Претенции за подобрения в делбен имот и определяне на увеличената стойност

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 741
                               гр. София, 09.12.2025 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                  Председател: Бонка Дечева
                                  Членове:     Ваня Атанасова
                                               Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело
№ 20248002103372 по описа за 2024 година


Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. И. и
Н. Б., чрез процесуалния им представител адв.К. А., срещу решение №595/07.05.2024г.,
постановено по гр.д.№626/2023г. на Пловдивския окръжен съд, допълнено с решение
№729/05.06.2024г., в частта, с която е :
- потвърдено решение №260008 от 20.01.2023г., постановено по гр.д.№9879/2016г. по описа
на ПРС, в частта с която са осъдени :
- Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на
основание чл. 72 от ЗС, сумата от по 4 582.83лева/четири хиляди петстотин осемдесет и два
лева и 83 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената
стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по
повод на СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните
регистри на [населено място], извършени в периода 2014г.- 2015г. ;
- Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на
основание чл. 72 от ЗС сумата от по 2 291.42лева/две хиляди двеста деветдесет и един лева и
42 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност
на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на


                                             1
СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните
регистри на [населено място], извършени в периода 2014г.- 2015г.
- отменено решение №260008 от 20.01.2023г. постановено по гр.д.№9879/2016г. по описа на
ПРС, в частта с която са :
- отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Н. Г. Б., ЕГН
[ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.***, с правно основание чл. 72 ЗС, за разликата
от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13 020лв за
всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота
и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на следните
СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб
вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за
периода 2001г. – 2003г. и 2008г. и следните довършителни работи през периода 2014г. –
2015г. в процесния апартамент : направа на носеща стоманобетонова конструкция, вкл.
кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на преградни, фасадни и
ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/ ; направа на покриване и водоотвеждане/по
еталон 23 на СЕК/ ; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон 23 на СЕК/ ; външни
връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/ ; общи части към обекта /по еталон 23 на СЕК/ ;
доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки ; направа на топлоизолация от
„Фибран“ под второ ниво ; полагане на мрежа под топлоизолация ; В и К инсталация ;
водопровод - доставка монтаж : доставка и монтаж на тръба РЕ ф32 с фасонни части ; В и К
инсталация - доставка монтаж : укрепване на тръби ; В и К инсталация - доставка монтаж :
монтаж на вграден душ ; В и К инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно
казанче с подложка; направа на вградено осветление за таван в баня /2015 г./; В и К
инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ II ниво; В и К Инсталация -
водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка ІІ ниво; направа на вградено
осветление за таван в баня /2014 г./; направа на изолация по стени;
- отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Л. Г. И.,
ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], с правно основание чл. 72 ЗС за разликата от
присъдения размер от по 2 291.42 лева за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6
510 лева за всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената
стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по
повод на следните СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота,
изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации,
направа на покрив за периода 2001г. – 2003г. и 2008 г. и следните довършителни работи през
периода 2014г. – 2015г. в процесния апартамент : направа на носеща стоманобетонова
конструкция, вкл. кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на преградни,
фасадни и ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/ ; направа на покриване и
водоотвеждане/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон
23 на СЕК/ ; външни връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/ ; общи части към обекта
/по еталон 23 на СЕК/ ; доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки ;


                                             2
направа на топлоизолация от „Фибран“ под второ ниво ; полагане на мрежа под
топлоизолация ; В и К инсталация ; водопровод - доставка монтаж : доставка и монтаж на
тръба РЕ ф32 с фасонни части ; В и К инсталация - доставка монтаж : укрепване на тръби ; В
и К инсталация - доставка монтаж : монтаж на вграден душ ; В и К инсталация -
водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка; направа на вградено
осветление за таван в баня /2015 г./; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден
душ II ниво; В и К Инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с
подложка ІІ ниво; направа на вградено осветление за таван в баня /2014 г./; направа на
изолация по стени, като вместо това е постановено въззивно решение, с което :
- Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.***, е осъден да заплати на К. С.
Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 8 437.17лв / осем хиляди четиристотин
тридесет и седем лева, и седемнадесет стотинки/ за всеки един от двамата, представляваща
разликата от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13
020лв / тринадесет хиляди и двадесет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща
увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната
лихва, считано от влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на
сумата ;
- Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], е осъдена да заплати на К. С. Н.,
ЕГН, [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 4 218.58лв/ четири хиляди двеста и
осемнадесет лева, и петдесет и осем стотинки/ за всеки един от двамата , представляваща
разликата от присъдения размер от по 2 291.42 лева /две хиляди двеста деветдесет и един
лева и 42 ст./ за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6 510 лева/шест хиляди
петстотин и десет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща увеличената стойност на
имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от
влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
В подадената касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е
неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за
неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответниците по касация К. С. Н. и М. Н. Н. са депозирали отговор на касационната жалба, в
който се изразява становище за нейната неоснователност и на правилност на решението в
обжалваната му част.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че с нотариален акт за учредяване право на
строеж № 161, том ІІ, рег. № 3637, дело № 347/2001г. на нотариус С. К., в полза на К. и М. Н.
е учредено право на строеж за изграждането на процесния мансарден
апартамент.Увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е
добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на
годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик/ или при
недобросъвестно владение на основание чл. 74, ал. 2 ЗС, когато другият съсобственик е
знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това.В
останалите случаи, когато съсобственикът владее само своята идеална част от имота и е


                                              3
държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира увеличената
стойност на имота при извършване на подобренията, а отношенията във връзка с тях следва
да се уредят по начина, указан в т. І. 5 на ППВС № 6/1974г.Единствено в хипотезата на чл.
60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е
по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е
ограничена до размера на обогатяването.Безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, че със съзнанието, че върху изграденото от тях ще придобият право на
собственост, М. и К. Н. са изградили процесния обект в груб вид и са извършили
подобрения в същия.Безспорни са и доказателствата, че съсобствениците на терена са
знаели за извършването на подобренията и никога не са се противопоставили при тяхното
изграждане до завеждане на иска за делба.Ето защо и доколкото по време на подобряването
на имота, подобрителят е имал съзнанието, че упражнява свои правомощия на собственик,
то следва да намерят приложение разпоредбите на чл.72 ЗС. В конкретният случай следва да
се приеме, че съсобствениците на терена дължат заплащането на увеличената стойност на
имота, щом са знаели, че владелецът е правил подобрения и не са се противопоставили на
същите. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявилите претенцията
съделители К. и М. Н. имат качеството на добросъвестни подобрители по смисъла на чл. 74,
ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС.
По отношение размера на претенциите въззивният съд е съобразил, че съгласно
разпоредбата на чл.72 ал.1 ЗС увеличението се определя към деня на постановяване на
съдебното решение.Съгласно заключението на вещото лице инж. К. М. прието пред
въззивната инстанция, което съдът е кредитирал като компетентно изготвено и
безпристрастно, пазарната стойност на имота към настоящия момент възлиза на сумата от
184 100лв.Предвид на обстоятелството, че вещта предмет на делбата е възникнала като
обект на собственост в резултат на вложените средства и огранизация на съделителите К. и
М. Н., и никой от останалите съсобственици не е участвал финансово, физически или
организационно в процеса на изграждането на обекта в „ груб строеж“, то подобрението по
смисъла на закона се явява пазарната стойност на целия имот към деня на постановяване на
съдебното решение.Поради това е прието, че следва да бъдат уважени претенции по чл.346
ГПК в пълния предявен размер към Н. Б. в размер на квотата му и към Л. И. в размер на
квотата и.
Прието е за неоснователно възражението, че претенциите за извършени подобрения са
погасени по давност.Според приетото в ППВС №6/27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., само за
вземания на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот,
погасителната давност започва за тече от момента на прекъсване на владението, от
превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде
смутено от собственика с предявяването на иск за делба.В мотивите към ППВС се сочи, че
приложение в отношенията по повод подобренията, извършени в недвижим имот, намира
правилото на чл.114 ал.1 ЗЗД, според което давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.Правоотношенията, които възникват между извършилия
подобренията владелец и собственика на имота, върху който са извършени, се


                                             4
характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл на закона
и справедливостта да се приеме, че изискуемостта на вземането на подобрения върху чужди
имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към един
покъсен момент.В конкретният случай давността започнала да тече от момента на
предявяването на иска за делба.Последният е бил предявен на 03.07.2016г., а исковете на
подобрителите по чл.346 ГПК - на 22.10.2019г. по гр. д. № 9879/16 г.Давностният срок, който
е 5-годишен, не е изтекъл /чл. 110 ЗЗД/.
С постановеното определение №2504/19.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния поставени от касатора
въпрос : За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, да направи от тях собствени
констатации за фактическата обстановка и да формира собствени правни изводи.
В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд, като съд по съществото на
правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото,
като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за
доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на
страните./решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на II-ро т. о., решение №
51/29.06.2020 г. по т. д. № 613/2019 г. на I-во т. о., решение № 99/06.08.2019 г. по гр. д. №
2331/2018 г. на I-во г. о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. II-ро г. о.,
решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ-ро г. о., решение № 59/14.04.2015 г.
по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV-то г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на
ІІ-ро т. о., и др. /.
Според т.6. от ППВС6/1974г. подобрение на един имот е налице, когато вложените труд,
средства и материали са довели до увеличаване на стойността му.Увеличението се заплаща,
доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.Право на
обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът,
а не и държателят.При изясняване дали подобрителят е владелец съдилищата са длъжни да
изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена.Намерението
на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика/т.1 от ППВС№6/74г./
С оглед принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, правото на вземане за
подобрения има този владелец, който ги е направил. Това право съществува срещу лицето,
което е било собственик на вещта при извършване на разходите за тези подобрения, тъй като
именно то се е обогатило в резултат на обедняването на владелеца.Приобретателят на
недвижим имот не е пасивно легитимиран по претенцията за подобренията, извършени в
него преди прехвърлянето му, тъй като задължението за обезщетяване на подобрителя е
възникнало в лицето на бившите собственици на имота, които следва да отговарят за
заплащане на тяхната стойност.Без значение е дали договорът, с който се прехвърля правото
на собственост върху имота е възмезден или безвъзмезден /решение №682/30.09.1986г. по
гр.д.№354/86г., І г.о., решение №2349/29.12.1995г. по гр.д.№2926/1994г. на ВС, ІV г.о.,


                                              5
решение №1162/18.11.2008г. на ВКС по гр.д.№4998/2007г. на ВКС, ІІ г.о. и др./.
По основателността на подадената касационна жалба :
По делото е представен заверен препис от договор за взаимно учредяване на право на
строеж, който е обективиран в н.а.№161, н.д.№347 /2001г. по описа на нотариус С. К., с
който Б. Х. К. и съпругата му В. Б. К., К. С. Н. и съпругата му М. Н. Н., Г. Н. Б. и съпругата
му Е. Х. Б., в качеството си на съсобственици на дворно място, съставляващо УПИ *** в
кв.*** по плана на [населено място],[жк], взаимно и безсрочно си учредяват право на строеж
/надстрояване/ за обектите от предвиденото и разрешено надстрояване на сградата,
представляващо втори етап от строителството на сградата – IV/трети надпартерен/ и
V/четвърти надпартерен/ етаж, съгласно одобрен архитектурен проект от 06.12.2000г. и
разрешение за строеж №180/14.12.2000г.С този договор на Б. Х. К. и В. Б. К. е учредено
правото на строеж за апартамент №***, находящ се на четвърти етаж /трети надпартерен/; на
К. С. Н. и М. Н. Н. е учредено право на строеж за апартамент №***, находящ се на пети
етаж /четвърти надпартерен/. Съгласно т.4 от договора съсобствениците на дворното място
са постигнали съгласие след одобрение на допълнението към архитектурния проект,
съгласно който се предвижда преработка на подпокривното пространство, да си учредят
взаимно, безсрочно и безвъзмездно право на строеж на предвидените обекти в
подпокривното пространство, като Б. Х. К., В. Б. К., К. С. Н. и М. Н. Н. се задължават да
учредят безсрочно и безвъзмездно право на строеж на Г. Н. Б. и съпругата му Е. Х. Б. за
построяването на 1/2 ид.част от складово помещение на шести етаж /пети надпартерен/; Г. Н.
Б., Е. Х. Б., К. С. Н. и М. Н. Н. се задължават да учредят безвъзмездно и безсрочно право на
строеж на Б. Х. К. и съпругата му В. Б. К. за построяването на 1/2 ид.част от складово
помещение на шести /пети надпартерен/ етаж; Б. Х. К., В. Б. К., Г. Н. Б. и Е. Х. Б. се
задължават да учредят безсрочно и безвъзмездно право на строеж на К. С. Н. и съпругата му
М. Н. Н. за апартамент на шести етаж /пети надпартерен/ на две нива, чието първо ниво
заема южната половина от етажа, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, като К. С. Н. и М. Н. Н. се задължават да построят със свои средства предвидените
обекти в подпокривното пространство на сградата, както и покрива на сградата в груб вид.
Изрично е посочено, че точка четвърта от договора има силата на предварителен договор за
учредяване на право на строеж, респективно за доброволна делба, при изградени обекти и
всеки един от съсобствениците може да иска обявяването му за окончателен по съдебен ред
в двумесечен срок от издаване на разрешение за строеж за подпокривното пространство.
Установява се, че на 28.06.2012г. Е. Х. Б. и Г. Н. Б. са дарили на сина си Н. Г. Б. 1/6 идеална
част от ПИ с идентификатор ***, а на дъщеря си Л. Г. И. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***на първи етаж от сградата, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и 1/12 идеална част от
ПИ с идентификатор ***.
Безспорно е по делото, че за преработката на подпокривното пространство в жилище не е
налице учредено право на строеж, като и това, че строителството на процесния имот,
представляващ : самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено
място], одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК,


                                               6
последно изменение със заповед № КД-14-16-1129/04.06.2010г. на началник на СГКК-
Пловдив, с административен адрес на имота [населено място], п.к.4000, [улица], ет.***,
ап.***, който самостоятелен обект се намира в сграда №***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива:***, с площ 102.90кв.м., фактически е извършено със средства и труд от К. Н. и
съпругата му М. Н..
Така описания имот е предмет на иска за делба, предмет на настоящото дело, като с влязло в
законна сила решение е бил допуснат до делба между съделители и при квоти : 1/6 ид. част
за Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], 1/12 ид. част за Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], 1/2 ид. част за Б. Х. К., ЕГН
[ЕГН]; 1/12 ид. част в режим на СИО за К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и М. Н. Н., ЕГН [ЕГН],; 1/12
ид. част за С. К. Н., ЕГН [ЕГН] и 1/12 ид. част за Н. К. Н., ЕГН [ЕГН].Правото на
собственост върху този имот съделителите са придобили по приращение.
В първото по делото съдебно заседание, което е проведено след влизане в сила на решението
по допускане на делбата К. С. Н. и М. Н. Н. са предявили против Г. Н. Б. за 1/6 ид. част и
против Л. Г. И. за 1/12 ид. част претенции по сметки за заплащане на всеки един от тях на
припадащата им част от увеличената стойност на имота, която е в размер на 156 420лв., а в
условията на евентуалност за заплащане на припадащите се част от изграждане на
действително направените разходи за изграждане на обекта, които са в размер на 137 004лв.,
и включват : разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид –
носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода
2001 г. – 2003 г. и 2008 г., както и всички видове довършителни работи в апартамента,
направени в периода 2014г. – 2015г.
К. С. Н. и М. Н. Н. са предприели действия по изграждане на процесния имот въз основа на
предварителен договор за взаимно учредяване право на строеж, който е обективиран в н.а.
№161, н.д.№347 /2001г. по описа на нотариус С. К..Извършилият строителство в чужд имот
въз основа на предварителен договор, който не е бил обявен за окончателен, има качеството
на приравнен добросъвестен подобрител/решение № 698 от 10.05.2002 г. на ВКС по гр. д. №
942/2001 г., I г. о./.По аналогичен начин следва да се даде разрешение и в случая, в който
съсобственик на дворното място е предприел действия по неговото застрояване, въз основа
на предварителен договор за учредяване право на строеж, който не е бил обявен за
окончателен по съдебен ред.Изложеното означава, че този подобрител има право да
претендира заплащането от останалите съсобственици на сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения, което увеличение се определя към деня
на постановяване на съдебното решение/чл.72, ал.1 от ЗС/.
К. С. Н. и М. Н. Н. са претендирали от касаторите Г. Н. Б. и Л. Г. И. да им заплатят
подобрения, които са били извършени в различни интервали от време : периода 2001 г. –
2003г. и 2008г., когато процесния имот е бил завършен на фаза „груб строеж“ ;
довършителни работи в апартамента, направени в периода 2014г. – 2015г.С оглед изложената
по-горе аргументация относно това кой се явява пасивно легитимиран по претенцията за
подобрения – първоначалния собственик или приобретателя, следва, че са налице
формалните основания за уважаване на предявените искове срещу Г. Н. Б. и Л. Г. И. само за


                                            7
втория от посочените периоди/при съобразяване на заключението на вещото лице М. кои
претендирани за извършени СМР реално не са били изпълнени/.
Неоснователни са възраженията на ответниците Г. Н. Б. и Л. Г. И., че исковете на К. С. Н. и
М. Н. Н. са били погасени по давност. Според т.13 от ППВС № 6/1974 г. погасителната
давност за вземане на добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече
от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на
собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск
за имота.В настоящия случай давността по отношение на претенциите за подобрения тече от
момента на предявяване на иска за делба от Н.Б. - 13.07.2016г.Давността за тази категория
вземания е 5г. и тя не е изтекла до момента на предявяване на претенциите по сметки -
22.10.2019г.
Стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията
пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане,
собственикът би получил по -висока цена от тази, която би получил преди извършване на
подобренията. Тази преценка следва да се извърши чрез съпоставяне на стойността на имота
без подобренията с пазарната цена, който същият има в състоянието си към настоящия
момент, т. е. с подобренията върху него.В настоящия случай по делото липсват данни за
цената на имота без подобренията, които са били извършени в периода от 2014г. – 2015г.Това
налага допускането на нова допълнителна СТЕ, която да даде заключение за стойността на
имота без подобренията, както и увеличената му стойност след тяхното извършване, която
да се определи към датата на изготвяне на експертното заключение/чл.72, ал.1, изр.2 от
ЗС/.Тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, делото
следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
По реда на чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като
на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд с указания за изслушване на експертиза с посочената по горе задача.
На основание чл.294, ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да се
произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №595/07.05.2024г., постановено по гр.д.№626/2023г. на Пловдивския
окръжен съд, допълнено с решение №729/05.06.2024г., в обжалваната му част.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                            8
    2. _______________________




9