Последици от отказ от наследство и правото на заместване

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 380
                               гр. София, 17.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в
следния състав:


                                 Председател: Камелия Маринова
                                 Членове:     Веселка Марева
                                              Диана Коледжикова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско
дело № 20258002101717 по описа за 2025 година



Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по подадена от името на В. Н. Т. от [населено място] чрез адвокат Т. Т.
касационна жалба с вх.№ 3338 от 28.01.2025 г. срещу решение № 1463 от 05.12.24 г.,
постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.дело № 1054/2024 г., в частта, с която е
обезсилено първоинстанционното решение по насрещния иск на В. Т. и производството по
него е прекратено, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение
на Пловдивския районен съд касаторката е осъдена да предаде на П. П. 1/2 идеална част от
собствения му имот: апартамент се в [населено място],[жк], блок 33А, вх.А, ет.7, ап.38, с
идентификатор ***.
Касаторката прави оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи неправилно приложение на чл.10 ЗН, довело до неправилния
извод, че тя не е процесуално легитимирана да предяви иска по чл.21, ал.4, т.2 СК.
Ответникът оспорва жалбата в писмен отговор.
По основанието за допускане до касационното обжалване. С определение от № 1096 от
06.03.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение
на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за прилагане правото на


                                           1
заместване по чл.10 ЗН при отказ от наследство - за проверка съответствието на мотивите на
въззивния съд с разрешението, дадено в решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. №
1429/2019 г., I т. о. и решение № 549 от 06.04.1961 г. по гр. д. № 2008/61 г., I г. о.
В цитираната практика е прието, че при отказ или неприемане на наследство призованите да
наследят отпадат от числото на наследниците - все едно, че никога не са били наследници. А
щом те никога не са били наследници, то и техните низходящи не придобиват никакви права
върху откритото наследство. Отказалият се от наследството се изключва от кръга на
наследниците по закон и отказът му прекъсва правата на низходящата негова линия. В
мотивите към Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г. на ОСГК е посочено, че ако
всички деца се откажат от наследството на починалия си родител, то се получава от
преживелия съпруг заедно с родителите на починалия.
Настоящият състав споделя посочената практиката на ВКС, от която следва отговорът на
въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело: При отказ от
наследство не се прилага правото на заместване по чл.10 ЗН по отношение на низходящите,
братята и сестрите на отказалия се от наследството и те не наследяват неговата част, която
уголемява дяловете на останалите наследници, призовани към наследяване от същия или
следващи редове.
По касационната жалба. Производството е образувано по предявени от П. П. срещу И. П., Д.
П. и В. Т. пасивно субективно съединени ревандикационни искове за предаване владението
на собствената на ищеца 1/2 идеална част от апартамент в [населено място], както и по
предявен от В. Т. срещу П. П. насрещен иск с правно основание чл.21, ал.4 СК за
установяване, че ищецът няма принос в придобиването на процесния апартамент.
Съдът е приел за установено, че по време на брака между Д. Т. и П. П. двамата закупили
процесния апартамент в [населено място]. След прекратяването на брака с развод през 2019
г. Д. Т. починала, а нейните деца – ответниците И. П. и Д. П. извършили откази от
оставеното от нея наследство. Съдът е приел, че ответницата по ревандикационния иск В. Т.,
предявила насрещен иск за установяване липса на принос на ищеца в придобиването на
имота, е майка на Д. Т., но не е неин наследник. Изложил е съображения, че след отказите от
наследството на Д. Т., направени от нейните деца И. П. и Д. П., призовани към наследяване
били техните деца Д. С. и К. П., а не майката на починалата. С тези мотиви съдът намерил,
че В. Т. не е легитимирана да предяви иска по чл.21, ал.4 СК, тъй като не е наследник на
съпругата Д. Т., затова предявеният насрещен иск е недопустим. Първоинстанционното
решение е обезсилено в тази част и производството по насрещния иск е прекратено. Уважен
е предявеният срещу В. Т. ревандикационен иск за предаване владението на 1/2 идеална част
от апартамента.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно
като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл. 6, чл. 53 ЗН/.
Изводът на въззивния съд, че В. Т. не е била призована към наследяване на Д. Т. е
неправилен, защото е в противоречие с материалния закон. Съобразно отговора на правния
въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, при направени от всички деца на
наследодателката откази от наследството й, призована към наследяване е нейната майка


                                            2
като единствен жив родител – чл.6 ЗН.
Като е обезсилил първоинстанционното решение в частта по насрещния иск, който е
обуславящ за решаването на спора по ревандикационния иск, въззивният съд е нарушил
материалния и процесуалния закон. Решението му в тези части е неправилно и следва да се
отмени. Спорът по предявения от ищеца срещу В. Т. ревандикационен иск и по насрещния
отрицателен установителен иск, предявен от В. Т., не може да бъде разрешен в настоящото
производство, тъй като по насрещния иск липсва произнасяне от въззивния съд, който е
прекратил производството в тази част. Тъй като настоящата инстанция приема насрещния
иск за допустим, въззивното решение, с което производството по него е прекратено, следва
да бъде отменено, както и да бъде отменено решението в частта, с която касаторката е
осъдена да предаде на П. П. 1/2 идеална част от процесния имот, и делото да се върне за
произнасяне от друг състав на окръжния съд, който следва да разгледа насрещния иск по
същество и в зависимост от изхода на спора по него да се произнесе и по предявения от П.
П. ревандикационен иск. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще се произнесе
и по дължимостта на направените от страните разноски, направени за касационната
инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение


                                  РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 1463 от 05.12.24 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.дело
№ 1054/2024 г., в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по насрещния
иск на В. Т. и производството по него е прекратено, както и в частта, с която В. Т. е осъдена
да предаде на П. П. 1/2 идеална част от собствения му апартамент в [населено място],[жк],
блок 33А, вх.А, ет.7, ап.38, с идентификатор ***.
Връща делото на Окръжен съд Пловдив за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.                 Председател: _______________________

                                                        Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________




                                             3