Обезщетение от ВиК за лишаване от ползване на жилище поради спряна вода

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 253
                               гр. София, 27.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Бонка Дечева
                                  Членове:     Ваня Атанасова
                                               Атанас Кеманов

при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20258002100145 по описа за 2025 година



Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Е. И., чрез адвокат Д. С., срещу решение № 715 от
02.08.2024 г. по в.гр.д.№ 867/2024 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която, след
частична отмяна на решение № 605 от 26.03.2024 г. по гр.д.№ 7421/2022 г. на Бургаския
районен съд, е отхвърлен предявеният от С. Е. И. срещу “Водоснабдяване и канализация”
ЕАД - гр. Бургас иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумата 6442.50 лева
обезщетение за имуществени вреди от лишаване на ищцата, поради неправомерно
прекратяване на водоснабдяването от ответното дружество, от правото й да ползва, в
периода 11.09.2018 г. - 22.08.2022 г., лично, като носител на вещно право на ползване,
жилището на втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в УПИ *** в кв.***по
плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с
избеното помещение към жилището, и върху съответните идеални части от имота и
изградени в северозападната част на същия трайни подобрения, ведно със законната лихва за
забава върху посочената по-горе сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Твърди се неправилност на решението поради постановяването
му в нарушение на чл. 49 ЗЗД и при несъобразяване с обстоятелството, че претенцията е за
присъждане на обезщетение за вреди от невъзможността ищцата лично да ползва процесния

                                             1
имот.
Насрещната страна “Водоснабдяване и канализация” ЕАД -гр. Бургас, в депозиран чрез
юрисконсулт Н. В. отговор, излага съображения за правилност на въззивното решение.
Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните
въпроси: Когато се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди от
невъзможността лично да се упражнява притежавано вещно право на ползване на недвижим
имот, причинена в резултат на деликт, налице ли подлежаща на обезщетяване имуществена
вреда. В този случай обезщетението съизмеримо ли е със средномесечния пазарен наем на
имота.
Настоящият състав споделя становището по въпросите, изразено в решение № 216 от
03.04.2024 г. по гр.д.№ 1536/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че невъзможността да
се ползва лично имот от неговия собственик, причинена от деликт, представлява реална
вреда, която подлежи на обезщетяване, както и че размерът на вредата е съизмерим със
средномесечния пазарен наем за имота в процесния период.
По основателността на касационната жалба:
За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че ищците са били собственици на процесния имот до
1993 г., когато го дарили на дъщеря си Е. М., като си запазили пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване на имота. След сключване на прехвърлителната сделка са ползвали
жилището заедно със семейството на дъщеря си. Ходели и на вилата си в [населено място],
закупена след пенсионирането им, като пребивавали там от пролетта до есента, но се
връщали в жилището в А. в събота и неделя, понякога и през седмицата. През зимата не
посещавали вилния имот, тъй като вилата била лятна и непригодна за обитаване през зимния
период. На 11.09.2018 г. водоснабдяването на имота било преустановено, а възстановяването
му е станало на 23.08.2022 г., след близо четири години и след водене на дела от Е. М. срещу
“В и К” ЕАД – гр. Бургас. С решение № 260059/06.11.2020 г. по гр. д. № 1163/2019 г. на
Районен съд-Айтос, потвърдено с решение № IV-40/21.07.2021 г. на Окръжен съд-Бургас,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 259 от 09.06.2022 г. по гр. д. №
4542/2021 г. на ВКС е осъдено “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас, на
основание чл. 109 ЗС, да извърши необходимите действия за възстановяване на
водоподаването по съществуващия от 1964 г. водомерен възел и вертикален
водоснабдителен клон в процесната двуетажната жилищна сграда, до жилището на Е. С. М.,
разположено на втори етаж от сградата. През този четиригодишен период на прекъснато
водоподаване имотът не е бил отчитан от инкасатори. Всички обитатели на имота били
принудени да го напуснат, тъй като много трудно се живеело без вода в апартамента. О.
носели такава отвън за питейни и битови нужди, за свое улеснение изградили външна баня,
но през зимата тръбите се спукали. Ищците много се разочаровали от създаденото
положение, срамували се, било им неприятно да се върнат вкъщи, останали на вилата в
[населено място], където също имало воден режим. Семейството на дъщерята на ищците се
принудило да наеме и обзаведе гарсониера, в която да живее. По времето, когато било
прекъснато водоснабдяването на имота в А., ищците, възрастни хора на 84-85 годишна

                                              2
възраст, страдали и от множество заболявания – ищецът Б. се лекувал от онкологично
заболяване, а ищцата И. била лежащо болна. Ищецът С. Г. Б. починал на 15. 01. 2023 г. и
оставил за законни наследници съпругата си С. Е. И. (продължила участието си в исковото
производство в лично качество и като наследник на починалия си съпруг) и дъщеря си Е. С.
М. (конституирана като ищец на основание чл. 227 ГПК).
От правна страна въззивният съд е приел, че ищците нямат право на обезщетение за
имуществени вреди, причинени им от лишаването им от ползване на имота. Посочено е, че
самото описание на вредоносните последици, настъпили в имуществената сфера на ищците,
съдържа твърдението, че вредите се изразяват само в лишаване на ползвателите от
възможността да упражняват вещното си право на ползване, лично и в пълен обем, в
продължение на четири години, заради липсата на течаща вода. Не се твърди ползвателите
да са били принудени да плащат наем или да са направили други разходи във връзка с
невъзможността да ползват жилището си - такива се твърди да е направило семейството на
дъщеря им, но не и ищците. Не се твърди и договорено отдаване на имота под наем, което
да е останало неосъществено заради спиране на водоподаването, а само осуетена
хипотетичната възможност това да бъде сторено. Няма твърдения за настъпила реална
вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото на ползвателите, нито се посочва
конкретен по размер пропуск за неговото увеличаване, а се претендира обезщетение в
размер на среден пазарен наем за подобен имот в рамките на четиригодишния срок, в който
водоснабдяването до обекта е било прекратено. Направен е извод, че след като ищците не са
доказали да са претърпели имуществени щети от прекъсване на водоподаването до
процесния жилищен имот в процесния период, то предявеният иск е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
С оглед отговора на поставения въпрос, решението се явява неправилно.
Налице са предпоставките на чл. 49 ЗЗД за уважаване на предявения иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди.
Отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-
гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав
на тази отговорност включва виновно противоправно действие или бездействие от лице, на
което е възложено извършването на работа, и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа.
В случая е налице виновно (презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена) и
противоправно поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се в
неправомерно прекратяване на водоснабдяването на процесния жилищен обект за периода
11.09.2018 г. - 22.08.2022 г., извършено на 11. 09. 2018 г., при подмяна на градската
водопроводна мрежа в [населено място], и невъзстановяване на водоподаването до 23. 08.
2022 г., когато ответното дружество възстановило водоподаването до процесното жилище в
изпълнение на влязло в сила съдебно решение по чл. 109 ЗС, с което „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – гр. Бургас е било осъдено да извърши необходимите действия за
възстановяване на водоподаването до процесното жилище по съществуващия от 1964 г.
водомерен възел и вертикален водоснабдителен клон в процесната двуетажна жилищна

                                            3
сграда. Налице е причиняване на имуществена вреда на ищците, изразяваща се в
лишаването им от възможността да ползват лично, като носители на вещно право на
ползване, процесния жилищен обект в посочения период, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредата. Причинената от деликт невъзможност да се ползва
лично имот от неговия собственик или вещен ползвател представлява реална вреда, която
подлежи на обезщетяване. Вредата е съизмерима със средномесечния пазарен наем за имота
в процесния период. В случая средномесечният пазарен наем за жилището в процесния
период възлиза на 12885 лв., от която сума ищцата има право да получи в лично качество
6442, 50 лв. – обезщетение за лишаването й от възможността за лично ползване на 1/2
идеална част от процесния имот.
Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен искът
по чл. 49 ЗЗД, предявен от С. Е. И. и Е. С. М. (наследници на починалия след предявяване на
иска ищец С. Г. Б.), за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за процесния
период в размер на 6442, 50 лв. – по 3221, 25 лв. за всяка от тях.
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част – с която
предявеният от С. Е. И. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е
отхвърлен за сумата 6442, 50 лв., и вместо това бъде постановено решение, с което
посочената сума бъде присъдена в полза на ищцата.
Предвид цялостно уважаване на касационната жалба, ответното дружество следва да бъде
осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищцата С. Е. И. сумата 670, 34 евро
разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция (70, 34 евро
платени държавни такси и 600 евро платено адвокатско възнаграждение).
С оглед изхода на делото - уважаване на 71, 15 % от претенциите на ищцата за имуществени
и неимуществени вреди (общият размер на претенциите на ищцата възлиза на 11163,75 лв.:
а/. 9673, 75 лв. за имуществени вреди - 6442, 50 лв. в лично качество и 3221, 25 лв. като
наследник на починалия ищец С. Г. Б.; б/. 1500 лв. за неимуществени вреди – 1000 лв. в
лично качество и 500 лв. като наследник на починалия ищец С. Г. Б., а уваженият размер на
претенциите на ищцата възлиза на 7942, 50 лв. – 6442, 50 лв. присъдено обезщетение за
имуществени вреди и 1500 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди), ответното
дружество следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищцата С.
И. сумата 511, 43 евро - 71, 15 % от разноските за въззивната инстанция, възлизащи на 715,
81 евро (платено адвокатско възнаграждение).
По изложените по-горе съображения ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищцата И. и 71, 15 % от разноските, направени при разглеждане на делото пред
районния съд, възлизащи на 2191, 89 лв., равняващи се на 1120, 70 евро (289, 32 лв.
държавна такса, 102, 57 лв. допълнителна държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо
лице, 200 лв. допълнително възнаграждение за вещо лице, 1400 лв. адвокатско
възнаграждение), тоест сумата 797, 38 евро.
Ищцата С. Е. И. следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата 171, 11 евро, равняващи се на 334, 66 лв. - 28,


                                             4
85 % от разноските, направени от дружеството пред първата и въззивна инстанции,
възлизащи общо на 1160 лв. (пред РС: 200 лв. за вещо лице, 100 лв. допълнителен депозит за
вещо лице, 40 лв. депозит за двама свидетели и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение;
пред ОС: 220, 94 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение). Ищцата не
дължи на дружеството разноски за касационното производство предвид цялостно уважаване
на подадената от същата касационна жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо
гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 715 от 02.08.2024 г. по в.гр.д.№ 867/2024 г. на Бургаския окръжен съд
в частта, с която, след частична отмяна на решение № 605 от 26.03.2024 г. по гр.д.№
7421/2022 г. на Бургаския районен съд, е отхвърлен предявеният от С. Е. И. срещу
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД - гр. Бургас иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за
присъждане на сумата 6442.50 лева (равняващи се на 3294 евро) обезщетение за
имуществени вреди от лишаване на ищцата, поради неправомерно прекратяване на
водоснабдяването от ответното дружество, от правото й да ползва, в периода 11.09.2018 г. -
22.08.2022 г., лично, като носител на вещно право на ползване, жилището на втория
жилищен етаж от жилищната сграда, построена в УПИ *** в кв.***по плана на [населено
място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с избеното помещение
към жилището, и върху съответните идеални части от имота и изградени в северозападната
част на същия трайни подобрения, ведно със законната лихва за забава върху посочената по-
горе сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в
частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА“Водоснабдяване и канализация” ЕАД - гр. Бургас, ЕИК 812115210, на основание
чл. 49 ЗЗД, да заплати на С. Е. И., ЕГН [ЕГН], сумата 3294 евро (равняващи се на 6442.50
лева) обезщетение за имуществени вреди от лишаване на ищцата, поради неправомерно
прекратяване на водоснабдяването от ответното дружество, от правото й да ползва, в
периода 11.09.2018 г. - 22.08.2022 г., лично, като носител на вещно право на ползване,
жилището на втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в УПИ *** в кв.***по
плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с
избеното помещение към жилището, и върху съответните идеални части от имота и
изградени в северозападната част на същия трайни подобрения, ведно със законната лихва за
забава върху посочената по-горе сума, считано от 17. 11. 2022 г. (предявяване на иска) до
окончателното й изплащане.
В останалите части въззивното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД - гр. Бургас, ЕИК 812115210, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С. Е. И., ЕГН [ЕГН], сумата 2183, 53 евро съдебни разноски
за трите инстанции.
ОСЪЖДА С. Е. И., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
Водоснабдяване и канализация” ЕАД - гр. Бургас, ЕИК 812115210, сумата 171, 11 евро част
от съдебните разноски, направени при разглеждане на делото пред първата и въззивна


                                            5
инстанции, съответна на отхвърлената част от исковете.
                                                  Председател: _______________________

                                                   Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          6