Реално съкращаване на щата при прехвърляне на дейност на други служители

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 283
                           гр. София, 11.05.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста
година в следния състав:


                             Председател: Мария Иванова
                             Членове:     Даниела Стоянова
                                          Иво Дачев

при участието на секретаря И.ка П. Палашева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Касационно гражданско дело №
20258002103670 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:



     Производството е по чл. 290 ГПК.
     Образувано е по касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство -
К.“, подадена чрез юрисконсулт С., срещу въззивно решение № 740 от
18.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1236/2025 г. на Окръжен съд –
Пловдив, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение №
78 от 28.03.2025 г. по гр. д. № 1589/2024 г. на Карловския районен съд, са
уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ, като е признато за
незаконно и е отменено прекратяването на трудовото правоотношение с И. Т.
Н., извършено със Заповед № З-12-296/11.06.2019 г. на основание чл. 328, ал.1,
т.2 КТ поради съкращаване на щата, ищецът е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „работник разсадник“ и ответното ТП „Държавно
горско стопанство - К.“ е осъдено да му заплати обезщетение за оставането му
без работа в размер на 6514.56 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2024 г.
Обжалването е допуснато с определение от 15.12.2025 г. на основание чл. 280,
ал. 1, т.1 ГПК, поради твъряното от касатора противоречие с Тълкувателно

                                      1
решение № 5/2019 г. на ВКС, ОСГК, по правния въпрос: реално ли е
съкращаването на щата, ако част от трудовата функция на премахнатата
длъжност продължава да се изпълнява в минимален обем и е разпределена
между служители с други длъжности и функции, назначени в други
структурни звена на предприятието?
В касационната жалбата и в писмена защита са изложени оплаквания за
неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на
материалния закон и необоснованост, претендира се отмяната му и
постановяване на друго решение за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по жалбата И. Т. Н., чрез процесуалния си представител адв. Н., я
оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
По правния въпрос, по който е допуснато обжалването:
В задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 5
от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС е прието, че закриване
на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.2 КТ е налице, когато
от структурата на предприятието е премахнато цяло едно негово
организационно-обособено звено и дейността на това звено е прекратена,
докато при вътрешната реорганизация звената се сливат, вливат, отделят или
разделят, но при тези промени дейността им се запазва. В същия тълкувателен
акт е посочено, че когато реорганизацията е свързана с намаляване на заетите
с извършването на съответната дейност лица, което е довело до цялостно
премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, или до
намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности, тогава е
налице съкращаване на щата за работниците или служителите, които заемат
съответната длъжност. С оглед на това, съкращаването на щата е реално,
когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност се прехвърлят
на други, запазени длъжности с различни, съществено различаващи се
трудови функции. Това е така и в случаите, когато наред със закриването на
щата се откриват нови щатове за длъжности с различни трудови функции, в
който смисъл е и казуалната практика, израз на която е решение № 13 от
04.04.2017 г. по гр. дело № 2239/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.
По същество на касационното производство:
С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение се явява
неправилно, тъй като съдът в отклонение от посочената практика е приел, че
съкращаването на щата в случая не е реално, защото трудовата функция на

                                      2
длъжността „работник разсадник“ не е изцяло премахната, а продължава да се
осъществява (макар и в намалени размери) от други служители, които
изпращал директорът, например горските, а също и лесничеите, когато са
свободни.
По делото е установено, че ищецът И. Н. е работил при ответното
предприятие по трудов договор от 11.06.2019 г. като „работник разсадник“ до
16.07.2024 г., когато със Заповед № З-12-296/16.07.2024 г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ поради
съкращаване на щата. По старото щатно разписание за длъжността „работник
разсадник“ били предвидени шест работни места, а по новото щатно
разписание всичките шест длъжности са били съкратени. При тези данни
обстоятелството, че разсадникът продължава да съществува физически, както
и установеният от свидетелските показания факт, че дейността на съкратения
ищец Н. да коси около фиданките с тример, била извършвана след
уволнението му от други служители, не дават основание да се приеме, че
съкращаването на щата не е реално, защото тази дейност не била
преустановена изцяло. От показанията на свидетеля И. и от съпоставката с
длъжностната характеристика за длъжността „работник разсадник“ е видно, че
към момента на издаване на процесната уволнителна заповед необходимостта
от осъществяването на дейността е била отпаднала, за което е показателно и
това, че към същата дата от всички шест длъжности по щатното разписание
заета е била само една. Разсадникът не реализирал печалби, от години нямало
търсене на фиданки, наличните са били засадени предишни години от наети за
целта работници, много от посадените изсъхнали, а за останалите ищецът се
грижел, като част от тях обработвал с култиватор, а друга част – с тример, два
пъти месечно, и то когато метеорологичните условия го позволяват. Преди
процесното уволнение за тези дейности на ищеца помагали и други лица, вкл.
ръководителят на разсадника, а след това идвали горските и лесничеите,
когато са свободни, които изпращал директорът. Това възлагане на отделни
функции, обаче, не означава, че съкращаването на щата не е реално.
Работодателят може както да съчетае съществено различаващи се трудови
функции на две длъжности по щатното разписание в една нова, така и да
възложи трудови функции на една длъжност, която се премахва от щатното
разписание, на работници или служители с друга, съществено различаваща
длъжност. При тази последна форма на трансформация от старото щатно

                                      3
разписание се премахват една или повече длъжности, без да се създават нови.
Същественото в случая е, че с премахването на шестте бройки „работник
разсадник“ от общия брой на работниците в Разсадника, всички щатни бройки
за длъжността са били заличени, което очертава фактическият състав на чл.
328, ал. 1, т.2 КТ. С оглед премахването на всичките шест щатни бройки за
длъжността по новото щатно разписание, работодателят не е имал задължение
да извършва подбор, а предвид заболяването, от което е страдал ищецът,
попадащо под закрилата на чл.333, ал. 1, т.3 КТ, той е поискал и получил
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. Без
значение за законосъобразността на уволнението е обстоятелството, че според
Експертното решение на ТЕЛК от 24.01.2023 г. при определената 60 % трайно
намалена работоспособност на ищеца, работата на заеманата до уволнението
длъжност е била неподходяща за него, тъй като трудовото правоотношение в
случая е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ поради съкращаване на
щата, а не на това по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ поради невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената работа поради болест, довела до
трайно намалена работоспособност или здравни противопоказания.
По посочените съображения визираното в заповедта уволнително основание е
налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Ето защо, въззивното решение следва да се отмени и вместо него предявените
искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора следва
да бъдат присъдени сторените във въззивното и касационното производство
разноски, според формулираното от него искане, в размер на 1300 евро.
    Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение,


                                 РЕШИ:
    ОТМЕНЯ въззивно решение № 740 от 18.06.2025 г., постановено по гр.
дело № 1236/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
    ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. Т. Н. с ЕГН-[ЕГН] от
[населено място] против ТП „Държавно горско стопанство – К.“ с БУЛСТАТ-
*** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за
незаконно на уволнението му със Заповед № З-12-296/11.06.2019 г., за
възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност
„работник разсадник“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа

                                      4
поради незаконно уволнение в периода от 16.07.2024 г. до 16.01.2025 г. в
размер на 6514.56 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.09.2024 г. до окончателното плащане.
    ОСЪЖДА И. Т. Н. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на ТП „Държавно горско
стопанство – К.“ с БУЛСТАТ-*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1300
евро, представляваща сторени съдебни разноски във въззивното и
касационното производство.
    Решението не подлежи на обжалване.



                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     5