Отмяна на съдебно решение след установяване на нарушение от ЕСПЧ

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ
                                     № 175
                             гр. София, 14.07.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                               Председател: Бонка Йонкова
                               Членове:     Васил Христакиев
                                            Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов
като разгледа докладваното от Васил Христакиев Касационно търговско дело
№ 20268002900126 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид
следното.
     Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба на ищците М. М. и
Е. М. за отмяна на влязло в сила решение на Софийски апелативен съд на основание
чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.
     Ответниците Гаранционен фонд и „Дженерали Застраховане“ АД оспорват
молбата като неоснователна.
     С решението, чиято отмяна се иска, Софийският апелативен съд като въззивна
инстанция по жалби на ищците и на ответника ЗАД „Виктория“ АД е обезсилил
първоинстанционното решение, с което частично са били уважени главните искове, и е
прекратил исковото производство поради недопустимост на предявените от
молителите главни искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу ЗАД „Виктория“ АД, чийто
настоящ правоприемник е ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, и евентуални
искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) срещу Гаранционния фонд.
     За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че в резултат на
пътно-транспортно произшествие на 05.11.2010 г. е настъпила смъртта на М. Г. К., син
на М. М.. На 25.10.2011 г. последният писмено поискал от Гаранционен фонд
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на
смъртта на сина му. Заявителят М. починал на 10.11.2011 г. и оставил за свои
наследници по закон молителите М. М. и Е. М. (син и дъщеря), предявили исковете по
настоящото производство на 03.05.2012 г. След като е изложил съображения по
съществото на спора, апелативният съд е приел, че доколкото правото на обезщетение
за неимуществени вреди има строго личен характер, молителите не са легитимирани


                                         1
да предявят искове за вземането на наследодателя за претърпените от него
неимуществени вреди, след като наследодателят не е предявил такъв иск преди
смъртта си. Посочил е в тази връзка, че отправеното от наследодателя до причинителя
на вредата, респ. неговия застраховател или ГФ, искане за обезщетение е без значение
за легитимацията на наследниците. С тези съображения е обосновал извод за
недопустимост на предявените главни и евентуални искове поради липса на право на
иск. Касационното обжалване на въззивното решение не е било допуснато поради
отсъствие на данни за вероятна недопустимост и липса на формулиран правен въпрос
по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, относим към
решаващите съображения на въззивния съд за липса на активна легитимация.
     Искането за отмяна се основава на твърденията, че по жалба № 7428/17 с
решение от 01.07.2025 г., станало окончателно на 01.10.2025 г., Европейският съд по
правата на човека е установил нарушение на правата на молителите по чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС поради това, че предявеният иск е обявен за недопустим, както и че
последиците от това нарушение могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на
делото.
     Установява се, че с решението от 01.07.2025 г. ЕСПЧ е приел, че ограничаването
на правото на молителите М. и М. на достъп до съд, а именно констатацията на
националните съдилища, че молителите не могат да заведат и да водят иск на
деликтно основание за обезщетение за нематериални вреди от името на починалия си
баща, въпреки че той в достатъчна степен е показал (с депозираното пред ГФ искане
за обезщетение) желанието си да получи такова обезщетение, не е било съразмерно на
никоя преследвана легитимна цел. Въз основа на тези съображения ЕСПЧ е приел, че
ограничението на правото на жалбоподателите на достъп до съд е било в нарушение на
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Приел е по-нататък, че съгласно чл. 41 от Конвенцията най-
подходящата форма на обезщетяване в случая би била чрез възобновяване на
производството по надлежен ред и ново разглеждане на делото.
     Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК предвижда възможност за отмяна на
влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато ЕСПЧ с окончателно решение е
установил нарушение на ЕКЗПЧОС или на протоколите към нея и новото разглеждане
на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
Предпоставките на това основание за отмяна са: влязло в сила решение на
националния съд по гражданско дело, в което не е взета пред вид ЕКЗПЧОС или ако е
взета пред вид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ,
което установява допуснато от РБ нарушение на ЕКЗПЧОС или на протоколите към
нея, което решение на ЕСПЧ е по жалба на страна по приключилото дело пред
националния съд; неотстранени от държавата последици от установеното нарушение с
решението на ЕСПЧ и възможност те да бъдат отстранени при новото разглеждане на
делото.
     В разглеждания случай тези предпоставки са налице. В обсъденото по-горе
решение на ЕСПЧ се съдържа установяване на нарушението на чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС,
допуснато чрез прекратяването на производството по предявените от молителите
искове с оглед извода за тяхната недопустимост, поради което това решение
съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Държавата не е
отстранила последиците от нарушението и новото разглеждане на делото се явява
единственото правно средство за отстраняване на последиците от установеното
нарушение на чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС.
     По изложените съображения молбата за отмяна е основателна. Влязлото в сила
решение следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд, който следва да се произнесе и по направените искания за

                                         2
присъждане на разноски за производството по отмяна (т. 4 от ТР № 6/2012 на ВКС-
ОСГТК).
    С тези мотиви съдът

                                   РЕШИ:
     Отменя на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК влязлото в сила решение №
211/02.02.2015 г. по гр. д. № 3645/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд и
връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд от етап
съдебно заседание.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                             Председател: _______________________

                                                 Членове:

                                                        1. _______________________

                                                        2. _______________________




                                        3