр. 115/25) и по § 1 т.5 ДР на ЗЗакрД се
осъществява изключително с оглед защита интересите на детето, като тя е комплексна –
съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които
са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а не само някои от тях. Той
трябва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен
обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.
В разпоредбите на чл.59 ал.6 СК (предходна ал.4 - до изменението с ДВ бр. 115/25) и § 1 т.5
ДР на ЗЗакрД като критерии за извършване на дължимата преценка са посочени най-
съществените от тези обстоятелства - възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на
децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица,
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности - без те да са
изброени изчерпателно или да са степенувани в строго определен ред. Във всеки спор,
свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен
да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи
значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения
между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Той трябва да обсъди
дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на
положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като
висшият критерий за решението на съда е интересът на детето - за който съдът следи
служебно /реш.№.59/4.05.18 по г.д.№.2396/17, ІІІ ГО, реш.№.110/22.05.18 по г.д.№.327/18, ІV
ГО, и др./.
По основателността на касационната жалба:
По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства - писмени и
свидетелски показания, че: съгласно одобреното при развода на страните споразумение
родителските права по отношение на малолетната им дъщеря А. Х. Б. /родена на ... ... .../ са
предоставени за упражняване на майката при установен режим на лични контакти с бащата
всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. до 13ч. в присъствието на майката /с
възможност след навършване на шестгодишна възраст на детето режимът да бъде
преразгледан и евентуално разширен/; отношенията между бившите съпрузи са
изключително обтегнатите; бащата има хазартна зависимост и посещава психолог два пъти
седмично; от 25.08.23 по реда на ЗЗДН му е наложена забрана да приближава дъщеря си за
срок от 18м. /с реш.№.3229/29.08.24 по г.д.№.12483/23 на РС Пловдив е задължен да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по
отношение на бившата си съпруга и дъщеря си и му е забранено да ги приближава - вкл.

                                             2
жилището, детската градина и учебното заведение, местоработата и местата за социални
контакти/ и от 13.08.23 не я е виждал; видно от мотивите на решението актът на домашно
насилие се изразява в обиди и заплахи към майката, но няма доказателства и не се твърди
бащата да е извършвал действия, пряко насочени към детето, които да се квалифицират като
акт на домашно насилие-единствено присъствието му по време на психическото насилие
спрямо майката по силата на чл.2 ал.2 ЗЗДН квалифицира действията, насочени към бившата
съпруга, като акт на домашно насилие и спрямо детето; след описания в решението
инцидент -при който, след обидни думи към майката в присъствието на детето, то се е
опитало да изгони баща си, било е разстроено, притеснено, напрегнато - с него е работил
клиничен психолог - св.Г.; в резултат на така оказаната професионална помощ състоянието
на А. се подобрило, започнала да спи по-спокойно, не се чувствала заплашена, тъй като
баща й е „наказан от съда“, като по мнение на свидетелката детето няма емоционална връзка
с бащата и смята, че няма нужда от контакти с него, тъй като не го счита за важен човек.
При така установените обстоятелства въззивният съд правилно е приел, че не се установява
лошо отношение от страна на Х.Б. към дъщеря му /извън отправените в нейно присъствие
действия спрямо майката, квалифицирани като домашно насилие/, както и че изострените
отношенията между родителите неизбежно дават отражение и върху психиката й - особено
когато е очевидец на случващото се помежду им. Безспорно е и, че детето е в уязвима
възраст /понастоящем на 8г. и 8м./, в която от една страна няма нужда от такива интензивни
грижи от страна на майката, от каквито се е нуждаело когато е било на 2г. /при определяне
на първоначалния режим на контакти/, но от друга не е достатъчно самостоятелно, тепърва
се формира мирогледа му и е лесно податливо на влияния. Същевременно като всяко дете то
има право и необходимост в живота му да присъстват и двамата родители, да изгради
доверителна връзка и с двамата и да може да разчита по-нататък в житейския си път на
разбиране, опора и подкрепа и от двамата. От друга страна, предвид наличните данни за:
хазартна зависимост на бащата, липса на емоционална близост и на каквато и да е връзка на
същия с детето в период от поне година и половина /с оглед решението по ЗЗДН/, изменения
в психическото и физическото състояние на А. след преживения стрес, е необходимо
извършване на внимателна преценка в какви граници и как да бъде определен режима на
контакти с неупражняващия родителските права родител-така че от една страна да не се
накърнят интересите на детето с оглед евентуални дефицити в родителския капацитет на
Х.Б., а от друга страна да се даде възможност за адекватно присъствие на бащата, за
пълноценно общуване и изграждане и развитие на емоционална връзка и с него. В случая
режимът на контакти е определен без да са събрани достатъчно доказателства, позволяващи
задълбочено изследване и съобразяване на горните обстоятелства-като се има предвид и, че
съдът има задължение и служебно да следи за най-добрия интерес на детето. По делото не е
допусната както исканата от ищеца още пред първата инстанция съдебно-психологическа
експертиза с въпроси относно родителския капацитет на родителите, степента на
привързаност на детето към бащата, евентуалното наличие на родителско отчуждение и т.н.,
така и сочената от ответницата във въззивната жалба съдебно-психиатрична такава на
бащата във връзка с хазартната му зависимост. Последният не е бил и изслушван - нито от

                                            3
първоинстанционния, нито от въззивния съд - което само по себе си съставлява съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на решението и
връщането му за ново разглеждане. При това положение, предвид липсата на достатъчно
данни и доказателства, които да позволят определяне на режим на контакти на детето с
бащата при съобразяване на всички относими към случая обстоятелства и при стриктно
съблюдаване на най-добия интерес на детето, в това число и с оглед неизслушването на
бащата, дължимата преценка не може да бъде извършена и от касационната инстанция.
Въззивното решение трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане. При
новото гледане следва: 1/ да се изслуша задължително бащата по реда на чл.59 ал.8 СК; 2/ да
се изготви нов социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане“ Пловдив с цел
осигуряване на данни относно актуалните условия за пребиваване на детето в жилището на
бащата /доколкото той живее в различен град от този, в който е домът на майката и детето, и
при изготвяне на предходния доклад е заявил, че би сменил жилището си с по-голямо, ако
има контакти с дъщеря си и тя му гостува в Пловдив/; 3/ да се допусне психологическа
експертиза със задача, подробно формулирана в исковата молба /т.2 от доказателствените
искания/, както и такава да даде заключение за актуалния психологически и здравен статус
на детето и евентуално наличие на родителско отчуждение, като се предостави възможност
и на майката да конкретизира задача към тази експертиза предвид първоначалното й искане
във въззивната жалба; 4/ да се допусне психиатрична експертиза на бащата със задача във
връзка с хазартната зависимост, формулирана във въззивната жалба, при съобразяване и на
евентуалното й уточняване от майката предвид искането й в жалбата; 5/ да се извърши
цялостна преценка на събраните доказателства, в това число на заключенията от
горепосочените експертизи, и да се определи режима на контакти на детето с бащата при
отчитане на: родителския му капацитет, вкл. актуалното му състояние във връзка с
твърдяната хазартна зависимост; наличието или липсата на емоционална връзка на същия с
детето, респективно на синдром на родителско отчуждение; необходимостта от евентуален
преходен период за осъществяване на контакти с детето в присъствието на психолог или
служител от Дирекция „Социално подпомагане“ на неутрална територия, с постепенното му
разширяване – при съобразяване на обстоятелството, че е в интерес на детето да създаде и
поддържа емоционална връзка не само с майка си, но и с баща си, като се даде възможност
за пълноценен контакт, ненатоварен от конфликтни ситуации и личности.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
                                                Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.108/5.02.25 по г.д.№.2079/24 на ОС Пловдив.
ВРЪЩА делото на ОС Пловдив за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.




                                                  Председател: _______________________


                                            4
    Членове:

          1. _______________________

          2. _______________________




5