Присвояване на чужди пари чрез онлайн сметка, открита формално на чуждо име

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 290
                           гр. София, 24.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи май през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Красимира Медарова
                             Членове:     Даниел Луков
                                          Бонка Янкова

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора Максим Колев
като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200350 по описа за 2026 година
     Касационното производство е образувано по касационна жалба от
защитника на подсъдимия Н. Д. срещу въззивна присъда от 17.12.2025г. на
Софийски градски съд, постановена по внохд № 6080/2025г. по описа на
същия съд.
     В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК. Излагат се съображения, че деецът не е владял инкриминираната
сума и същата не му е била предоставена за пазене. Не било уточнено с акта
на поверяването на сумата на дееца какви точно действия е можел да
осъществява с парите. Не бил уточнен точния размер на сумата, предмет на
престъплението. Липсвал умисъл у дееца за своенето на парите. Твърди се, че
обвинението не било доказано. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на
подсъдимия.
     Поради тези допуснати нарушения бил неправилно приложен и
материалния закон, тъй като подсъдимият не бил извършил от обективна и
субективна страна престъплението, в което е обвинен.


                                      1
     В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се
поддържа от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим по заявените
съображения.
     Не се явява гражданския ищец и не взема становище по жалбата.
     Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и счита, че
въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено
следното:
     С присъда, постановена по нохд № 8588/18г. по описа на Районен съд –
София подсъдимият Н. Д. е бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
     С присъдата е бил отхвърлен предявения от пострадалия Ж. против
подсъдимия гражданки иск.
      По въззивен протест с въззивна присъда от 17.12.2025г. на Софийски
градски съд, постановена по внохд № 6080/2025г. по описа на същия съд.,
присъдата на първата инстанция е била изцяло отменена и вместо това е била
постановена нова присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като на основание чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от четири
месеца.
     На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изтърпяването на така
определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
     Подсъдимият е бил осъден да заплати на пострадалия сумата от 1 000лв.
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането.
     Съдът се произнесъл и по направените по делото разноски.
     Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
     В съдебния си акт Софийски градски съд е направил пълен, акуратен и
цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по


                                     2
чл. 102 от НПК. Въззивната инстанция, като втора инстанция по фактите и
правото, е постановила решение по съществото на делото, което съдържа
фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата,
въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото
решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към
съдебния акт са ясни, пълни и непротиворечиви и разкриват начина, по който
съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.
      Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по
делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В
тази връзка следва да се каже, че суверенно право на съда по фактите е да
прецени на кои от доказателствените източници следва да даде вяра, стига да
се аргументира защо, което в случая е направено.
      Подробно са били обсъдени показанията на всички разпитани по делото
свидетели, като са били подложени на внимателен анализ и са били
съпоставени както помежду си, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Изложени са били убедителни съображения кои от
гласните доказателствени източници се кредитират и защо, респективно защо
останалите са били отхвърлени като недостоверни. За да кредитира
показанията на св. Ж. съдът се е позовал на корелацията им с показанията на
св. П., който се явява лицето, осъществило връзката между пострадалия, от
една страна, и св. Т. и подс. Д.-от друга. Показанията на този свидетел са били
тълкувани в съответствие с тяхното действително съдържание и от тях
убедително е бил изведен извод за личното възприемане от П. на внасянето на
сумата от 1000лв. от страна на пострадалия по новооткритата сметка на
подсъдимия в платформата /платформа/. Съществено значение, не без
основание, е придадено и на частта от неговите показания, в които свидетелят
е изложил възприятията си за постигнатата уговорка между пострадалия и
подсъдимия-след евентуалното увеличаване на сумата, по решение на
пострадалия, тя да бъде изтеглена от подсъдимия и да му бъде предадена.
     Съдът е изложил убедителни аргументи не само относно размера на
присвоената парична сума, но и е проследил целия механизъм на
осъществяване на инкриминираното деяние и в тази връзка заявените в
касационната жалба доводи не се намериха за основателни, още повече, че
същите формулират само най-общо недоволство от обжалвания съдебен акт.


                                      3
За да е осъществен престъпния състав по чл. 206 от НК, трябва да бъде
установено, че деецът е извършил противозаконно разпореждане с чужда
движима вещ, като със своя, намираща се на правно основание в негово
владение или държане. Изпълнителното деяние- своенето на вещта, може да
се изпълни както с активно поведение- действие, така и чрез бездействие -
чрез въздържане от дължимо действие, като във всеки случай деецът не е
следвало да има право да го извършва и да е обективирал противоправно
поведение. От фактите по делото е видно, че подсъдимият се възползвал от
обстоятелството, че акаунтът е създаден на негово име и е изтеглил
намиращата се в него парична сума от 1305,16лв., в противоречие с
постигнатата със св. Ж. уговорка след евентуалното увеличаване на сумата, по
решение на пострадалия, тя да бъде изтеглена от подсъдимия и да му бъде
предадена, като вместо да предаде парите на пострадалия, ги задържал за себе
си. За това му спомогнало обстоятелството, че създаденият в /платформа/
акаунт е на негово име и че той разполага с паролата за достъп до сметката,
независимо от обстоятелството, безспорно установено по делото, че този
акаунт е бил създаден само формално на името на подсъдимия поради това, че
за разлика от пострадалия, е пълнолетен, с други думи създаването на този
акаунт на негово име е имало само и единствено технически характер и не
изразявало действителната воля на страните относно принадлежността и
разпореждането със средствата, намиращи се по сметката на този акаунт. Така,
чрез създаването на акаунта, се е целяло да се реализира договорената между
подсъдимия и пострадалия дейност, а не като правно основание подсъдимият
да придобие правото да се разпорежда със средствата в свой личен интерес,
което в крайна сметка той е сторил, след като придобил на правно основание
сумата от 1000лв., внесени от пострадалия Ж..
      Не се намери за основателно и възражението за липса на умисъл у подс.
Д. да осъществи престъпление по чл. 206 от НК. Правилно е било преценено,
че у подсъдимия е налице изискуемия пряк умисъл за своенето на парите, като
въззивният съд е изложил убедителни съображения в тази насока. Деецът е
съзнавал, че по сметката в разкрития от него акаунт наличните средства не са
негови, а принадлежат на друго лице, но това не му е попречило, в разрез с
първоначалната уговорка с пострадалия, да изтегли парите на каса на "И." на
29.02.2016г. и да се разпореди с тях в свой личен интерес, без да ги върне на
пострадалия, нещо повече-първоначално изобщо не уведомил Ж., че е

                                     4
изтеглил парите, а след това се опитал да прикрие този факт, твърдейки, че
поради някаква грешка сумата се е загубила.
      Нарушението на материалния закон е изведено в жалбата като последица
от допуснатите според защитата процесуални нарушения, без да е предложена
аргументация в тази насока. Поради това и ВКС намира, че при правилно
установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа,
материалният закон е бил приложен правилно.
       В жалбата е направено искане за отмяна на присъдата на въззивния съд и
постановяване на нова присъда от ВКС, с която подсъдимият да бъде признат
за невиновен и оправдан. Искането очевидно не държи сметка за
правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.
     Предвид изложеното и на осн. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният
касационен съд, трето наказателно отделение

                                 РЕШИ:

     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 17.12.2025г. на Софийски
градски съд, постановена по внохд № 6080/2025г. по описа на същия съд.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                      5