Недопустимост на решение при противоречие в искането на въззивната жалба

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 59
                           гр. София, 20.02.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                            Председател: Ирина Петрова
                            Членове:     Десислава Добрева
                                         Мария Бойчева

при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело №
20258002901230 по описа за 2025 година
      Производството е по чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение “Спортен
клуб ВАНТО - ВИДИН”, ЕИК 176275092, против решение № 24/15.01.2025 г.
по в.т.д. № 783/2024 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която е
частично отменено решение № 3/01.02.2024 г. по т.д. № 4/2020 г. на Окръжен
съд – Видин и са уважени предявените от Ю. К. Й. искове по чл. 25, ал. 4
ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на общото събрание на сдружението, приети на
12.12.2019 г. от 18,30 часа пред заседателната зала на хотел “Ровно” - Видин.
      С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на
въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.
281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд за
нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от устава на сдружението поради
неустановяване на изискването за спадащ кворум и за провеждане на общото
събрание един час след обявения в поканата. В тази насока се изразява
несъгласие с приетото от въззивната инстанция за ирелевантно обстоятелство,
че след регистрацията шест от общо девет присъстващи членове са принудени
да напуснат залата, в която са останали и гласували лица, които не са членове
на сдружението, както и че решенията на общото събрание, проведено на
същата дата в 17,30 часа, са отменени с влязъл в сила съдебен акт по

                                      1
съображения, че при приемането им са взели участие 27 лица, които не са
били сред 12-те учредители на сдружението. Изтъква се, че редовните членове
на сдружението не са допуснати в заседателната зала от служители на
охранителна фирма и събранието е проведено пред същата, с оглед на което
неправилно е преценено от решаващия състав, че то не е проведено на
мястото, обявено в поканата за свикването му. Оспорват се и мотивите на
въззивния съд, че при провеждане на общото събрание са нарушени закона и
устава на сдружението, относно часа и мястото на провеждането му.
Подчертава се, че в поканата са посочени всички задължителни реквизити и
събранието е проведено при спазване на законовите норми и устава на
сдружението. На същото не са участвали лица, които не са членове на
сдружението, нито пълномощници. Гласуването е проведено явно, като
гласовете са преброявани от избрания преброител. На общото събрание са
приети решения в рамките на неговата компетентност, които са отразени в
протокола, който е надлежно оформен и подписан от председателя,
протоколчика и преброителя. Не е изопачаван начинът на гласуване. В тази
насока се акцентира, че ищецът не е установил нито едно от нарушенията,
твърдени в исковата молба.
     В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация Ю. К. Й. не е
депозиран отговор на касационната жалба.
     С постановеното по настоящото дело определение № 3117/06.11.2025 г.,
след служебно извършена проверка е допуснат касационен контрол на
основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за преценка допустимостта на
въззивното решение в обжалваната част.
     В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват. От касатора е подадена молба, с която се поддържа
касационната жалба, излагат се доводи по съществото на спора и се иска
отмяна на атакувания въззивен акт.

      Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни
основания, съобразно правомощията си по чл. 290 ГПК приема следното:
      В случая въззивният съд е приел, че е сезиран с жалба на ищеца Ю. К. Й.
срещу решението на Окръжен съд – Видин, с което е прекратено
производството срещу ответното сдружение по иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на процесните решения на
общото събрание на сдружението от 12.12.2019 г. и непровеждане на
извънредно общо събрание на тази дата, както и е отхвърлен искът с правно
основание чл.25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на релевираните решения.
Намерил е за правилно първоинстанционното решение в частта, имаща
характер на определение, с мотива, че при липса на вписване на решенията в
търговския регистър ищецът не разполага с правен интерес да установи
несъществуването им. В тази част въззивното решение, което е с характер на

                                     2
определение по чл. 274, ал. 2 ГПК, не е обжалвано и е влязло в сила.
      По иска с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на
решенията на общото събрание на сдружението апелативният съд е приел, че
ищецът има правен интерес да ги оспорва, тъй като е вписан като член на
управителния съвет на сдружението и негов председател, видно от служебно
извършена справка в ТРРЮЛНЦ.
      От фактическа страна въззивната инстанция е намерила за установено,
че на основание чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ и чл. 10, ал. 3 от устава на ответното
сдружение с решение № 3 от 18.10.2019 г. на Окръжен съд - Видин е свикано
общо събрание на Сдружение “Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН”, насрочено за
12.12.2019 г. от 17,30 часа в гр. Видин, в заседателната зала на хотел “Ровно”.
Същото е обявено в ДВ, бр. 85 от 29.10.2019 г., т.е. повече от един месец преди
датата на събранието така, както изисква чл. 10, ал. 5 от устава. На 30.10.2019
г. покана за общото събрание е била поставена и на адреса на управление на
сдружението.
      Счел е, че от показанията на разпитаните свидетели Д. П. и С. Ц. /л. 162/
се установява, че от създаването на сдружението до датата на насроченото
събрание членовете му са общо 12 лица. На обявената дата и час – 17,30 часа
пред заседателната зала на хотел “Ровно” се явили 6 от членовете на
сдружението, както следва: С.И., В.В.,Р.К.,Б.Л.,Г.П., М.М.. На входа на залата
имало частни охранители, които държали списъци с членовете на
сдружението с около 30 имена за допускане само на членовете от списъка.
Посочените 6 членове се подписали в регистъра на присъстващите членове,
били им дадени делегатски карти и влезли в залата. Вътре били и членовете на
сдружението Ю. Й., В. Й. и Ц.И., като Ю. Й. заявил, че притежава
пълномощно от М.М. /също член на сдружението/, който го упълномощил да
го представлява и гласува вместо него. Св. С. Ц. забелязал, че в залата
присъстват около 30 човека и сред тях повечето не били членове на
сдружението. Председателят на УС Ю. Й. /ищецът/ им обяснил, че това били
приетите нови членове и имат право да участват в събранието, а шестимата са
изключени и трябва да напуснат залата. След като излезли извън залата,
шестимата членове на сдружението решили да проведат общо събрание,
защото уставът предвиждал да може да бъде проведено такова един час по-
късно при липса на кворум в обявения час. Тъй като вътре в залата имало само
четирима членове на сдружението /единият представляван от пълномощник/,
то те нямали кворум и не можели да проведат събрание, а кворум имали
шестимата извън залата. По този начин събранието било проведено пред
конферентната зала при обявения в поканата дневен ред, като бил воден
протокол от избрания протоколчик.
      Въззивният състав е отбелязал, че от представения на л. 48 протокол от
12.12.2019 г. за проведеното общо събрание е видно, че в 18,30 часа пред
заседателната зала на хотел “Ровно” е проведено общо събрание на членовете
на Сдружение “Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН”. Същото е започнало в 18,30


                                      3
часа, тъй като в първоначално обявения час за провеждането му – 17,30 часа,
нямало необходимия кворум. Отразено е, че този факт е съобразен с
предвиденото в чл. 27 ЗЮЛНЦ и чл. 12, ал. 2 от устава, както и че на
събранието присъстват 6 от членовете, чиито имена са отразени в поименен
списък, неразделна част от протокола /л. 47/. Видно е, че събранието е
проведено при обявения в поканата дневен ред и по всички точки от него са
взети решения с единодушие. Протоколът е подписан от председател,
протоколчик и преброител.
       Апелативният съд е отбелязал, че с решение № 144 от 08.03.2022 г. на
САС, влязло в сила като недопуснато до касационно обжалване, са отменени
като противоречащи на закона и устава взетите на 12.12.2019 г. решения на
общото събрание на ответното сдружение, проведено в заседателната зала на
хотел “Ровно” в обявения час – 17,30 часа.
       Решаващият състав е приел, че след служебна справка в ТРРЮЛНЦ по
партидата на сдружението се установява, че учредителите са 12 лица, както
всъщност се твърди и от ответното сдружение. По делото липсват
доказателства, от които да е видно, че при спазване на изискванията на чл.9,
ал. 2 от устава негови членове са и лицата, посочени в списък, неразделна част
от протокола на събранието, проведено в обявения час – 17,30 часа /л.69/ и
регистър на присъствалите членове /л. 67/, в който присъствалите на това
събрание са се подписали. Тези два документа, представени с допълнителната
искова молба, е посочено, че са частни свидетелстващи, подписани само от
председателя на сдружението и нямат обвързваща съда доказателствена сила.
С оглед изложеното втората инстанция е счела, че легитимните членове на
сдружението са само и единствено 12-те учредители, сред които и ищецът.
       При тази фактическа установеност апелативният съд е преценил, че
решенията, взети на проведеното на 12.12.2019 г. от 18,30 часа общо събрание
н а сдружението пред заседателната зала на хотел “Ровно” са
незаконосъобразни като противоречащи на ЗЮЛНЦ и на устава на
юридическото лице. Изложил е съображения, че от събраните писмени
доказателства и свидетелски показания се установява, че не са били налице
условията на спадащ кворум, за да се проведе същото един час по-късно от
обявения в поканата. Напротив, свидетелите сочат, че в обявения в поканата
начален час за събранието пред залата са се явили 6 от членовете на
сдружението - С.И., В.В., Р.К., Б. Л., Г.П. и М.М., които са се регистрирали
/подписали/ в предоставения регистър и влезли в залата. Вътре се намирали
още трима от членовете - Ю. Й., В. Й. и Ц.И., а Ю. Й. бил пълномощник на
М.М., с представено от него пълномощно. Следователно към момента на
обявения в поканата час – 17,30 часа, в залата са се намирали 10 от общо 12-те
члена на сдружението. Съгласно чл. 12, ал. 1 от устава, общото събрание
може да заседава, ако на него присъстват половината плюс един от членовете
му, с оглед на което това изискване е изпълнено. При тези данни въззивният
състав е намерил, че към 17,30 часа са изпълнени изискванията за провеждане
на общото събрание, т.е. наличие на кворум. Счел е за ирелевантен фактът, че

                                      4
горепосочените шест лица са били поканени от председателстващия да
напуснат и са напуснали залата. По тези съображения е стигнал до извода, че
проведеното пред залата общо събрание от 18,30 часа, при отразяване в
протокола, че се провежда на основание чл. 12, ал. 2 от устава при условията
на т.нар. “спадащ кворум”, независимо от броя на присъстващите, е
незаконосъобразно проведено – в нарушение както на така цитираната
разпоредба, така и на чл. 27 ЗЮЛНЦ. Участващите в него 6 членове на
сдружението не са били достатъчни съобразно клаузата на чл. 12, ал. 1 от
устава, за да е възможно да се състои общото събрание и да се вземат законни
решения.
      Съставът на САС е добавил, че общото събрание е проведено пред
залата, макар и на адреса, посочен в обявената в ДВ покана, т.е. не е спазено и
мястото на провеждането му.
      По тези мотиви е стигнал до извода, че посочените нарушения на закона
и устава на ответното сдружение са достатъчни, за да обосноват
незаконосъобразност на взетите решения, поради което е отменил
обжалваното решение в частта за отхвърляне на конститутивния иск по чл.25,
ал. 4 ЗЮЛНЦ и е уважил същия като доказан и основателен.

      Въззивното решение в обжалваната част е недопустимо.
      Правото на въззивно обжалване се упражнява чрез подаване на жалба,
като съдържанието й следва да покрива изискванията на чл. 260 ГПК.
Задължителен елемент на жалбата е заявеното искане към втората инстанция
/чл. 260, т. 4 ГПК/, което обвързва решаващия орган. Произнасянето извън
предмета на сезиране с въззивната жалба, съответно ненадлежното
упражняване на правото на жалба, води до недопустимост на въззивното
решение.
      В случая с подадената въззивна жалба на ищеца Ю. К. Й., предявил иска
по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ, е заявено искане пред втората инстанция
“да отмените атакуваното решение и да отхвърлите предявените искове ”.
Подобен петитум не може да очертае съдържание на търсената защита в
интерес на ищцовата страна. Налице е нередовност на въззивната жалба
предвид противоречие между обстоятелствената й част и искането към съда,
което е резултирало в ненадлежно упражняване на правото на жалба. Това е
останало незабелязано както от администриращия окръжен съд, така и от
апелативния състав, въпреки задължението му по чл. 267, ал. 1 ГПК, като на
ищеца жалбоподател не са давани указания да уточни в какво се състои
искането му съгласно чл. 260, т. 4 ГПК.
      При това положение и на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК
се налага обезсилване като недопустимо на въззивното решение в
обжалваната уважителна част, като делото в тази част следва да бъде върнато
на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. Производството
следва да продължи с указания до жалбоподателя за отстраняване

                                      5
нередовностите на подадената въззивна жалба. При изпълнение на дадените
указания въззивната инстанция следва да разгледа жалбата, като съобразно
принципа на диспозитивното начало в процеса се придържа към заявените от
ищеца в преклузивния срок и поддържани пороци на решенията на общото
събрание на ответното сдружение, чиято отмяна се иска.
      Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, при повторното разглеждане на делото и с
оглед изхода на спора въззивният съд следва да се произнесе и по разноските
за производството пред касационната инстанция.

     Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,
състав на Първо отделение,



                                РЕШИ:
      ОБЕЗСИЛВА Решение № 24/15.01.2025 г. по в.т.д. № 783/2024 г. по
описа на Апелативен съд – София в обжалваната част, с която е частично
отменено решение № 3/01.02.2024 г. по т.д. № 4/2020 г. на Окръжен съд –
Видин и са уважени предявените от Ю. К. Й. искове с правно основание чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на общото събрание на Сдружение
“Спортен клуб ВАНТО - ВИДИН”, ЕИК 176275092, приети на 12.12.2019 г. от
18,30 часа пред заседателната зала на хотел “Ровно” - Видин.
      ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на
Апелативен съд – София.
      РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     6